Национален Клуб на Слависта

е стига де, от времето на Чаво и Жужо нямаме футболист, който да ни е верен!
Спомням си Пешо как се кефеше, че ни е вкарал гол със свинете и това само за да иде на световното.
не сте прави, засрамете се !

как със свинете бе?

дали е говедо или свиня, аз все го ям

Само в нашият национален отбор има 10 човека отказали се. Отказват се, връщат се и само глупости за четене.

За цялата бъркотия мога да обвиня един Бербатов, страхотен пример даде на всички като капитан.

След него дори Домовчийски отказваше повиквателни.
Другият главен виновник - Боби(перуката) трябва да се изниже и да ни избави незабавно от неговите клещи.

Ние мислим, че при Иван Славков беше зле, но този вратар от както е сложил ръкавиците начело на БФС нищо хубаво не се е случило, освен да дочувам от тук от там, как се източва футболният съюз и как няма и 1 лев.

Какво повече трябва да се случи за да се махне този човек, вече 14-5 години сме без класиране на голямо първенство.

Най-значимото, с което се отличихме е 0:6 от Сърбия и 0:1 от световната сила Корсика, което поправете ме ако греша, но нито е държава, нито е клуб.

При батето 10 пъти по-добре кой какво иска да говори

При Батето просто имаше насъбрана инерция от златното поколение от САЩ 94, не че Славков беше свършил нещо кой знае какво. Да не забравяме че Балъков беше с основна заслуга за последното ни класиране на голям форум на Евро 2004. Откакто и той се отказа, вървим постоянно надолу ...
Перуката проста откакто дойде, въобще не си мръдна пръста да подобри с нещо футбола ни, няма такъв наглец като него - след такива провали и унижения дори и не се замисля да си подаде оставката
В близките 10 години трудно ще се класираме на голямо първенство, дори европейското да стане с 24 отбора, както го планират ...

Предишното ръководство на бфс беше в пъти по-зле от сегашното. С това не казвам, че сегашното става, напротив, за незабавна смяна е. Само че с кого ли, това е интересното...

За момента май единствения кандидат-опонент на перукан е Пламен Марков...

