Национален Клуб на Слависта

криво седи, право съди!! хайде припомнете си как през 83-та (или 84-та беше) отървахте изпадането в Б група с "онези баражи" и тогава пак говорете за ощетяването и подпирането.
не знам подробности от историята на Славия, но пък сигурен съм някой по-запознат от гараджийската банда веднага може да извади теории "как Илиянци и БДЖ са били ощетявани за сметка на Славия и Строителни войски"...

А дали щяхме да стигнем на положение да играем баражи, ако не се бяха случили събитията 2-3 години преди това и нещата в първенството се развиваха нормално? Мисля, че не. Всяка открадната титла връща отборите в развитието години назад и обезсмисля всякакви усилия.

Ботееев, спомни си цирка '92 - последния кръг с чорбата в Пд, като Андинов ви вкара от халите, без да иска и после едвам в 95мин (след като ви направиха шпалир ) вкарахте....изпадахте, като едното нищо, а същия кръг другите майни биха Локо в София с 0-3 и те останаха...

След 1982 г. в Славия настъпва срив за един - два сезона главно поради грешки на ръководството.Твърде неправдано са освободени легендарни играчи за клуба като Атанас Александров,Милчо Евтимов и Георги Минчев / а Ваньа Костов заминава за Португалия/ със смешния аргумент че са изчерпани за футбола.Направен е крайно неуспешен опит за рязко подмладяване на отбора като са привлечени млади и обещавави таланти главно от ........ В група.В крайна сметка футболисти като Серафимов,Стефан Василев,Писков,Калистратов и други /имената им едва ли говорят нещо/ не се възползват от шанса който им е даден да играят в отбор като Славия и не показват качества.Така че срива е лесно обясним.Може би е важно да се отбележи че когато Славия се срива в класирането Чавдар Цветков зарязва скъпоплатения си договор в чужбина и се връща да спасява отбора.
Разбира се нещата се нормализират твърде бързо и с налагането на футболисти като Пламен Симеонов и Петър Александров Славия се връща там където и е мястото - в челото на класирането.

Играе се последният 30-и кръг на "А" РФГ. На стадион "Васил "Левски"" един срещу друг са Славия и ЦСКА. "Червените" вече са шампиони, защото седмица преди това са надвили "сините" с 1:0.

По онова време Иван Маринов-Масларя защитава цветовете на "белите". В тази среща той сменя в 53-ата минута Хайдарлиев. Влиза в игра при 1:1. Любо Пенев открива в 14-ата минута, а във 20-ата Пламен Симеонов възстановява равенството и двубоят тече кротко. Оттук нататък думата има настоящият треньор на Локомотив: "Ако тимът на Славия беше завършил на четвърто място, щяхме да участваме в турнира на УЕФА. За тази цел ни бе нужен равен резултат. Всички на терена знаехме за какво става въпрос с изключение на Любо Пенев, който вкара нов гол за 1:2. Само четири минути по-късно Петьо Александров изравни. Мачът отиваше към очаквано реми.

В самия край на срещата Валери Греков съвсем ненужно фаулира много грубо Краси Безински. Съдията Димитър Димитров нямаше как да си затвори очите и посочи бялата точка. Бяхме се разбрали, че ако има дузпа за ЦСКА, ще я бие Лъчо Танев и ще я изкара навън. Но вместо това Любо му взе топката под носа и с мощен шут откъм сектор "Г" направи хеттрик. Така се простихме с мечтите за участие в евротурнирите. Веднага след мача по пътя към съблекалнята някои от нашите играчи едва не се сбиха с Любо. Започнахме да се псуваме. Едва ни разтърваха."

След тази нещастна загуба "белите" се смъкват на пето място с 35 точки, колкото имат и Локомотив(Сф), но с по-добра голова разлика. Столичните "железничари" успяват да вземат нужните им две точки след фарс в Стара Загора като бият Берое с 3:2.

Друго интересно около този 30-и кръг е битката за голмайстор на шампионата. Преди срещата Наско Сираков от "Левски" е с 33 гола, а Петьо Александров с 32. "Белият" нападател решава да играе феърплей и вкарва само един гол. На стадион ""Раковски"", където играят "Левски" и Сливен, срещата завършва 4:2 с хеттрик на Наско, който с 36 гола освен голмайстор на България взема и "бронзовата обувка" на "Франс Футбол".

07.06.1987 г.
30-и кръг "А"РФГ
Славия - ЦСКА 2:3
0:1 Л.Пенев (14), 1:1 Пл. Симеонов (20), 1:2 Л.Пенев (67), 2:2 П.Александров (71), 2:3 Л.Пенев (90-д)
СЛАВИЯ: Ананиев, Димитров, Хайдарлиев(53 - Иван Маринов), Греков, Тачев, Пасков, Костов, Радков(85-Караманов), Александров, Симеонов, Миронов
ЦСКА: Велинов (54-Досев), Червенков, Александров, Безински, Борисов, Янчев, Костадинов (72-Стоянов), Чавдаров, Пенев, Танев, Киров
Ст."Васил "Левски"" - 10 000 зрители
Съдии: Д. Димитров, Я.Великов, Ив.Божков



Специално за младите фенове - как Любо Пенев прецаква Славия за участие в Европа за сметка на буферите.

