Национален Клуб на Слависта

Нали не живееш с представата за миньор от 2000 година ??? Не ги изкарвай толкова слаби. И да ще се радваме, защото ако чакаме да бием Барса и чак тогава............ нали се сещаш кога ще стане !?

много мъка има по този свят

vamos pfcslavia.com

Ako misliha vsi4ki kato Dead_squad vsi4ko chteche da e top da imame jak supporter fenove organizacija i.t.n i.t.n

Халфът на Славия Диди Гонзалес: „Израснах в Барса заедно с Меси, Иниеста и Пике“

„Българските шофьори са напълно луди“, откровен е авторът на първия „испански“ гол в „А“ група



Халфът на Славия Дидак Родригес Гонзалес влезе в устата на всички фенове и в заглавията на спортната преса с гола си срещу Миньор (Пк) за успеха на „белите“ с 1:0 от последния кръг на нашия шампионат. Това бе историческо първо попадение на испански футболист в българския шампионат – факт, който изненада и самия Диди (така го наричат галено), когато „Меридиан Мач“ го потърси за интервю вчера. Гонзалес е роден на 20 февруари 1985 година и е формиран като футболист в прочутата школа на Барселона. Професионалната му кариера обаче започва в Сантандер през 2005 година, когато той подписва с „Б“ отбора на клуба.

По-късно преминава и в дублиращата формация на Атлетико (Мадрид) преди мениджърът му Лъчо Танев да му уреди трансфер в Славия.

- Диди, честит първи гол в елита на България с екипа на Славия. Той е и исторически, защото е първи на испански футболист в „А“ група...

- Така ли!? Не знаех. Е, значи вече съм футболист за историята (Смее се.) Не очаквах да го постигна с едва третия си мач за Славия.

- Българските фенове не знаят почти нищо за теб. Разкажи ни нещо повече за кариерата си?

- Роден съм в Барселона и като всяко местно момче и аз, естествено, изгарях от желание да стана футболист на Барса някой ден. Затова и се записах в школата на клуба, когато бях 9-годишен. Бяхме много силна генерация. Като дете и после като юноша бях заедно с играчи като Лео Меси, Андрес Иниеста и Жерард Пике, които знаете какви звезди са в момента. Клубът имаше големи успехи на ниво юноши в регионалните и в държавните първенства. Естествено, не може всички да са еднакво добри, затова и едни по-бързо прогресират, а други – не чак толкова. Аз бях от вторите. Изкарах 9 години в школата на Барселона и когато бях на 18, се наложи да напусна клуба в посока Сантандер, където играх за „Б“ отбора. След това преминах в дубъла на Атлетико (Мадрид).

- Знаеше ли нещо за България и в частност за Славия, преди да преминеш в клуба от София?

- България я свързвах единствено с името на Христо Стоичков, който е легенда на Барселона, и с нищо друго. Дори в края на престоя ми в юношите на Барселона Стоичков бе на работа в клуба като треньор на нападателите на всички подрастващи групи. Иначе за България като страна не знаех нищо. Семейството ми обаче ме подкрепи напълно в решението ми да премина в Славия. Имам и по-голям брат, който също ме посъветва да приема това предизвикателство. И не съжалявам. Славия прави всичко възможно да се чувствам добре в София и всичко да ми е лесно.

- Покриха ли се очакванията ти за страната ни, когато пристигна, или се разминаха с действителността?

- В интерес на истината, доста се различаваха от реалността. Животът тук е доста по-различен от испанския, а и София няма нищо общо с Барселона като град. Но бързо се свиква.

- Кое обаче те затрудни най-много? Кое ти се видя най-странно?

- Трафикът в града е ужасяващ. А българските шофьори са побъркани – направо са луди. Не спазват знаците за движение и си правят каквото искат. Пътищата също не са в много добро състояние. Това е единственото, което ми се видя много странно, и понякога наистина е изнервящо. Не знам дали ще мога да свикна с това

- В Испания футболистите обичат да правят прогнози за това колко гола ще вкарат през сезона. Ти би ли направил такава за своята голова сметка с белия екип на Славия?

- На мен ми се иска да вкарам 30 гола, но кой ме пита (Смее се.) Все пак и позицията ми е друга, а не на топреализатор. Важното е, че треньорът Вили Вуцов започна да ми гласува безрезервно доверие и това ме прави много по-спокоен.

- Славия е исторически клуб за България, един от най-старите в страната и с велика история. Но тимът не е ставал шампион от 1996 година. Виждаш ли шанс в близките години това отново да се случи?

- В отбора са събрани добри играчи и в следващите години, ако не шампионска титла, то някоя купа може да бъде спечелена.

- Как се разбираш с останалите си колеги в отбора?

- Трудно, защото от тях никой не знае испански. Все пак Вили и помощник-треньорът могат да го говорят моя език, а това е най-важно за мен.

- Успя ли вече да разгледаш София? Имаш ли любимо място за почивка, ресторант, любима българска храна...

- За съжаление не ми остава време за разходки от толкова много тренировки и мачове. Ако обаче продължавам да бележа, със сигурност ще имаме доста поводи да се запозная с нощния живот в София, защото българите, както и испанците, умеят да се забавляват.

- Напоследък като че ли става модерно в спорта у нас да идват испанци. Преди да дойдеш ти, легендата на волейбола Рафа Паскуал игра една година в ЦСКА и спечели Купата на България по волейбол, а известният в цял свят специалист Хосе Мария Бусета е треньор на женския ни национален отбор по баскетбол...

- За Рафа бях чувал, че играе в България. Той е много известно име в Испания, живял е дълго в Барселона, но аз не го познавам лично. За Бусета не знаех, че води националния ви отбор по баскетбол за жени. Дано обаче ние, испанците, направим така, че да говорите с уважение за страната ни, както Стоичков накара нас да почитаме България и българския спорт.

Хехе , симпатяга е пича , а и звучи като скромно и възпитано момче , дано ни радва с още много голове Не знаех , че Вуцата говорел испански , vamos Вили