Проблемите са много по-дълбоки и трябва да се върнем няколко години преди Батето да стане шеф. Не мисля, че ръководствата са чак толкова виновни. През 1986 г. участвахме на Световното в Мексико, на което дори не можахме да бием Корея (1:1). Само благодарение на равенството с Италия 1:1 (с гол на Наско) продължихме на осминафиналите, където отпаднахме от домакина Мексико с 0:2. Играчите ни по онова време нямаха достатъчно самочувствие. Тогава все още имаше 3 европейски турнира и понякога по случайност някой от отборите ни успяваше да премине първия, дори втори кръг, но дотам. В почти всички села и по-малките градове имаше отбори, някои от които се представяха повече от достойно. Голяма част от футболистите ни тръгваха именно от селските и отборите от малките градове. Малцина бяха националите, които са родени в големите градове. Емо Кременлиев до трети клас е учил в с. Кривина (доскоро игра в Казичане), Трифон Иванов е родом от Горна Липница, Цанко Цветанов е от Българско Сливово, Петър Хубчев е от Гложене, Златко Янков е от Грудово, Ицо Стоичков като дете е израснал в с. Ясно поле, Данчо Лечков е от Стралджа, Наско Сираков е прекарал голяма част от детството си във Вълчидол (в началото на кариерата си играе за "Спартак" Вн), Дани Боримиров е израснал в с. Покрайна, само Боби и Емо са едни от изключенията... Някои успяваха да отидат в по-класни западни отбори. Първият голям успех постигна ЦСКА достигайки до полуфинала в КНК, Ицо после отиде в Барцелона. Чужденците виждаха в нашите талантливи играчи евтини и полезни покупки, които им носеха успехи. Провалите в квалификациите за ЕП-88 (въпреки страхотната игра на Лъчо Танев), СП-90 и ЕП-92 (когато ни прецакаха шотландците) не бяха приемани като трагедии, е може би виждахме, че има надежда, борехме се до последно. Дотук дори не отбелязах преминаването от един политически строй към друг, но трябва да се отбележи, че все още футболът по селата и малките градове беше на що-годе добро ниво. "Левски" и ЦСКА взимаха най-добрите играчи от провинциалните Етър, Сливен, "Ботев" и др. След като няколко от играчите ни вече преминаха в едни от най-добрите западни отбори самочувствието в отбора се повиши значително. С лекота бяха победени финландците, француците и евреите, паднахме от Австрия и Швеция, равенствата с евреите (тук) и шведите (тук) доста ни притесниха, след победата над Австрия и издънката на французите срещу евреите (2:3) ни остана една единствена възможност - да победим Франция като гости. И чудото стана, след невероятен победен гол на Емо Костадинов в 90 м. всички повярвяхме, че Господ е българин! За отбелязване е, че почти през целия квалификационен цикъл президент на БФС от 1991 до 1993 г. е слависта Димитър Ларгов! На 29 юни за президент на съюза е избран Валентин Михов (дотогава президент на ЦСКА, бивш играч на Академик Св). По това време имаше толкова голяма конкуренция в националния отбор, че спокойно можехме да извадим 5-6 отбора, които да се представят достойно на предстоящото Световно първенство в САЩ. За наше съжаление именно в този период 92-93 г. Славия беше изпаднала в криза, започнахме да се съживяваме през пролетта на 1994 г. след идването на Владко Шаламанов и Мони Чилибонов. Започнах да следя с особено голям интерес вестник "Гол", в който освен за професионален футбол се публикуваха и класиранията от 4 и 5 дивизия, странно но факт е, че тоя вестник свършваше до обяд!!!!
Още преди 1990 г. обаче започват да изчезват един по един малки селски отборчета, постепенно са закрити завинаги и някои от окръжните и околийските футболни групи (нещо като 6 дивизия). След 90-та хората започват масово да напускат родните си села и да се преселват в по-големите градове. Със закриването на малките заводчета, ТКЗС-та и предприятия хората търсят начин да се препитават. Много от отборите фалират и завинаги престават да съществуват. Във футбола ни започва да взима превес не добрата и технична игра, а това кой с какви парични средства разполага! На преден план излизат отбори като Нефтохимик, Галата, "Раковски" (Русе), ЛЕКС, "Левски" (Кн). До 1994 г. остават само 8 четвърти дивизии и 28 регионални пети дивизии. Тия дивизии всеки сезон завършват с намален брой отбори, заради фалити, а същото става и в "Б" и "В" групите. По време на сезон 1993/94 от участие в "Б" група се отказват Черноломец (Попово) и "Левски" (Лом). Резултатите им са анулирани. Започват да затъват все по-надолу отбори като Дунав (1990/91 изпадат от "А" група), Берое (1994/95 изпадат от "А" група), Сливен (1992/93 изпадат от "А" група), "Ботев" (Вр) (1989/90 изпадат от "А" група), Бдин, Академик (Сф) и др. Все по-малко средства се влагаха в аматьорския ни футбол, който още тогава беше оставен на доизживяване. От 4336 клуба през 1985 г. до края на сезон 1994/95 са оцеляли едва 583 клуба!!! Това е 7,5 пъти по-малко клубове! Всички погледи са обърнати към националния ни отбор, прикриват се проблемите, или по-точно успехите на националния ни отбор замазват престъпленията във футбола ни тогава, така че всичко изглежда привидно добре. Целия народ е на крака, щастливи сме от победите, постигнати в Щатите и достигането до полуфинала на Световното първенство. Бием наред - Гърция (4:0), Аржентина (2:0), Мексико (1:1, 4:2 сл.д.), Германия (2:1), стига се дотам, че да се чудят как да ни спрат, постигат го чрез нечестния педepacт - съдията Жоел Киню, отменил ни чиста дузпа за игра с ръка в наказателното на Костакурта на полуфинала Италия - България 2:1! След това успехите на националния не спират - печелим квалификациите за ЕП-96. В тези квалификации бием немците отново - този път обръщаме от 0:2, до 3:2 с два гола на Ицо и победен гол отново на Емо Костадинов. Националният стадион е пълен, 50 000 седящи места са заети. Обикновените хора забравят за проблемите си, всички са щастливи от успехите ни! За президент на БФС през същата 1995 година е избран Иван Славков - Батето. Стратегът от Мировяне започва да налага некадърния си племенник - Чичовото, който много обичаше да се лакоми! Пренебрегват се с лека ръка голмайсторите на родното ни първенство - Сираков, Михтарски, нашия Шаламанов (втори по отбелязани голове), на мястото на безупречния дотогава Кременлиев незнайно защо Пената започва да налага Кишишев!? Боримиров рядко намира място сред титулярите, за сметка на това са викани пълни некадърници като Дъртилов, Гинчев, Мъри, Йочев, Васев, Гошо Борисов и все повече се увеличава броя на такива лaйнa. След фиаското на ЕП-96, главен виновник за което е Чичовото, а отчасти и чичо му националния започва все по-трудно да постига победи. Пренебрегнати са футболисти като Тодор Праматаров и Иво Георгиев, Людмил Евгениев, Иван Василев, Мариус Уруков, Веско Петков, Васил Драголов, Атанас Пашев, след това Димчо Беляков, Мишо Михайлов, Антон Спасов, Георги Чиликов, В. Вутов, В. Шулев, Фугата, Чомаков, Йонков, Здравко Радев, Веско Бранимиров, Пепи Цветанов, Антон Евтимов, Методи Стойнев, Стефан Юруков, от по-добрите които бяха тогава са повикани Здравко Здравков, Мариян Христов, Христо Йовов (не навреме), Димитър Бербатов, Светослав Тодоров, Владимир Манчев (когато беше най-добър го държаха резерва). Гледаше се повече кой е в чужбина, а не кой колко може!?! Поради това бяха извикани множество недоказали се в "А" група футболисти, които бяха успели да избягат на запад. Това обеззвери пренебрегнатите, а и унищожаваше постепенно надеждата, че като се представяш добре, независимо с чий екип си (Петър Хубчев стана национал като играч на втородивизионния Осъм) ще можеш да бъдеш включен в националния. Шуробаджанащината и връзкарството продължиха с пълна сила и по-късно, абсолютно по същия начин, но вече и в самите клубове всичко започна да опира до това какви са ти връзките, никой не се уреждаше титуляр само защото бил добър или по-техничен, довлякоха се и голям брой чужденци, някои от които като ги натурализираха директно ги правеха национали. Бяха пренебрегнати: Радо Станев, Васил Камбуров, Николай Чавдаров, Димитър Коемджиев (неизменен титуляр при младежите), Йордан Върбанов (също титуляр в младежкия ни отбор), Тодор Симеонов (и той титуляр при младежите), Янко Вълканов (също младежки национал), Радослав Комитов, Антон Вергилов, Марто Камбуров (голмайстор на "А" група), Любомир Любенов, Румен Шанкулов, Владислав Златинов, Цветан Генков, Георги Христов (не беше извикан когато трябва и му спадна самочувствието и желанието за игра) рядко но все пак бяха викани Гъргоров, Телкийски, Захари Сираков и Домовчийски. Треньорите както на клубно, така и всички национални, нямаха добър поглед, доказха че не стават за тая работа. Налагаха се чужденци за сметка на български играчи. Тия чужденци с нищо не оправдаха доверието, или много малка част от тях показваха добри игри. Също така се налагаха и български играчи, които обаче се уреждаха с връзки и шуробаджанащина и бяха лесно правени от журналистите ни "звезди" - приемери бол (последния най-пресен пример е Иван Стоянов). Ръководителите също с нищо не допринесоха за подобряване по някакъв начин на нивото на футбола ни както на национално, така и на клубно ниво. Със закриването на КНК и създаването на ШЛ с по 4 отбора от западните страни и непосилния за достигане на полуфинал турнир на УЕФА (сега Лига Европа) беше смачкано самочувствието на повечето източно-ервопейски отбори, без Турция (която само 3% е европейска) и Русия. Все по-редки са успехите на отбори от Балканския п-ов, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, както и на бившите съветски републики. Все повече намалява и броя на качествените български футболисти, школите ни също не функционират правилно вече повече от 15 години, пак връзкарчета, пак шуробаджанащина и т.н. След трагичното ни представяне на ЕП-2004 (за което се класирахме с 300 зора и на което треньор ни беше чорбара Пламен Марков) и избирането на Боби Михайлов за президент на БФС в края на октомври 2005 г. вече беше късно за спасяване, нещата бяха тотално провалени, нямахме вече национален, нито клубове, всичко беше и досега е пълна пародия, имитация на някаква дейност. Сега който и където ни хване ни бие, това е положението и нещата няма да се оправят, който и да дойде вече няма начин да помогне на родния ни футбол, късно е за спасение.
Другото, което не биваше да става в никакъв случай е пререгистрацията на клубовете под други имена и в други села и градове, тон за което дадоха Галата и после се развихриха и всички останали. Такава мешаница последва от това, че сега е трудно да се ориентираме кой кой е в българския футбол.