Напълно си прав за това,че имам доста грешки.Току-що проверих и видях,че е така.Има разлика с по-няколко години от това,което съм написал!:D

Абе пич като знаеш подробности от историята на Славия по-добре си мълчи.И все пак за твое сведение прочети това:Футболен клуб “Славия” е най-старото спортно дружество в България. Той е основан на 10.IV.1913 година от обединението на кварталните клубове “Развитие” (1909) и “"Ботев"” (1910). През различните години носи имената: "Славия’45" (1945), "Строител" (1949-1950), "Ударник" (1950-1957) и "ЖСК-Славия" (1968-1970). За пръв председател е избран Димитър Благоев (Пальо).

Най-големи успехи:
Шампион на страната: - 8 пъти - 1926, 1928, 1930, 1936, 1939, 1941, 1943 и 1996 г.
Вицешампион на страната: - 9 пъти - 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990 г.
Бронзов медалист: - 12 пъти - 1940, 1942, 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1991 и 1997 г.
Купа на България- носител: - 12 пъти - 1926, 1928, 1930, 1936, 1943, 1952, 1963, 1964, 1966, 1975, 1980 и 1996 г.
Купа на България- финалист: - 5 пъти - 1932, 1934, 1954, 1972, 1981 г.
Купа на България- трето място: 1990 г.
Шампион на столицата: в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното: - 9 пъти - 1922, 1923, 1926, 1927, 1928, 1930, 1932, 1934 и 1936 г.
Балканска клубна купа: носител 1986 и 1988 г., финалист - 1977 г.

“Славия” е първият български отбор класирал се на полуфинал в европейски клубен турнир - през сезона 1966/1967 за Купата на Националните Купи срещу “Рейнджърс” (Глазгоу).
Първият мач на “Славия” се провежда на 11.VIII.1913 година срещу “Савата” - 1:0 - голмайстор Борис Шаранков в следния състав: Стефан Лалов, Павел Грозданов (Пальо), Илия Георгиев, Емануил Гешев (Манчо), Тодор Калканджиев (Джон), Фердинанд Михайлов, Георги Григоров (Фурланата), Борис Шаранков (Шаро), Димитър Благоев (Пальо), Стефан Чумпалов (Чумпала) и Асен Бранджев.
През 1927 г. “Славия” е първия роден футболен отбор предприел турне в Западна Европа - в Италия, където играе четири мача, печели три от тях: срещу “Наполи”- 7:0 и 3:2, срещу “Рома” - 2:1 и губи срещу сборен отбор на “Лацио” и “Рома” - 4:5. Вестник “Имперо” пише: “Българскят тим “Славия” направи сюрприз на римската публика, така както уругвайският “Насионал” преди три години. С право можем да наречем този тим “европейски уругвайци!
Дано тази статистика да ти е достатъчна,че като гледам бедната визитка на твоя "Ботев" бих се отчаял

ти определено си говориш работи наизуст без изобщо да си в час. през 92-а БПФК се биеше за бронза с циганите от Лайнута

@ ORTEGATA написах че НЕ знам подробности за Славия!!! или чети правилно или иди на очен доктор...

момоко /без лоши чуства/ явно много от мислите на младото поколение са ви сбъркани, единствения път когато бетнаха Славия бе победада над чорбата в оная далечна година, а я ми кажи колко пъти и ние и вие сме лягали х заповед на свинете?
а за баража въобще не ми говори, защото имам скъсени сигурно 5 години от живота си с присъствието си на тези два мача и не виждам кой помогна на славия да бие шумен с 2:1 в софия и после да направи 1:1 там.
А помниш ли годината когато изпаднахте и дойдохте на овча купел на уреден мач и Славия се гъзеше на топката а от вас нямаше един който да я ритне аджеба и че и и двете агитки се смееха с глас на този смешен мач ...и след едно изчистване на топката взехме та ви и бихме, моля ви де стига сте говорили смехории ...дайте нещо по-градивно, сега сте добър отбор и ние сме що не говорим как ще пием х бира като дойдете в софия да повикаме и после по живо по здраво

Определено подвеждаш аудиторията. През 92 и следващите няколко години БПФК (това малко прилича на абревиатурата на една организация дето се бореше против фашизма и капитализма), се бореше не за бронзовите медали, а за титлата. Такива бяха амбициите на Данов и останалите брокери. Това, че мехурът БПФК се пукаше още в началото на първенството е друга тема.