Национален Клуб на Слависта

Искам и аз като безпристрастен да се изкажа. Не очаквайте, че ако Коцев се върне всичко ще потръгне добре на секундата заради 1996 г. Ние вече се опарихме с Гочето миналия сезон, въпреки че бяхме трети или четвърти, а той ни докара до второто място и би чорбата насред Свинска армия.
Кано преди време работеше в някаква детско-юношеска школа в Ботевград...Сега не знам. Мислите ли, че треньор, който толкова дълго е работил с деца ще се справи със звездите ви? Без да се обиждате, ама Кано сигурно вече има малко стари разбирания за тренировъчен процес и прочие.
Требва ви млад тренер, ама не тоя Джамбазки...много ми е скучен, сив някак си. По-авторитетна личност ви требва за треньор, да му треперят футболистите, а не да мрънкат.

otnosno staroto mislene na Kano ne sum suglasen za6toto predi se e igraelo po-dobur futbol.

Tyka momicheto iska da otbelezhim rozhdeniq my den, zatova e vurnalo tazi tema... Daite da ne oporochavame tova blagorodno nachinanie s takiva glyposti...
CHESTIT ROZHDEN DEN I DA SI JIV I ZDRAV KANO!

Точно това имах предвид, когато изрових темата. Кано е легенда и трябва да му отдадем дължимото!
А иначе си имаме добър треньор- Атанас Джамбазки!

da nasko e dobur trenior samo trqbva da go ostavqt da raboti na spokoistvie ama teq na6ite medii samo intrigi pravqt.

Я вижте това... от Тъпспорт е.

60 години навърши вчера един от най-успелите треньори в историята на Славия Стоян Коцев. През 1996 г. той направи белите шампиони за първи път след пауза от 53 години. Кано, както го наричат всички, отива на Овча купел още през далечната 1967 г. и става част от големия отбор на белите, отстъпил на косъм (1 т.) титлата на "Ботев" (Пд). Съотборници са му Мони Симеонов, Александър Шаламанов, Емануил Манолов, Георги Харалампиев, Иван Давидов, Любо Тасев, които вече са играли полуфинал за КНК. По-късно той е един от суператаката на Славия заедно с Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Божидар Григоров и Атанас Александров.

- Г-н Коцев, как се чувствате на 60 години?
- Е, не съм толкова стар. Всъщност май поостарях малко. Но имам желание да работя.
- С какво се занимавате в момента?
- Почивам си. Имам доста свободно време. Но гледам да го използвам целесъобразно. Опитвам се да си уредя заминаване в Китай. Бях треньор там осем месеца и останах с прекрасни впечатления от условията за работа.
- В България не ви ли се работи?
- Не, нямам желание да работя в България. Ще направя всичко възможно отново да замина за Китай. Лошото е, че нещата са малко неясни. Още не са решили под какъв формат ще се провежда първенството - колко отборa ще изпадат и колко ще влизат. Затова изчаквам.
- Толкова по-напред ли са от нас китайците?
- В спортно-технически аспект не са. Но оттам натататък ни превъзхождат значително. Най-важното е, че всички отбори имат страхотни бази. Защото отношението към футбола е много сериозно и отговорно. Да не говорим, че феновете се множат с всеки изминал ден. На мач ходят по 60-70 хил. човека. Много са запалени. А у нас какво?! На едно игрище тренират деца, юноши и мъже. Ето откъде идва разликата.
- Лесно ли се свиква с начина на живот в Китай?
- То животът си е много хубав, няма никакви трудности. Единственият проблем е езикът. Аз знам много думи на китайски, но въпреки това ми е тежко да комуникирам. Една дума има около пет значения. А иначе всичко друго е супер. Развлечения колкото искаш. Предния път като ходих, и жена ми беше с мене. А имаше и много българи. Така че нямаше какво да ми липсва.
- Нека се върнем малко назад във времето. Под ваше ръководство Славия стана шампион през 1996 г. след повече от половин век суша. Това ли е най-големият успех в треньорската ви кариера?
- Да, безспорно. Не само че станахме шампиони, но и взехме Купата на България. Тогава в отбора играеха много добри футболисти. И други треньори минаха през Славия по това време, но успехите дойдоха при мен. Най-важният момент за нас тогава бе идването в отбора на Наско Сираков. Имахме нужда от такъв лидер. Той страшно много помогна за дубъла, който спечелихме.
- По това време имахте доста проблеми с тогавашния президент на "Левски" Томас Лафчис.
- Това са нормални неща. Да се бориш с него беше тежко. Същите проблеми ги имаше и Литекс след това. Който се опълчеше на Лафчис, той скачаше върху него. Но аз се старая да помня най-вече хубавите моменти, които не бяха никак малко.
- Какво си спомняте от времето, когато сте били футболист на Славия?
- Тогава нивото на футбола като цяло беше по-високо. Не само в Славия, но и в много други отбори играеха футболисти със страхотни качества. Това важи не само за "Левски" и за ЦСКА, но и за провинциалните тимове. На нашите мачове идваха по 15-20 хил. души.
- Каква е пречката и сега да е същото?
- Начинът на живот се промени. Други времена бяха. Имаше човешки отношения, имаше патриотизъм. Събирахме се с колегите след мач, нямаше караници.
- Кой беше най-близкият ви приятел от онова поколение? Играли сте заедно с Александър Шаламанов, Чавдар Цветков, Андрей Желязков и други големи имена на българския футбол.
- Бях близък с всички - Григоров, Харалампиев и особено с Шаламанов. Колективът ни беше страхотен. И досега поддържам контакт с тези, които останаха живи.
- Какво не беше добро в този период?
- Не ни пускаха да играем в чужбина. Това ни пречеше да се развиваме. Но пък от друга страна, не мислехме непрекъснато за трансфери и не се обременявахме излишно. Просто се стараехме да бием във всеки мач.
- Какво попречи на Славия да стане шампион в тези години? На два пъти сте ставали трети и веднъж втори.
- Имаше други фактори, които влияеха. Така наречените удобни отбори трябваше да печелят трофеите. А имаше периоди, в които бяхме по-силни от тях.
- В средата на 60-те години сме имали и много силен национален отбор.
- Самият факт, че играчи като Котков и Якимов бяха резерви, говори достатъчно.
- Следите ли ситуацията в българския футбол сега?
- Доколкото мога. То всичко е ясно - каквато е ситуацията в обществения ни живот, такъв е и футболът. Едното неминуемо дава отражение на другото.
- Какво ще кажете за състоянието на Славия? Доста от футболистите на тима станаха национали.
- Много се радвам. Въпреки че не работя в Славия, този отбор винаги ще остане тръпка за мен. Дано тези момчета се развият. Ще се радвам отборът да стигне до евротурнирите.

Да, бе... Ама има линкщ към тази статия отпреди 1 месец. Той рождения му ден мина преди сума време, а това си седи в "най- добрия спортен портал" оттогава.

ДА СЕ ВЪРНЕ! Не че се хваля ама е от Ботевград. Сега е треньор на Балкан (Ботевград) и догодина има големи шансове да е в "Б" група.

Има ако направят 2 Б групи и включат отборите заели 3-4 място във В група. И пак не е сигурно. Иначе Балкан е на 15 точки от Миньор.