Национален Клуб на Слависта

На 25 май един левскар по душа спря "Левски" за титлата. Вратарят на Славия, Георги Петков, пази страхотно и е с основен принос за 1:1, с което "белите" пратиха титлата в Разград.

Двубоят на "Георги Аспарухов" завърши със скандали, с жестовете на Гошо - сякаш си слага мустак, към ложите и Тодор Батков, със заплахи за семейството му...
Президентът на Славия Венцеслав Стефанов скри вратаря и треньора си Велислав Вуцов далеч от домовете им в нощта след драмата.

Сега, на лагера на "белите" в Боровец, Петков изглежда спокоен. Темата не му е особено приятна, но сяда насреща за интервю с думите: "Аз съм открит човек, няма проблем да говорим за всичко. Нямам и от какво да се притеснявам...".

- Как се чувствате 20 дни след драмата на "Герена"? Сърдят ли ви се още левскарите?
- Надявам се - не. Но ги разбирам хората, защото за клуб като "Левски" победите и титлите са задължителни. Очакваха тази да им е сигурна и равенството със Славия дойде като гръм от ясно небе. На мен също не ми е приятно, че ПФК "Левски" не е шампион, ако трябва да съм честен. Но играя за Славия.

- Случиха се неприятни неща, грозни сцени още на терена, обиди и заплахи после. Сега успокоиха ли се нещата?
- Да, мисля, че всичко е наред. Надявам се да е наред. На терена имаше разменени реплики, и то с администратора Райко Якимов, който ми е приятел.

- Какво си казахте с него, защото от телевизионните кадри изглеждаше като караница?
- Той ми каза - играл си с тази фланелка, ял си бял хляб в ПФК "Левски" ... емоциите го бяха завладели. Отвърнах му, че сега играя за друг отбор, даже му показах и емблемата на Славия на фланелката си. Ясно се вижда на кадрите.

Не сме се ругали. Моментът беше много напрегнат за всички, но нямам от какво да се срамувам и притеснявам. Не може някой да очаква от мен да си хвърля топката във вратата, защото съм левскар! Играя за Славия и съм професионалист. А с Райко си оставаме приятели.

- Да, но имаше заплахи към вас и треньора Вили Вуцов. Назначиха ви охрана, криха ви... Каква бе нощта след мача?
- За първи път се връщам към това от тогава. Опитвах се да забравя тези часове. На мен нощта ми мина тежко, не съм мигнал. Не от страх, защото бяхме на сигурно място със семейството ми, благодарение на Венци Стефанов и ръководството на Славия.

Не спах, защото бях много превъзбуден от случилото се. Нервите и емоциите ми бяха в повече. Не мигнах, наистина... В шест и нещо сутринта излязох, не ме свърташе. Отидох да пия кафе на една бензиностанция и... там срещнах Ники Митов!

В седем часа сутринта, точно след този мач! Говорихме си близо час. Ирония на съдбата. Той обаче ме поздрави и не е казал и дума с обвинение към мен. Вината потърси в ПФК "Левски".

- Вие се познавате отдавна с треньора на "сините". Имахте ли закачка преди двубоя?
- Имахме. Малко след като ПФК "Левски" победи Лудогорец (1:0 седмица по-рано - б.а.) му пуснах SMS. Още го пазя. Предупредих го: "Не си мисли, че сте станали шампиони, има още един мач".

Беше шега между приятели. Той ми отговори, че току-що е казал същото на играчите си в съблекалнята им. С Митов сме земляци, от Пазарджик. Приятели сме.

По време на мача на "Георги Аспарухов" имаше и друг интересен момент. На почивката при 1:0 за "сините" се засякохме с Даниел Боримиров в тунела към терена и той каза нещо в смисъл: "Излизайте да ви направим два-три на нула".

Аз подхвърлих с усмивка: "Само да не стане 1:1...?". Всичко е в духа на закачката и майтапа, а не да правим трагедии и да се стига до заплахи... Все пак един мач не е краят на света.

- Как се мотивира за двубоя Славия, който не играеше за нищо? Колко пари ви обещаха?
- Премията ни за победа срещу ПФК "Левски" и ЦСКА се знае. За равенство също, имаме си вътрешен правилник. Да не мислите, че ако е имало обещания от друг отбор за премия, тази информация ще стигне до играчите?

На нашия отбор му бе трудна мотивацията след отпадането от Берое за Купата на България. Това ни бе основна цел. След нея доигравахме сезона. Но ако срещу ПФК "Левски", ЦСКА и Лудогорец не можеш да се мотивираш, какъв футболист си?

- Все пак - какво бе по-специалното за вас в този мач?
- Това бе най-тежкият мач в кариерата ми. На практика аз нямах верен ход как да изляза победител и щастлив едновременно. Ако бяхме паднали, а не дай Боже да ми вкарат някой лек гол, пак аз щях да го отнеса. Щяха да кажат - Гошо е левскар, той им пусна гол. Спасих удари, направихме равен. И се оказа, че съм едва ли не предател.

- Да се върнем на жестовете с пръст като мустак след края...
- Те са към Тодор Батков, към никой друг. Той знае отлично защо, а аз доказах нещо, което ми тежеше. Всъщност дори не толкова на него, колкото на мен си доказах. Не съм продажник!

Най-лошото е, че той ме обяви за такъв заради един SMS, който му прати един негов познат. Или приятел, може би... След мача със Спортинг (0:5 през 2010 г. - б.а) му е писал, че съм продал отбора. Тежеше ми и начинът, по който се разделих с ПФК "Левски".

Разбирам да ми кажат, че ще подмладяват отбора, че вече не ставам... Бих приел. Но продажник не съм! Затова пак казвам на левскарите - тези жестове не бяха за вас. Бяха за Батков, а и благодарих на Бог, че ми помогна.

http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2755387