Национален Клуб на Слависта

Дани Златков:
Искам да стана шампион със Славия
Няма да ходя в ЦСКА, предпочитам в чужбина, твърди защитникът на белите



Защитникът на Славия Даниел Златков беше един от основните футболисти на тима през есента. "7 дни спорт" се свърза с Дани, за да разкаже за подготовката, амбициите през пролетта и спекулациите за трансфер в ЦСКА.




- Дани, как се чувствате след подготовката на тима?
- Чувствам се добре, треньорското ръководство ни даде почивка, след като се завърнахме от Турция. Нормално е в момента да има умора и така трябва да бъде. В оставащото време до мачовете трябва да навлезем в игрови режим и да бъдем напълно готови за първенството.
- Как протече самата подготовка?
- Аз мисля, че това е най-добрата подготовка, която съм правил от всички отбори, в които съм бил. Като натоварване всичко беше много концентрирано и добре балансирано. Треньорският състав се беше постарал доста, мисля, че свършихме добра работа. Колкото до контролите, наистина мисля, че не постигнахме много убедителни резултати. Накрая обаче отборът трябва да е придобил облика, който треньорите искат да виждат. Мога да кажа, че малко по малко навлизаме във форма и с всеки изминал мач се справяме все по-добре.
- Какво е положението с контузията ви?
- Първоначално смятахме, че се контузих срещу Металург Донецк, но се отървах без проблеми. Имаше една ситуация с футболист на украинците, аз стигнах първи до топката и я взех, след което той ме настъпи по глезена. Първоначално болката беше много силна и моментално ме закараха в болница, за да ми направят снимка. Имаше съмнение за счупена костица, но в крайна сметка се оказа, че само са увредени тъкани и ще мога да тренирам нормално.
- Сработвате ли се с новите попълнения?
- Наистина при нас има доста нови футболисти. В мачовете, които играхме с Турция, треньорите се постараха да пуснат всеки в игра и да го видят. Пробваха различни варианти за титулярен състав и съм сигурен, че ще изберат най-доброто. С новите момчета нямаме проблеми, знаете, че сръбският език е близък до нашия и контактуваме лесно. Японецът знае английски и с него също няма проблем да говорим. Сигурен съм, че те бързо ще се сработят с нас и ще помогнат на тима.
- Ще се отрази ли тръгването на опитни играчи като Жуниор, Ели Маркес и Илия Илиев?
- Да, наистина те бяха доста важна част от отбора през есента. Най-вече разчитахме на Жуниор, който вкара доста голове. Надявам се новите момчета да ги заменят успешно и да покажат, че имат място в отбора. Реално конкуренцията в тима е доста голяма. На всеки пост има по двама, а дори и по трима футболисти. Всеки иска да играе, така че треньорите ще преценят.
- Зимувахте на 5-о място, можете ли да атакувате предните позиции?
- Според мен можем. Аз съм казвал и друг път, че не сме толкова далеч от другите отбори. През есента в някои мачове изпуснахме доста лесно точките, ако успеем да си ги вземем, ще бъдем по-напред в класирането. Естествено, това важи и за другите тимове, но който играе по-добре и има повече късмет, ще бъде по-нагоре в таблицата. Ние съжаляваме и за купата, тъй като отпаднахме доста рано. Славия всяка година се хвърля здраво в този турнир и дава всичко от себе си. Така се получи, че загубихме с 0:1 и отпаднахме, все пак обаче играехме с ЦСКА и не се представихме на ниво.
- Какво смятате за отлагането на първенството?
- Така като гледам в момента температурите са много благоприятни и може снегът да се стопи. Напоследък не беше така, но се надявам, че до началото на първенството времето ще се нормализира. Можеше и да не се отлага началото на първенството, защото сега не е толкова студено. Щом така са решили от БФС, ще трябва да се съгласим. По този начин обаче първенството ще бъде по-интересно, защото с междинните кръгове ще играем мачове през 2-3 дни. Знаем, че в Европа постоянно се играе така. Точно с тази наситена програма, ще се види кой е по-добре подготвен и кой е работил по време на паузата.
- Движите се главно с по-младите футболисти, помагате ли им по някакъв начин?
- Гледам да контактувам с всички в отбора. Сега на подготовката се сближих доста и с чужденците. Дори първата вечер, след като се прибрахме в София, веднага изведох японеца Аки на вечеря. Гледам да им помагам да се аклиматизират по-бързо, защото все пак са в чужда страна. Иначе поддържам добри отношения с всички момчета, ние сме добър колектив и това си личи.
- Усещате ли се като лидер в Славия?
- Не мога да кажа точно лидер, но се радвам, че в Славия съм един от основните футболисти. Гласува ми се доверие и играя редовно. Тренирам сериозно, раздавам се, гледам да се доказвам и в мачовете.
- Спрягаха ви за ЦСКА, това повлия ли ви?
- Наистина това доста ме пообърка. Може би повече от една година се пише, че ще ходя в ЦСКА. В крайна сметка аз съм футболист на Славия и играя тук. Говорих с Венци Стефанов и той ми каза, че няма намерение да ме пуска никъде. Честно казано, не искам да коментирам нищо за ЦСКА, аз си имам отбор. Желанието ми е да остана в Славия. Ако може през лятото да премина в чужбина, ще е много добре и за мен, и за клуба. Ако не стане, няма да правя трагедии. Знаем, че през 2013 г. Славия чества 100-годишнина и иска титлата. За мен би било удоволствие да продължа да играя тук и да стана шампион със Славия.

