Национален Клуб на Слависта

Смятам, че заслужава да му се посвети отделна тема Тази статия ме впечатли допълнително

Николай Божов или музите на един нетрадиционен футболист

07 февруари 2011

Динко ГОЦЕВ

в. Труд

АНТАЛИЯ - Всичко вървеше нормално и играех, докато не ме удари пубертетът - разказва Николай Божов. - Пораснах с десетина сантиметра. Имам наследена от баща ми дископатия, направих я и аз на 15 години...
Един месец тренира, един се лекува. Отказва се. Но признава, че дори да е бил здрав, едва ли тогава щял да пробие в “"Левски"”. “Както навсякъде, и там имаше корупция, искаха пари от децата. Нямаше да дам”, спомня си славистът.
20-годишен поема бизнеса на баща си, отишъл си рано от света. Заема се с магазина за крепежни елементи на едро, разработва и железария на дребно. В началото е човекът фирма, шофьор, счетоводител... И бизнесът потръгва.
Идва и завръщането във футбола. Приятели го навиват да играе за родното село Гълъбник. Първо на майтап, но сърцето му си иска мачовете. Става спонсор на отбора и два пъти стигат до бараж за “В” група.
“Славни години бяха, имаше всичко - победи, здрави мачове, дори бой...”, казва Божов.
Харесва го “Вихър” (Горубляне), където пак не играе за пари. Ден тренира, на другия има задачи с бизнеса, но вкарва над 30 гола за два сезона. Отборът влиза в “Б” група и треньорът Димитър Алексиев отсича: “Или тренираш всеки ден, или си аут!”
Голяма работа - този футболист не зависи от заплатите и премиите в клуба. Божов вече си има шофьор, служители, счетоводител - както сам се изразява, “поуредил си е живота”. След 6 месеца го връщат в състава. После се появява предизвикателството “Академик” заради целта - “А” група.
Още докато гледа баража на “студентите” с “Несебър” миналото лято, президентът на “Славия” Венци Стефанов вече си го е харесал. Не му пука, че Божов е на 32 г. тогава. У него има инстинкт на уличен футболист, съчетан с невероятно желание за игра и немалко талант. Вкарва с головете си “Академик” в елита, въпреки че цял сезон тренира средно по 3 пъти седмично.
“Преди всеки мач по два часа лежа по очи, концентрирам се. Още от сутринта мисля само за мача, за съперника, какво сме говорили цяла седмица, как да използвам всяка ситуация. Щом видя някой от младите съотборници с мобилния телефон в съблекалнята час преди мача да си гледа фейсбука, полудявам. Не става така, трябва само за футбол да мислиш, щом си футболист!”
Всекидневието му е нетипично за “художествения герой” от родния футбол. Става рано, отива в магазина. Проверява задачите за деня, говори с хората от фирмата.След това на тренировка на ст. “Славия”, а след душа - в колата и пак към магазина. Наскоро е купил и разработил ресторант в София - казва се “Музите”. Сега го е отдал под наем, няма време и за него.
“Кризата удари и по моя бизнес - признава Божов. - Няма много работа, така че остава повече време за “Славия”!...” Пък и футболът е неговата муза...
Ядосва се на лекотата, с която някои от младите си пропиляват шанса. “Ние сме с друго възпитание, ходили сме в казармата. Там се учиш на ред, дисциплина и на уважение към по-старите. И как да си гледаш важните неща. Малките не могат да се концентрират, твърде много неща ги разсейват и рано-рано загубват стръвта към футбола.”
А всичко трябва да се прави със сърце. Съотборниците му припомнят как в мача с “Локо” (Сф) - 3:4, е щял да си скъса фланелката от яд, като удря греда в последната минута.
Плакал е заради мач, но не свой. Преди 6 г. е видял наживо как любимият му “Ливърпул” бие “Милан” в Истанбул след 0:3 и взема Купата на европейските шампиони. “Футболът е велика работа, човече”, въздиша със спомена. И се усмихва. Човекът, когото Венци Стефанов нарича Професора, не спира да мисли и да говори за футбол. На тренировката играе като на мач, а като дойде мачът, “изгаря” на терена. Не му тежи мисълта за парите, които ще вземе или ще изпусне. Играе за кеф, играе с кеф и му се получава.
“Радвам се на футбола - разкрива в края на разговора. - С удоволствие бих поиграл и една година в чужбина. Ей така, да си почина от всичко. Ама кой ще ме вземе, търсят се млади играчи. Аз през лятото правя 34 г.”
Не се знае. Ако и пролетта е също толкова продуктивна, Божов може и да навакса изпуснатото с един сезон зад граница. Там ценят играчи, за които футболът е муза.

Пожелавам му да е здрав. Головете си знае как се вкарват, поне още 10 през пролетта

Ххахаха, смеххх

МАШИНААА

Нека е жив и здрав! Другото си го може! Убеден съм, че ще ни радва и през пролетта!

