Национален Клуб на Слависта

Радио София за първи път предава на живо финала, в който Славия стига до дебютния си следвоенен трофей


"Добър ден, драги радиослушатели. Включваме се от софийския стадион "Народна армия"." Вероятно така са звучали първите думи от първото живо предаване на Радио София на финал за Купата на Съветската армия в ранния следобед на 9 ноември 1952 година. То се осъществява на средни вълни (506 метра), а цяла България затаява дъх пред радиоапаратите. До първите телевизори родно производство "Опера" остават още 7 години. На 6 ноември 1959 г. едва прохождащата българска телевизия излъчва пряко мача "Левски" София - Рапид Букурещ, последван (естествено) от съветски игрален филм. Ретранслаторът на връх "Ботев" изпраща директно картината от двубоя и в съседна Румъния...
Новите технологии постепенно навлизат и във футбола, за да станат неотменна част от най-великата игра и да я революционизират в следващите десетилетия. И ако "Левски" има честта първи да се появи на синия екран, то големият предвоенен съперник на сините Славия е главен герой на първия директен радиорепортаж през 1952 г. Деветосептемврийският ураган е отнесъл част от харизмата на българската Стара госпожа и й е отнел дори името. Белите вече са Ударник, след като са се отделили от Строител, преживяват унижението да бъдат пратени с административно решение в Б група, откъдето веднага се завръщат в елита, и са изхвърлени от турнира за купата през 1951 г. заради съмнения за договорен мач. И най-важното - след 1944 г. трофеите за тима секват, докато в същия период след "народната победа" историческият конкурент, Отборът на народа "Левски", натрупва 4 шампионски титли и 4 национални купи.
Добрата стара Славия вероятно е трябвало да носи названието Феникс, защото досущ като митологичната птица се преражда от пепелта на историческите катаклизми. Минути преди микрофоните на Радио София да бъдат включени, за да предават финала на купата през 1952 г., тогавашният треньор на белите Иван Радоев влиза при играчите в съблекалнята на отбора с красноречивите думи: "Помислете за Славия!". Специалистът с колоритния прякор Баба Рада вече три пъти е триумфирал в надпреварата начело на "Левски". А онзи 9 ноември 1952 г. поставя началото на историята за седемте трофея в бяло, без да броим четирите Царски купи, получени по право, но и без игра. Арена на дългоочаквания нов бял успех обаче вече не е обичайната - игрище "Юнак" е разрушено, а новият национален стадион "Васил "Левски"" още не е построен на приблизително същото място в центъра на София.
Съперник на традиционната сила във футбола ни е едно от "децата" на новото време - милиционерският "Спартак", подсилен от звездата на пловдивското подразделение със същото име Тодор Диев. Спартаковци са актуалните вицешампиони, а в състава им е и бъдещата легенда на Славия Добромир Ташков. Варненецът Мирко всъщност става част от спортната рота на белия клуб месеци по-рано, но адаптацията му е трудна и мъчителна, често плаче и скоро напуска. Голмайсторът на сезона в А група обаче си намира майстора на финала в сблъсъка с център-халфа Тодор Капралов-Бебо, баща на шефа на футболната лига Стефан Капралов. "Ти го изяде!", казва му с възхищение след срещата неговият съотборник Милчо Горанов, който вече е направил дебюта си с националната фланелка. Левият бек Горанов пък опазва дясното крило на съперника Диев. Главен герой на победата с 3:1 за Славия обаче е централният нападател Димитър Исаков-Митан. Дупничанинът има пряко участие и в трите попадения на белите. В 32-ата минута след негов пас бързоногият Георги Стойчев-Картофа открива резултата. В първата минута след почивката самият Исаков бележи, а точката на спора е сложена 4 минути преди края, когато при бърза контраатака капитанът на спартаковци Борис Апостолов събаря нападателя в наказателното поле на милиционерите. Опитният Никола Иванов-Цапето е точен от бялата точка. Завесата се спуска за стигналия до първия си финал столичен "Спартак", който ще триумфира в турнира чак през 1968 г., малко преди да бъде обединен с "Левски" и така да даде пагони на сините футболисти. Добромир Ташков пък все пак решава да се върне в Славия, с която ще бъде свързан като играч и треньор чак до сезон 1986/87 г. и ще я изведе до полуфинал за КНК през 1967 г.
