Днес като разглеждах саита на топспорт се натъкнах на едно мнение...след като го прочетох останах без думи...
Вижте го...
Аз съм видял всичко със Славия.Видях и жадувана шампионска титла ,видях
и пълен стадиона макар даста отдавна,та аз съм видял и възход и падения/като споменатото с Партизан, например/.
Пиша тук в момента, защото искам да избърша срама от събота
до колокото мога и ако е възможоно това.
Скъпи ми човече аз лично бях не изненадан от резултата или от играта сРодопа аз бях омерзен и омърсен.Почувствах се като последен идиот.Всъщност бяхме около 200 такива.
Искам да ти кажа, че нашата любима Славия я няма
тя умря може би доста отдавна.Останал е само белият екип омърсен от
нечисти хора.Това е истината.Чудех се как биха се чувствали онези хора ако бяха живи - основателите
които на 10 април 1913 година подписват учредителният договор на клуба като гледат този мач.Чудех се как е възможно клуб основан от идея,от велика идея с много любов да стигне до такова падение....
След края на мача отидох да ги освирквам и да ги псувам на
тунела, но не го направих, защото видях на юношите очите им
които честно ти казвам имаше много мъка и срам. Започнах да им ръкопляскам и да викам ``браво момчета вие не сте виновни``.........и започнах да им търся оправдание че са 16-17 години..........че толкова могат с/у големите звезди
на Манжурков/с/у големите пари на Манджурков/.Това е човече
Да си славист е предимно болка, но аз лично оставам такъв
до края на дните си не мога да прелея кръвта си в червено
синьо или бенбено. Друготт е твой избор.
Само Славия,единствената,
чиста и неопетнена НАША СЛАВИЯ!
|
САМО СЛАВИЯ МОМЧЕТА 