Има и други значения - превзет, пищен, цветисто изразяващ се, пламенен...

дето се вика и чужденците го разбраха.

http://slavia.gong.bg/view_article.php? ... _id=254453

Пат, пат, пат и опатка пресконференцията

Ужас и това му се вика пресконференция, а ние си мислм, че има ме клуб

Мъничка японка ще си взема, всичко в моя дом ще е Хитачи,
ще натрупам много много йени, повечко работя там обаче

Ако питаш за Георги Пашов остава. Или имаш предвид Ясин Мохамед?

За Мохамед....

За този нищо повече не се чу. Явно не е одобрен.

Таисуке Акийоши - изгря един самурай в бяло

Автор: Адриана Димитрова | Град: София | 21:31, 21.02.2012


Мисията на първия японец в "А" група е да покаже лицето на професионализма

Най-старият софийски клуб Славия показа, че е твърде модерен по отношение на новаторството, довеждайки у нас първия японски играч. 23-годишният Таисуке Акийоши смело яхна вълната и пое предизвикателството да блесне в мултинационалната "А" група, в която липсваше досега представител на неговата родина. Президентът на "белите" Венци Стефанов не само обаче му връчи фланелката с номер "23". Той му възложи мисия - да демонстрира в родния футбол значението на думата "професионализъм". И Акийоши е на път да я вземе присърце, влагайки се на 100% още в тренировките на тима. "От него зависи дали ще покаже качествата си и в първенството", заяви треньорът Мартин Кушев. И това се превръща в още една причина да нямаме търпение пролетният полусезон да започне.

Нисичкият полузащитник е роден на 18 април 1989 г. в град Камамото, известен с условията си за сърф. Само че нито едно от трите момчета в семейството не се ориентира към някой от по-популярните спортове в Япония - сумо, бейзбол, или кендо.

"Първоначално се пробвах в бейзбола, признава усмихнатият Таисуке. - Тренирах и джудо, но по-големият ми брат ми откри футбола, когато бях на 12, и оттогава той е приоритет".

В гимназията става капитан на футболния отбор, а професионалната му кариера стартира в сингапурския Албирекс Ниигат след дипломирането през 2008г. За 2 сезона в отбора на "белите лебеди" Акийоши записва 28 мача и отбелязва 1 гол. Кариерата му продължава в отбора на сингапурските армейски сили - САФ, където отбелязва 6 гола за 56 срещи.