Емоциите в един турнир далеч не се изчерпват само със страстите около неговия финал. Изненадите през 1952 г. започват още в предварителните кръгове, където до заветните 4 квоти за заключителния етап на турнира (останалите са за 12-те елитни тима) се добират три отбора от третия ешелон - окръжните групи: Поморие (тогава под името Червено знаме), петричката Беласица (тогава Строител) и Добруджа (тогава Септември) от Толбухин (всъщност Добрич). За осминафиналите се класира и представител на Б група - ВВС, създаден само 3 години по-рано. Военните летци имат лошия късмет още в първия кръг да срещнат актуалния носител на купата ЦСКА и естествено отпадат след 0:5, а през 1956 г. се сливат с победителите от двубоя. Опитите ВВС да бъде възроден през 21-ви век под името Софийски орлета се оказват напразни усилия на шепа ентусиасти.
Осминафиналите предлагат и завързан двубой между двата варненски тима, които тогава са членове на елита - "Спартак" и Черно море, под името ВМС. Първото дерби на морската ни столица в турнира оправдава очакванията - в продължение на 6 дни съперниците изиграват 3 мача. Моряците имат в своя състав фигурата, която прави разликата - централния нападател Георги Н. Димитров-Червения, който бележи по гол във всяка от срещите. Най-ценно е попадението му в 104-ата минута на третия дуел, който праща ВМС в следващия кръг. Червения пък по-късно става част от най-силната единайсеторка на славния ЦДНА. Под името на афиша Динамо - Торпедо днес едва ли можем да разпознаем дербито "Левски" - Локо Сф, сините обаче с лекота елиминират железничарите с 3:1.
Бомбата избухва на четвъртфиналите, където друг Торпедо - от Пловдив, с бойка игра детронира самонадеяните гости от ЦСКА. Единственото попадение отбелязва лявото крило Атанас Николов в 53-ата минута. На следващия ден 27 октомври вестник "Вечерни новини" пише в духа на времето: "На игрището "Локомотив-Спартак" се стекоха над 20 000 трудещи се". Този етап от турнира е белязан от поредното издание на най-старото столично дерби Динамо - Ударник (пардон "Левски" - Славия). Първите трийсетина минути минават на един дъх с три попадения. Сините повеждат след точно изпълнена дузпа от крилото Йордан Томов-Коми. Само 5 минути по-късно след тънък пас на Никола Иванов-Цапето капитанът на белите Тома Захариев изравнява, а след още 7 минути Димитър Исаков е неправилно пресиран от сините защитници Димитър Илиев и Иван Димчев и самият той с мощен шут реализира дузпата за крайното 2:1. Във вратарско шоу пък се превръща двубоят във Варна между местния ВМС (Черно море) и пловдивския ДНА (тоест "Ботев"). В 70-ата минута варненският рефер Димитър Топалов отсъжда дузпа за домакините. Зад топката застава вратарят Иван Дервентски, който изпраща кълбото в аут. Пет минути по-късно ролите се разменят - Дервентски е на голлинията, а стражът на пловдивчани Христо Андонов-Итко бие от бялата точка и изпраща канарчетата на полуфиналите.
Голямата четворка на турнира се превръща в спор за надмощие по оста София - Пловдив. Срещите се провеждат в два поредни дни в града на тепетата. И докато Славия спокойно налага волята си над ботевци с 2:1, другият местен тим Локомотив скъпо продава кожата си в три мача със "Спартак". В третия двубой по регламент се сменя домакинството и вече в София спартаковци стигат до 2:1 с победен гол в 72-ата минута на Ташков.
http://www.temasport.com/news/view/%D0% ... news:36101

Поредната от много победи на Славия над "Левски" за Купата.