Николай Божов: Когато на 20 убият баща ти

от Владимир Зарков | 11:40 | София

В Христовата възраст Божов има божествената съдба да проповядва. Да проповядва футбол

Май е много подтискащо днес да си гъзар с акне в родния футбол. Защото един човек си остави бизнеса на 33 години, дойде за сефте в "А" група и стана голямата звезда на елита. А такива като Сашко Тонев, като Лъчката Балтанов, като Никито Петров си прибраха в гардероба всичката гъзария. И ще я държат там докато Николай Божов преподава.
Звездата на Славия е наистина уникат. Всички се смееха на Венци Стефанов, когато взе на "Овча купел" един търговец на винкел, вкарал в свободното си време Академик в "А" група. "Това е точния човек за нас. Сам си го харесах, сам си го прибрах", призна Стефанов на старта на лятната подготовка на софиянци. Днес всички безхаберници в селекционните звена на "Левски", на ЦСКА, на Локомотив трябва да бъдат ако не уволнени, то поне финансово поразени. Защото, когато имаш Божов на една ръка разстояние, да домъкнеш Шеридъновци, Акуарата, Слорита, Джонсъновци и прочие ментета си е гавра с професията. Може би и затова такова звено на "Овча купел" няма. Отива Венци, избира си някой и готово.
Връщам се на думите на Стефанов от лятото: "Това е точния човек за нас". Така е, Божов е точния човек не за Славия, а за всеки един отбор у нас. Откакто задължителната военна служба отпадна, футболът ни стана прекалено метросксуален. Да не кажем изпедерастя си отвсякъде, ако гледаме някои снимки на "червени", "жълто-черни" и прочие знаменитости. Такива като Божов са последната гаранция, че в играта остава и по нещо мъжко. Да убият баща ти по погрешка, когато си на 20 години и да станеш след това глава не на едно, а на три семейства е жесток житейски урок. И когато го издържиш с отличен, във футбола ти е лесно. Гледаш на него като на забавление, като разтоварване от ежедневните проблеми на бизнеса, на живота. Ето това не могат да проумеят прохождащите ни футболистчета. Те се депресират от един автогол, заливат се с водка и силикон след една задна ножица, без да предполагат, че това не е всичко в този живот. Тях ги гледаме като в инкубатор, пускаме ги навън на 18-19 години и тогава ги нападат Златките, Николетките, Алисиите и ги изяждат. Такива като Божов, като Стоичков, дори като Бербатов, очукани от живота, плеймейтките не могат да ги прехабят. На тях 600 кубика силикон не са им фиксидея. Казармата, животът са ги научили на други неща.
Затова и няма нищо странно, че след 14 години, точно в годината на Божов Славия се доближи на две крачки от Европа. За голяма работа се искат чрясла. Не обръснати, а силни, големи. Е, Венци се сдоби с тях в лицето на Божов и Кушев. Двамата правят Славия много по-различен тим в справнение с всяка една "бяла" формация от последните години. Неслучайно точно те се вдигнаха 4 пъти да се борят със съдбата в Бургас. И я пребориха - за първи път този век Славия е на полуфинал за купата. И както вървят нещата, май и на финал. Нещо, което нито Блажко, нито Чаво Янков, нито който и да е манекен на метросексуалността не успя да постигне. Няма как да стане с тия. На Благой му броим татуировките, на Янков по-интересно за репортерките е боли ли го малкия Чавдар, на Стефано Кунчев - нощните похождения. А в този Божов - нищо интересно. Освен футбола му!
Ей туй трябва да проумеят всички, които са около Николай на "Овча купел", всички тези, които излизат срещу него, всички онези, които на 20 си мислят, че футболът почва от тях. Бекъм може да е гей, рап, суинг, секс и прочие символ, но е и футболист. Няма как без да си футболист, да успееш в тая игра. Божов нито се епилира, нито се татуира. Но откакто е в "А" група татуира всеки съперник. И го прави така, че да се знае от кой е и за какво е. Излъга цяло Сарафово докато вкара първия си гол на Борел, направи задна ножица за втория, заради която страничния го хвана срам да вдигне засадата. Имаше я, но беше такъв момент, пишеше се история. А срещу историята не се върви. Особено, когато е за такива като Божов. Такива като него осмислят съществуването на клубове като Славия, като Локомотив (Сф). За "червено-черните" фенове от 80-те Нако Дойчев е по-голям от Наско Сираков. За онези от 90-те Кирил Метков е великан в сравнение с Йордан Лечков. За днешните слависти Николай Божов е всичко. На 33 години да станеш с 25 мача всичко за клуб като Славия е много. Много повече от 600 кубика цици, от ламборджини. Много повече от всичко. Сега не ни остава нищо друго освен да вярваме, че и Божов няма да го разпнат на 33. Защото онези епилираните не признават друга футболна религия освен силикона. И са готови да разпнат всеки, който не вярва в нея.

Когато тази игра се играе от истинските лоши момчета, романтичният дух от отминали времена отново се завръща на стадиона.