Славия - всички говорят, никой не работи
Аз съм бате Венци, яде ли ти се шпек?, е лайтмотивът на Стефанов преди всяко дерби
Павел колев
в. "24 часа"
По какво ще познаете най-стария футболен отбор в София? По снежнобелите екипи, вдига веднага ръка един от 20-те подрастващи запалянковци, които гледат всеки мач на стадиона в Овча купел, и се радва, че знае отговора. Уви, през последните години Славия се познава най-лесно по друго - наближи ли дерби с "Левски", всички говорят и никой не работи.
Разбира се, горното не се отнася за футболистите, едни наистина достойни за уважение гладиатори. Да не мислите, че е лесно да играеш пред 30 човека, повечето от които не само не те подкрепят, но те и ругаят с яростна носталгия по потъналия в 10-годишна мъгла спомен за последната шампионска титла.
Всъщност дори в шампионския си сезон 1995-1996 г. Славия си остана на 13 минути от важна победа над "Левски". 0:0 и 1:1 бяха резултатите за първенство, а финалът за купата така и не завърши, защото Томас Лафчис извади сините от терена в 77-ата мин. 13-те минути определено са фатални и отразяват историческата разлика между двата клуба. Единият някога е бил пропит с аристократичния дух на стара София, а сега за съжаление е натоварен с твърде много семантика от името на родния си квартал. С характерното за животните от споменатата купел бездушие се представят на терена славистите напоследък. Но не и когато предстои мач с "Левски". Тогава с непосилната задача да превърне Овча купел във Вълча купел се нагърбва по традиция президентът Венцеслав Стефанов. На този иначе симпатичен и с хубаво чувство за хумор човек, на чиито зложелатели преди години им се привидя моторист с пистолет в случайно отскочилия от пътя и потрошил стъклото на колата му камък в Солун, нещо му става, щом наближи най-старото софийско дерби. Словесните престрелки (слава Богу, счупени стъкла от тях няма) между Стефанов и Наско Сираков взеха да стават по-интересни от самите мачове между двата отбора, които често са като надбягване с един кон. Дори когато на Герена мълчат, от бялата къща пак развяват знамето на свободата от синьото иго.
"Аз съм бате Венци, яде ли ти се шпек", пееха "Ъпсурт" години преди един дует с Галка от "Капризна" да ги направи задължителни за слушане от всички знайни и незнайни български гъзари. Това двустишие изпя Венци Стефанов по адрес на "Левски" на 8 март 2003 г., когато неговият отбор най-накрая би опонента си във важен мач, след който бе уволнен треньорът Славолюб Муслин, а по-късно си тръгна и Наско Сираков. И оттогава пак нищо. Или по-точно белите се подчиняват на следващото двустишие "Ела за някой тек на мекия дюшек". Те го правят, но междувременно вдигат безсмислен шум, като този, че някой отнякъде бил поръчал 9-ия картон на Димитър Рангелов, за да не играе срещу "Левски". Само си представете как треньорът на сините Станимир Стоилов се върти потен в леглото по цяла нощ в напразни опити да измисли как да неутрализира кинжалния бял голаджия, за когото наддават всички европейски грандове. Рангелов обаче им отказва на всичките и обявява, че ще играе за Славия, докато оглави вечната клубна ранглиста по попадения във вратата на сините и докато не се доиграят онези фатални 13 минути от пролетта на 1996 г.
Накрая малко по-сериозно: специално за "Левски" мачът със Славия може и да се окаже полезен с нещо. Преди 10 г. в решителния за титлата мач гола за сините вкара 19-годишният тогава Христо Йовов, преди Наско Сираков да изравни и да поднесе на белите шампионската купа. Само че Сираков сега е в "Левски", а това си е съществена разлика със ситуацията отпреди десетилетие. През пролетта на 1997 г. Йовов вкара сигурно един от най-красивите голове в кариерата си във вратата на Славия за 2:1. Така че тази събота е подходящ момент за Ицо да се разпише отново и да докаже, че е хлътнал само по жена си Надя и 3-месечния Кристиан, а не в психологическата дупка.
|
