Национален Клуб на Слависта

В 7дни спорт пише че публиката обърнала мачът:):"Момичетата на треньора Мирослав Живков успяха да обърнат резултата, след като губеха с 1:2 гейма и 14:20 в четвъртия. Обратът настъпи благодарение на сърцатата игра на славистките и страхотната подкрепа на публиката. "
"Окрилени от подкрепата на публиката, белите поведоха с 8:6 след първото техническо прекъсване. Резултатът стана 8:8, но в този момент славистките направиха шест поредни точки за 14:8 и спечелиха мача с 15:9."

Само Белите!!

Честито на всички.Заслужена купа.

Честитка и от мен!

Интервю

Вяра Хаджимоскова: Купата ни компенсира за изпуснатата титла със Славия

© Антон Станков

От Любомир Тодоров

Отказах да стана манекенка, казва българската волейболистка, която стана четвърта във Франция с Кане

Вяра Хаджимоскова е родена на 16.10. 1983 г. в София. Играе волейбол в Славия, като за кратко е била и в ЦСКА и Сенице (Словакия). От миналото лято е във френския Кане. Тя е висока 190 см и играе като краен нападател. На турнира за Купата на България бе определена за Мис турнир.


- Вяра, Купата на България първи трофей ли беше за теб?
- Със Славия - да, и съм много щастлива, че този отбор най-сетне спечели голямо отличие. Иначе съм била шампионка с ЦСКА, когато играх за два месеца при тях през 2003 година. Печелила съм и първенството на Словакия през 2005 г. с отбора на Сеница. С него се класирахме и на четвърто място за Купата на СЕВ Но аз съм си славистка и съм горда, че с момичетата взехме купата. Това е малка компенсация за изпуснатите златни медали през миналата година. Винаги сме на косъм от трофея, но нещо малко не ни достигаше.

- Как успяхте да обърнете финала срещу Раднички?
- Не мога да обясня как се получи. В четвъртия гейм дори и при 14:20 не си помислих, че можем да загубим мача. За мен няма невъзможни неща и никога не се предавам. Така че бях спокойна. Играх на инжекции, но преглътнах болката и дадох всичко от себе си. Много странно, но след мача ми се обадиха хора, за да ме питат дали срещата е била уредена и затова сме спечели. Това е изумително! Никой нищо не е нагласявал. Славия спечели напълно заслужено купата. Ние бихме сръбския отбор в групите и решихме, че пак ще го направим. Но съперничките излезоха с настроение за борба и победа.

- Нормално ли е за купата да играят отбори извън България?
- В никакъв случай. Резонно е в нашата купа да играят български отбори. Иначе трябва да я прекръстят на Балканска купа и тогава всичко ще е наред. Можеше да се получи парадокс сръбски отбор да вземе купата. Къде другаде го има. А и регламентът на турнира не беше ясен.

- Лесно ли се адаптира към Славия, след като не бе играла с тези волейболистки една година?
- Да, не ми беше трудно. Реално направих само една тренировка преди началото на турнира за Купата на България - нямаше време. С повечето от момичетата бяхме играли заедно в отбора, така че се познавахме добре. Затрудни ме само, че тук се играеше с бързи топки, докато във Франция се залага повече на високи топки, но се нагодих. Все пак съм играла и като център. Но, за да се получи отличен синхрон в отбора са нужни няколко месеца, а аз имах една тренировка от час и половина. Бях приятно изненадана от огромното израстване под ръководството на Мирослав Живков за един сезон на момичета като Емилия Николова, Криси Йорданска и Ади Делчева.

- Беше национален състезател, а сега не си в състава. Новият селекционер Драган Нешич разговарял ли е с теб?
- Не сме говорили. Но аз в момента предпочитам да се излекува от всички травми и тогава ще започна да мисля за завръщане в националния тим. Времето е пред мен и смятам, че ще успея да играя отново за България.

- Разкажи за първия ти сезон във Франция?
- Мисля, че се представих на ниво в отбора на Кане, макар че дълго време лекувах контузия. Играх напълно възстановена едва от пролетта. Успях да се наложа, макар че в един момент ме бяха преквалифицирали на диагонал, за да играе като краен нападател любимката на треньора. Но се справих, защото съм била диагонал в националния отбор. С моя тим влезнахме в четворката на шампионата, каквато бе поставената ни задача от ръководството. Малко не ни достигна да вземем и бронзовите медали. Но и това е най-добро класиране в историята на отбора.

- Докога е твоят договор с Кане?
- Той беше за един сезон и изтече. Не знам дали ще продължа да играя в този клуб, защото се появиха финансови проблеми. Преди първата среща за третото място ни съобщиха, че главният спонсор се отказва да издържа волейболния отбор. Иначе генералният мениджър е много амбициозен и вече мислеше, ако се класираме за Купата на CEВ да увеличи бюджета, да привлечем нови момичета. Ние постигнахме тази цел и дано се намери нов спонсор, за да продължи нашият млад отбор да се развива. Защото накрая бяхме само девет момичета, от които две ходеха на работа и тренираха вечерно време.

