Национален Клуб на Слависта

Има ли почти идеален голов универсализъм? Има, и той е притежание на големия център-нападател на “Славия” Божидар Григоров, или Боби Григ, както ласкаво го наричаха привържениците на “белите”. От 128 гола, които той отбеляза в “А” група, 43 е вкарал с левия крак, 42 - с десния, а 43 - с глава.

За кои от тези голове той ще си спомня винаги? “Най-много ценя красивите голове - споделя Григоров. - Тези, които съм постигнал след майсторско изпълнение. Иначе всеки гол ми е носил радост, като съм поразявал вратите и на трите големи столични отбора.”

Четири от попаденията с крак Боби е вкарал с “а ла Пиола”

и това е още едно доказателство да афинитета му към зрелищните и ефектни голове, които носят приятни емоции и се помнят дълги години.

Като най-важен гол обаче той смята попадението си срещу “Валенсия” на стадион “Местая” в срещата-реванш за Купата на Панаирните градове през 1969 г. В първия мач в София с известния испански отбор “белите” (тогава под името “ЖСК Славия”) спечелиха с 2:0, като Григоров бе автор на първия гол във вратата на “Валенсия”. На реванша пред 80 000 екзалтирани зрители на стадиона, който тогава се наричаше “Луис Касанова”, в 35-ата минута Боби смълчава трибуните. Янчо Димитров центрира и той без никакво забавяне бележи така важния гол. После домакините изравняват, но “белите” се класират за следващия кръг. “Този мой гол е запечатан на снимка, която спечели първа награда в Европа за фотографско майсторство и бе озаглавена

“Радост и скръб на един квадратен метър”,

тъй като аз се радвах на фона на съкрушен на земята бранител на домакините”, спомня си Боби. Той бе автор и на първия гол за победата с 2:0 срещу “Динамо” (Тбилиси) в София за Купата на УЕФА през 1973 г., но пасивът от първия мач (1:4) не можа да бъде заличен.

Григоров започна с футбола в “Орлин” (Пирдоп), преди да премине в “Славия”. В дългогодишната си кариера с бялата фланелка (игра в “Славия” от 1967 до 1979 г., като записа 301 мача в “А” група), той спечели веднъж Купата на Съветската армия през 1975 г. след драматичен финал със столичния “Локомотив”. Боби обаче няма особено добри спомени от този финал. “В дните преди двубоя изказах гласно недоволството си, че не сме туристическа група, която ходи на кино и играе на карти, а се нуждаем от почивка и спокойствие. Затова и останах резерва, а в последните осем минути, в които играх, дадох двата голови паса за победата ни с 3:2. След триумфа целият отбор отиде да пие в “Чепишев”, а аз се прибрах с трамвая вкъщи.”

Снажен и атлетичен, Боби Григоров притежаваше отлична физика и тя му помагаше при майсторската стрелба с двата крака и с глава.

Боби бе избран за футболист номер 1 на България през 1976 г.

Има обаче само 7 мача и 2 гола в националния отбор, тъй като винаги е бил труден характер за треньорите, а и конкуренцията в онези години беше много голяма. Завърши кариерата си като играещ помощник-треньор в Австрия, а после бе треньор в Детско-юношеската школа на “Славия”.

Григоров беше президент на ФК “Славия” от 1990 до 1993 г. Това бяха трудни години, когато трябваше да бъде направена преоценка на моралните стойности. Именно той успя да съхрани за поколенията Царската купа, спечелена от “Славия” през 1943 г., а нейното “изчезване” дълго време бе тема номер 1 на “доброжелатели”.

Критериите на Григоров за треньора като педагог, психолог и възпитател са твърде високи, за да поеме подобно предизвикателство, затова и отдавна той е далеч от футбола. През юли ще навърши 66 години, но винаги е в помощ на приятелите си. Един от онези истински слависти, за които бялата фланелка е и символ на чистотата в спорта.

http://www.blitz.bg/article/24926

Много жалко че не могат да се намерят архивни кадри от мача на Славия с Валенсия.