Избира това предизвикателство, въпреки че то го отделя от приятелката му, със следното обяснение: "САФ играят в АФК Шампионската лига, а и бих искал да натрупам житейски опит в други страни. С гаджето си общуват по Skype - между един и два часа на ден, признава играчът. Дебютът му за САФ в местната Шампионска лига е зашеметяващ - вкарва първия гол и печели дузпа за втория при победата над индонезийския Сривижая. След успешният старт Таисуке е пускан във всеки мач на тима през сезона.

Големите трудности пред младия футболист са две - затруднения с езика и дистанцията от семейството, но Акийоши ги преодолява заради устремеността си да стане добър футболист. Същият проблем стои и сега пред полузащитника, който сам призна, че "българският е много труден, но аз искам възможно най-скоро да комуникирам пълноценно с всички в новия ми клуб и ще го науча". Що се отнася до раздялата с близките - новият коз на Славия вижда това като "необходимата жертва" за да успееш в кариерата.

В началото на 2012 г. 23-годишният японски футболист кара проби в казахстанския "Кайсер", но до контракт не се стига. Съдбата, или по-точно мениджърът Саша Вукоевич, го довежда в Славия. С демонстрираните от него качества Акийоши успява да впечатли треньора на "белите" Мартин Кушев. Отличава се като техничен, пъргав и бърз играч, който се хвърля смело в единоборства и бързо сменя посока и ритъм. Освен това левичарят притежава завидна дисциплина, която ръководството на Славия многократно изтъкна на представянето му. В тима ще трябва да се доказва зад нападателите, въпреки че треньорът похвали играта му и по крилата.

Таисуке Акийоши много бързо пожъна успех и в една друга важна за всеки футболист област - феновете. Въпреки ранния час на пресконференцията (9 ч. - б.а.) четирима от най-верните слависти бяха подранили, за да присъстват на представянето му. Те се снимаха с него, подариха му клубно шалче, и поред му стиснаха ръката. "Вие, японците, сте най-достойният народ, каза му привърженик. - Надявам се да ни донесеш много победи, за каквито ние, верните фенове, сме закопнели отдавна".

Акийоши е абсолютно сам в София, няма познати, нито приятели. Този факт обаче не го притеснява. Няма и гадже - "дошъл съм тук само за футбол, не искам нищо да ме разсейва", категоричен е самураят на "белите". Първото нещо, което иска от своя мениджър, е да го разведе из околностите на София. Обстановката, както и клубът, много му допадат. Единствените асоциации, които е правил при споменаването на България доскоро, са йогуртът, Илиян Стоянов-Коловати и Котоошу, разбира се. Голямата му изненада в тима е, че съотборниците му не са запознати с кариерата на българския сумист.

С идването си в най-стария софийски отбор играчът има още една голяма цел - да се докаже пред селекционера на Япония и да бъде повикан в националния отбор. Това е и един от движещите мотиви да стане футболист. През 2002 г., по време на Световното в Япония и Корея, когато е едва 13-годишен, сънува, че носи екипа на "сините самураи" и се амбицира да го заслужи.

Акийоши не се отличава със здрава физика, но на раменете си трябва да понесе голяма отговорност. С началото на пролетния дял посредством представянето си той ще трябва да отговори на очакванията от три страни: да оправдае ентусиазма на феновете; да се отблагодари на ръководството, че му гласува доверие и с дела, не само с думи; и да утвърди моста между България и Япония за трансфер на играчи, а не да остане единствено екзотично явление. Освен това той трябва да утвърди себе си по начин, по който Жуниньо, Галин Иванов, или Илия Илиев да не липсва в амбициите на Славия да си подари титлата по случай 100-годишния си юбилей догодина.

ЕТО ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА ЯПОНСКИЯ ИГРАЧ:

- През свободното си време обича да пазарува, да чете и да слуша музика. Разпуска и в любимите си кафенета (такива в София още не си е набелязал).

- Акийоши приема журналистическите въпроси на английски, превежда си ги на японски, отговаря и пак ги трансформира на английски.

- Участва в благотворителни инициативи. По време на престоя си в САФ се включва в мач срещу Уудлендс в помощ на изоставени бебета и блести на него. Два пъти го избират за играч на мача.