- Май нямаш яснота къде ще играеш през новия сезон?
- Така е. Преди юли няма да се знае нищо. Моят мениджър е французин и ме увери, че няма да имам проблем да си намеря отбор. Имам голямо желание да остана в Кане, но ако нещата не се оправят финансово ще трябва да отида другаде. Нямам конкретни оферти за момента. Иска ми се да остана във Франция или да отида в Италия.

- Близо ли беше до другите български волейболисти, които играят в Кан?
- Да. Всъщност Кан и Кане- Рошвил са един агломерат на Лазурния бряг. Само от една табела на улицата разбираш, че вече си в Кан. Чудесно се разбирах с четиримата българи в Кан - Дани Милушев, Ева Янева, Страшимира Филипова и Мария Филипова. Всъщност ние живеехме в един комплекс и бяхме постоянно заедно. Когато Страши се контузи, аз се грижих за нея през цялото време и й бях като персонална болногледачка. Когато пък аз закъсах с кръста и коляното в края на януари, тя бе неотлъчно до мен. Помагаше ми и като се разболях от варицела. Иначе двата отбора си имат отделни зали. Кан е едно фантастично място за живот. Много е красиво и чисто. Малко съжалявам, че пропуснах филмовия фестивал, но бях обещала да се върна в България и да помогна на Славия за купата.

- Как те приеха феновете на отбора?
- Много добре. Нашата зала е малка, но беше винаги пълна и с чудесна атмосфера. Привържениците ни бяха много всеотдайни. Имахме традиция след всеки мач в центъра на залата да се прави студен бюфет. На него се събирахме двата отбора и феновете и общувахме, докато хапвахме. Когато загубихме последния мач за бронза от Алби видях сълзи в очите на няколко мъже от нашата агитка. Като че ли те преживяха поражението по-тежко и от нас. Колкото и нескромно да звучи мисля, че бях една от любимките на публиката на Кане.

- С френския как се оправяш?
- Чак през април се отпуснах да приказвам по малко. Но и не ми се налагаше, защото, както казах бях в българска среда, а всичките ми съотборнички в Кане говореха английски. За разлика от тима на Кан, при нас нямаше и учител по френски, така че всеки се оправяше сам.

- Беше избрана за Мис турнир на купата. Изкушавала ли си се от мисълта да станеш манекенка?
- Поласкана съм от това признание. Имаше наистина период, в който можех да стана модел. Бях 16-17 годишна, когато ме видяха от модна агенция, която организира кастинги и курсове. Харесаха ме в „Ексграунд" и „Визаж". Но се оказа, че за да станеш манекен трябва да си плащаш какво ли не. Реших, че така и така това не е моето призвание и се отдадох на спорта.

- Във Франция и Италия често спортистите участват в благотворителни акции. Имала ли си такива изяви в Кане?
- Случи ми се нещо подобно. Наскоро отидохме в едно училище заедно с още две мои съотборнички. От ръководството на школото бяха помолили да ги посетим, защото децата били големи наши почитатели. Изкарахме няколко часа с учениците и беше много забавно. Раздавахме автографи, подарихме им календари на отбора и тениски с логото на Кане, говорихме с тях, а накрая отидохме в салона и играхме волейбол.

- Напоследък като че ли има по-голям интерес и пари в плажния волейбол, отколкото в този в зала. Какво мислиш за бийч волея?
- Миналата година на шега се пуснах на едно турнир на морето. И така на майтап се класирахме четвърти. Много ми харесва плажният волейбол. И това лято мисля да се запиша на играя в турнири. Като по-малка също играех доста на пясъка. Както знаеш обаче, когато влезеш в национален отбор нямаш право да играеш бийч волей. Така че няколко години нямах не се занимавах.

- Намери ли си гадже във Франция?
- Моят приятел е българин и сме заедно от Нова година. Имах доста обожатели в Кане, но все пак не съм отишла там да свалям гаджета, а да играя волейбол.

- Какво обичаш да правиш извън спорта?
- Хобито ми са компютрите и Интернет. Направо съм вманиачена. Във всеки свободен миг влизам в Мрежата и чатя с приятели, използвам Скайп, свалям клипове и филми. Иначе обичам да хапвам, слава Богу, че не ми се лепи. Ям сладки неща, майонези - изобщо все калорични неща. Харесва ми да ходим с приятели по дискотеки, но това става когато не съм в състезателен период. Добре се забавлявахме и сега след спечелването на купата. Обичам да карам кола. Сега си купих Фолксваген Голф ІІІ GTI от лимитирана серия. Голфът ми е любимата марка. Най-добре си почивам на нашата къща в Ракитово, където е тихо и спокойно и планината ме зарежда с енергия. София ме изнервя с ужасния си трафик и винаги, когато мога излизам от града.

http://topsport.ibox.bg/interview/id_1868341370

ами много Правилно изказване в София се напълни със селяни които Не могат да карат ама всеки 2ри е с голф чак казва че и е ГТИ

Честита купа! Дано догодина да спечелим и титлата