Национален Клуб на Слависта

Благо е най, ама най-удачния пример в тази ситуация. В началото всички му се смеехме и го подигравахме... "благо манекена пречи му сутиена" и т.н. и се стигна до началото на 2004-та година, когато изпусна сумати дузпи срещу Симитли (ЯМК) и на излизане даже бе напсуван, но дойде следващия мач в Дупница, когато отново той трябваше да бие дузпата и преди нея всички го подкрепихме и му скандирахме името. Тогава той дойде на ограда, покатери се и ни благодари. След това дойде и "Благо Георгиев, един е Благо Георгиев", почнахме да си го налагаме ние като любимец и безспорен лидер, той винаги ни поздравяваше и тръгна нагоре.