Национален Клуб на Слависта

Нищо добро не ни чака според мен!

Прав си !!! Само нерви и главоболие !!!

Боджов,
не че е важно, но имам спомен че беше Камътару. Вкара 15-16 гола последните 3 кръга и те и на следващата година след тази порнография я махнаха наградата. Не знам дали беше същата година, Дунав-ЦСКА завършиха 2:2 и "изненадаващо" и двата гола бяха на Стоичков. Та само бабите не знаеха за тази шокираща развръзка. Грозна история

А иначе сега е много важно как ще е отбора след напускането на Благо. Също и работата на новия наставник. Първите 4-и са ясни, ние сме от 5-то до 7-мо място(дано отбора ме опровергае). Изпадаме в положението на Локо Сф за съжаление.
Ноо, повече сериозна работа в школата, току-виж и напускане на президента и кой знае, може да сме пак отбор с който всеки се съобразява.
Да си пожелаем един стойностен бял сезон!

Камътару я спечели през 1987 г. с 44 гола, а Матеуц веднага след Стоичков с 43.
http://www.sovsport.ru/gazeta/default.a ... print=true


ПОПРАВКА:
Вчера нямах никакво време и написах горното набързо. Значи... Оказва се, че Матеуц е носител на Златната обувка точно преди Стоичков. Наградата е дадена за последен път на Стоичков и Уго Санчес и традицията е прекратена за 5 години. От 1996 е възобновена отново, но е въведена точковата система - головете се умножават с точки, според ранга на съответното първенство.
Ето тук може да се видят всички носители на отличието, както и промените в регламента.

А, иначе забелязвам, че всички сте големи оптимисти за представянето- най- лошата прогноза е 7-мо място. Ние сега сме на осмо- значи очаквате подобрение в класирането спрямо есента

Ако днес Латекса отнеме две-три точки на чорбата, първенството ще стане интересно. Тогава говедата може да ни предложат доста, за да направим нещо срещу цефка в предпоследния кръг.

Чорбарите никога не са ни помагали, с изключение на един-единствен мач, когато ни спасиха от изпадане - 1983 г., но тогава бяха вече шампиони и мачът нямаше абсолютно никакво значение за тях. Мачът през 1990 г. беше уговорен с взаимна полза, защото Стоичков можеше и да не вкара при истинска игра. През 1996 г. чорбарите също играха на кръв в предпоследния мач, макар че той нямаше никакво значение за тях. Тогава именно буферите, които много често са ни препъвали, помогнаха да станем шампиони с великия гол на Чили на ст."Славия", който сложи край на маймунджолъците на Лафчойс. А през 1988 именно равенството 2:2 в един от последните кръгове /с два гола на Цецо Йончев!!!!/ попречи на чорбетата да станат първи.

А иначе се надявам да завършим в десетката, защото имаме тежки мачове като гости.

Петре, май си забравил една много важна подробност..... не са ни спасили от изпадане, а само си спестихме квалификациите!!! Не го забравяйте това!!!

Васко, сигурен ли си, че тогава имаше квалификации?
Доколкото си спомням, бяхме на 13-то място. Тази година нямаше квалификации.
Следващата година бяхме 14. Играхме квалификации с Шумен и съдията ни подпря яко в първия мач на ст."Славия" - единствения мач, когато реферите са го правили. Бихме два на един.
На реванша Чаво ни спаси - 2:2. След мача каза, че никога не е бил по-щастлив.
А през 1984 г. имахме играчи като Банана, Мечо Радков, Пешко Александров, Джери и още други звезди.
Сами можете да направите сравнение с класата на сегашното ни първенство...

Абсолютно съм сигурен, само че не завършихме 13, а 12-ти! Тогава два обора изпадаха и два играеха квалификации директно с два отбора от Б-грапа, а на следващата година играеха четири отбора от А-група, първо помежду си, а после двата отпаднали играеха с два от Б-група. Ние завършихме 14-ти и играхме с 11-ия Шумен, а след това трябваше да се играе мисля с Дунав! Така че и двете години ножа не е опирал до кокала, макар и да беше много близо!:)