Национален Клуб на Слависта

Браво,Божо !

Първо - никой от ходещите на стадиона не държи сметка на неходещите, това си е право на избор. За всички е ясно, че има праг на мазохизма, и че на повечето хора този праг е достигнат отдавна. Няма място за сърдене и цупене по този въпрос.

Второ - от онзи злополучен мач с Литекс през 1998, игран пред 18 000 души, след който всички решиха, че няма да идват повече, минаха почти 15 години. През всичкото това време, десетките или стотици хиляди слависти не идват на стадиона, бойкотират, това е неоспорим факт. Ако има хора, които искат да имат нещо общо с отбора, но не идват, защото "еди какво си, когато еди какво си, тогава ще дойда..." и на тези хора за 15 години не им е влязо в пипето, че така няма да стане, толкова по-жалко за тях. Ето, не става с неходене, господа, положението става все по-зле и по-зле и това, че вие смятате, че показвайки позицията си, не идвайки на стадиона, с нещо ще помогне на Славия вече 15 години се доказва като откровенна заблуда. Тук изобщо не включвам в темата огромният списък от мачове, завършили негативно, в които известен натиск от пълни трибуни би решил спора в наша полза.

Трето - в последните години имаше редица протести, които останаха като глас в пустиня. Защо цитираните по-горе "славист до славист" не се включиха, поне веднъж? Защо, след като не им се ходи на мач, но претендират, че се интересуват от отбора, не хванат да направят един плакат, да дойдат преди мача, да го подържат 5 минути или да го закачат някъде пред стадиона и да си заминат?

Четвърто - тези момчета и момичета, които подкрепят всеотдайно любимия си отбор, и които денонощно живеят с проблемите му, защото за тях Славия е най-важното нещо на света, заслужават повече уважение. Заслужават и подкрепа за всяко свое действие, защото те живеят за тази идея и правят всичко, което им е по-силите, за да помагат отборът им да има по-добър вид.

Пето и последно - по света има хиляди отбори, които никога не са били шампиони, никога не са се борили за купи, никога не са играли в турнири, редящи загуба след загуба, чиите стадиони са пълни, защото на привържениците им пука за тях. Когато отида на мач на Славия, не отивам нито за победите, нито за купите, нито за титлите, нито за турнирите. Отивам, защото играе моят любим отбор. Това е всичко, което има значение.

САМО СЛАВИЯ!!!

Не виждам как след един мач всички могат да се откажат. Разочарованието на хората е свързано с методична и последователна политика на ръководството ни.

Иначе мнението на Божо е страхотно. Само дето някак си в нашата си действителност всичко се размива и не може да бъде сравнявано със заобикалящия ни свят. Поне аз така го чувствам. Гледам Англия и им се възхищавам. Наистина отбори, които никога дори не са играли на най-високо равнище се радват на подкрепа. За английският фен мачовете са радост, чакан момент, играе се по празниците защото да отидеш на мач се счита за страхотно прекарване на свободното време.

Тук е различно. Бяха времена когато бях по-малък и много се ядосвах и палех. Чудех се защо батковците футболисти са паднали и т.н и т.н. Пораснах и видях действителността. Сега отношението им ме обижда. Няма как да се почувствам фен като тези в Англия при положение, че получавам неуважение и нихилизъм. Гелосаните чалгарчета не дават 5ст за нас, за отбора, за играта. Взимат си парите и по цели нощи не спират да пият и да пушат. Накрая излиза, че мъж на възраст, с работа, семейство и т.н. ходи да си дава нервите и парите за малки лигльовци, които не го заслужават. Поне да тренираха правилно, поне да спазваха режим, поне да се опитваха да бъдат футболисти. а те не го правят...и остава една празнина, едно неприятно чувство, че аз съм балъка, който си трови организма заради хора като Венцислав Стефанов и Мартин Кушев. Не ме разбирайте погрешно, не искам да защитавам рефрена "нема да им стъпнем". И аз искам пълен стадион, и аз искам публика като на "Ботев" и аз искам да вървим в правилната посока. Тогава може би ще се почувствам истински фен. Сега се чувствам малко като бездомното куче, което всеки (футболисти, треньори, ръководство) го подритва, а то нали е добро същество, любвеобилно...продължава да им се радва. Е да ама и ние имаме достойнство и идва момент, в който си казваш КРАЙ, от къде на къде тъпаци с 6ти-8ми клас ще си въртят живота, а аз ще им се нервирам.

Чакам с нетърпение момента, в който ще можем да се почувстваме като английски фенове, като истински фенове...а не като излишните в цялото уравнение, за които никой няма да пита, дори няма да забележи, че ни няма.