Национален Клуб на Слависта

Преди няколко седмици стана ясно, че след пет години и половина, прекарани в руския Амкар, Мартин Кушев напуска отбора. Въпреки че вече е на 37 години, няколко отбора от А група веднага проявиха интерес към него. И по всичко личи, че напролет в елита ще рита поредният ветеран, който ще прави разликата между своя тим и останалите. Потърсихме Кушев, за да разберем какво точно се случва в Амкар, какви са плановете му за бъдещето и какво му е споделил добрият му приятел Георги Петков, след като бе натирен от "Левски".

Мартине, да започнем с нещо любопитно. На 37 години си, а това си е сериозна възраст във футбола. Въпреки това си едно от най-търсените имена на трансферния пазар у нас. На по 34 Здравко Лазаров и Тодор Янчев са лидери в Локо Пловдив и ЦСКА, а на 33 Николай Божов прави фурор в Славия. Какво е обяснението ти?
- Повечето имена, които изреди, са минали през доста отбори. Всички ние знаем, че пътят към успеха е един - здрави тренировки и сериозно отношение към футбола. Спазваме здрав режим и в храненето, и в свободното време. Именно затова вече толкова дълги години поддържаме нивото високо. Не мога да кажа дали по-младите го правят, но това е нашата рецепта - самоконтрол.
Колко още смяташ, че можеш да играеш на високо ниво?
- В момента се чувствам много добре. Миналата година изиграх 24 от 30 мача в Амкар. Е, не ми бе най-силният сезон в кариерата, но престоях дълго време на терена, при това във Висшата лига на Русия - първенство, което никак не може да бъде определено за слабо. Вярвам, че

имам още поне една година пред себе си

Но и преди съм казвал - в мига, в който усетя, че имам някакви проблеми и че силите ми вече не стигат, веднага ще взема решение да спра. Просто няма да има смисъл да продължавам.
Имаше предложение да станеш помощник-треньор в Амкар...
- Да, имаше такъв вариант. Бяхме се договорили да съм асистент в първия отбор, но след това нещата се промениха и офертата бе за дубъла. Не я приех, защото не ме устройваше, имаше доста детайли, които претърпяха промяна. Затова взех решение да се завърна в България. Ще изчакам докъм 26 януари, тъй като все още има опция да замина за чужбина. Ако не се получи, оставам в България.
Но в дългосрочен план бъдещето ти е свързано с треньорска кариера?
- Принципно да. Преди две години изкарах лиценз А и мога да практикувам. Но във футбола много бързо се сменят ситуациите и личностите, така че не искам да гарантирам на 100 процента, че ще бъда треньор тук или там.
Дълго време се задържахте в Амкар заедно с Георги Пеев и Захари Сираков. Като че ли в Перм заобичаха България...
- Така е. С годините си спечелихме уважението на хората там. Но това не стана просто така, дължеше се на силни и постоянни игри от наша страна. Хората видяха, че сме сериозни и отговорни. Затова и никога в Амкар не сме имали проблеми от каквото и да било естество - нито със заплащане, нито с колегите или треньорите.
Какво обаче се случи в последните месеци? Първо вашият клуб, а след това и Сатурн обявиха, че са на път да се откажат от Висшата лига...
- За Амкар смятам, че няма основания да се притесняваме. Веднага след като съобщението се появи на сайта на клуба, феновете направиха няколко митинга,

на секундата откликнаха фирми и бизнесмени

които са готови да помогнат. Там проблемът не бе толкова финансов, колкото се появиха други пречки. Нямам представа обаче какво ще стане със Сатурн, там ситуацията е като с ФК Москва преди 2 години (б.а. - тогава тимът от столицата се разпадна). До 25 януари и двата клуба имат срок да обявят финалното си решение, вярвам, че няма да се стига до изваждане на отбори от групата.
Защо напоследък Русия остана една от малкото дестинации, където българските играчи успешно се реализират?
- За нас там приспособяването е по-лесно с оглед близостта на езика, а и на манталитета като цяло. Не се нуждаем от времето за адаптация, което трябва на други чужденци например. Това е и причината руските тимове да са по-склонни да плащат исканите трансферни суми, които западни клубове например не желаят да дадат.
Да се върнем към България. Заговори се, че големият хит на зимната пауза - Лудогорец, те иска в редиците си...
- Не знам за такова нещо. Разговори с ръководството на този отбор не сме водили. Става дума за други отбори в България, но не искам да споменавам имена. Ако остана тук обаче, първият ми избор ще е Славия. Вече се свързахме с ръководството на белите по този въпрос.
Следиш ли представянето на столичани?
- Да, дори гледах няколко техни мача. Впечатлен съм, защото са млад и много перспективен отбор. Ако се върна там обаче, ще е само и единствено за да помогна. Ще разговарям и с Емил Велев, за да го уверя, че

нямам никакви изисквания

от сорта на това да съм титуляр или нещо подобно. Той ще решава дали да играя или не.
Загуби ли Славия шансове за Европа с осмото място от есента?
- Не, разликата в точките с лидерите изобщо не е голяма. Белите загубиха доста в началото - ако бяха победили в домакинствата на Калиакра и Берое, сега щяха да са в челото. В тези срещи според мен липсата на опит се оказа решаваща. Ако имаше двама по-рутинирани футболисти, щеше да е различно.
Кой е фаворитът за титлата в България?
- Подробно не съм следил ситуацията в първенството. Тепърва ще се запознавам с тимовете, включително и с играчите на Славия, защото там има доста нови имена. Литекс обаче на пръв поглед имат най-добри шансове за златото. Надявам се Славия да стигне до бронза. Все пак това е отборът на сърцето ми.
Добър приятел си с Георги Петков. Как се почувства той след раздялата с "Левски"?
- Естествено, че не му беше приятно. Почти всеки ден сме заедно. Той е доста обиден. Не е това начинът отбор, на който си посветил 10 години от живота си, да те отпраща. Казах му обаче, че във футбола нещата бързо се сменят. Така че трябва да приеме действителността. Сигурен съм, че някой ден ще се върне там, но вече като треньор.
Говорихте ли с него за евентуалното му връщане в Славия?
- Да. Неговото желание обаче е да отиде в чужбина.

На Георги му трябва спокойствие

за да осмисли случилото се. Има още поне 2-3 години пред него, заслужава да ги прекара зад граница. А като се върне, вратите за него ще са отворени навсякъде, защото е най-добрият вратар в България.

http://www.temasport.com/Interviews/vie ... rviews:443

СЛАВИЯ може да стигне до бронза- ДА! Друг е въпросът дали ще го направи. Мисля че ако играят сериозно и на всеки мач се раздават на 120 %, мисията е абсолютно възможна! Най- малкото другите отбори не са по- силни от нас. Просто трябва да си повярваме, нормални съдии и малко спортно щастие! Дано да се получи!