Сякаш по традиция и тази година шумно прокламираните от шефовете на Славия цели за влизане в евротурнирите не се осъществиха.

Виновни за това в крайна сметка се оказаха футболистите, които, както казва президентът на клуба Венци Стефанов, "не са мъже".

В действителност обаче именно Славия е отборът, където поговорката, че рибата се вмирисва от към главата, намира пълно потвърждение.

Сезонът бе започнат със сръбския специалист Ратко Достанич, който имаше пълна свобода в действията си с изключение на два компонента - селекцията и мачовете с грандовете.

Той не получи футболистите, които искаше, а единственото, което му бе позволено от шефовете, бе да продаде Асен Николов - Бебето в чужбина, тъй като халфът не се вписваше в концепцията му. Върху есенните двубои на "белите" с "Левски" и ЦСКА пък отново тегнеше сянката на корупцията.

Това до голяма степен предопредели бъдещето му - напускане при първия удобен случай. Това стана след мача с Нафтекс в 6-ия кръг, когато Цървена звезда изгони Люпко Петрович и Ратко Достанич го замени.

Така "белите" се обърнаха към познатия вариант за наставник - Атанас Джамбазки. Бат' Джамбо изкара есенния дял докрай. Тази част от шампионата Славия завърши на четвърто място - даващо право на участие в евротурнирите, а Джамбазки записа баланс от 5 победи, три равни и само една загуба - от Локо (Пд).И той, както и Достанич освободи един играч - Владимир Секулоски, но също както и предшественикът му бе принуден да прави селекция без пари. Така на стадиона в квартал "Овча купел" се озоваха Петьо Динков, Драмов и Жуниван, както и Петър Кюмюрджиев, Слави Костенски и Петър Колев.

Последните обаче нямаха право да играят в голяма част от двубоите през пролетта, тъй като имаха проблеми с предишния си клуб Черноморец. В началото на пролетния полусезон Славия отново тръгна с две загуби - от "Левски" и ЦСКА, след това "белите" надделяха над Видима-Раковски и Несебър с по 4:1.

Точно след успеха над "делфините" дойде поредната треньорска смята, като начело на тима дойде Петър Хубчев. Идеята бе той да наложи немски идеи и манталитет в тренировъчния процес и да възроди отбора. Но усилията на младия и много перспективен наставник се оказаха напразни.

Той стана поредната жертва на "бялата мъгла". Вместо да започне поход към Европа, Хубчев бе принуден със закъснение да научава, че клубните началници са продали зад гърба му мачовете с Берое и Пирин, а за последния договорен двубой с Родопа той отиде в Германия, за да преговаря с нови футболисти, и тимът отново бе воден от Джамбазки.

Малка утеха за феновете на отбора е, че поне един славист от догодина ще играе в Европа - Чавдар Янков, който бе продаден на Хановер. По неговия път може да тръгне и Благой Георгиев, но все пак тези привърженици искат отборът им да не се превръща в сергия, а отново да възвърне авторитета си на водещ тим за родните стандарти.

Прилича на откритото писмо, което искаме да пишем...