Състав на националния отбор за квалификациите за СП-2014

1. Валентин Галев - вратар
2. Йордан Милиев - защитник
3. Александър Бранеков - защитник
4. Николай Бодуров - защитник
5. Павел Виданов - защитник
6. Янко Вълканов - защитник
7. Йордан Юруков - полузащитник (11)
8. Емил Гъргоров - полузащитник (15)
9. Георги Христов - нападател (19)
10. Мартин Камбуров - нападател (27)
11. Цветан Генков - нападател (27)
12. Илко Пиргов - вратар
13. Милен Лахчев - защитник
14. Живко Миланов - защитник
15. Христо Златински - полузащитник (11)
16. Еньо Кръстовчев - нападател (16)
17. Валери Домовчийски - нападател (15)
18. Владислав Златинов - нападател (14)
19. Спас Делев - нападател (13)
20. Крум Бибишков - нападател (12)
21. Зоран Балдовалиев - нападател (12)
22. Ивелин Попов - нападател (10)
23. Боян Пейков - вратар
24. Деян Христов - нападател (10)
25. Мирослав Манолов - нападател (9)
26. Димитър Рангелов - нападател (8)
27. Емил Урумов - нападател (8)
28. Явор Въндев - нападател (8)
29. Николай Харизанов - защитник
30. Антон Вергилов - защитник

* - В скоби са максималния брой отбелязани голове от съответния футболист за 1 шампионат в "А" група.
** - Нападателят Димитър Бербатов (14 гола в "А" група за 1 сезон, 21 гола в Бундеслигата за 1 сезон) се отказа от националния отбор.
*** - Нападатлят Валери Божинов никога не е играл в "А" група, максималния брой отбелязани голове за 1 сезон е през 2004/05 - 11 гола в Серия А за Лече.
**** - Лично моя гледна точка е, че някой, който вече веднъж се е отказал от националния няма право да се връща!