Национален Клуб на Слависта

Юношата на Славия Янис Карабельов не скри радостта си от получената повиквателна за националния отбор на България. 20-годишният футболист попадна в сметките на националния селекционер Ивайло Петев за предстоящите контроли с Португалия и Македония.

„Когато се прибрах се развълнувах. Не скрих радостта си и най-близките до мен знаят, че това за мен е нещо много специално. Стъпката е доста голяма, но мисля, че съм готов да я направя. Ще продължа да работя, за да продължа да се развивам. Изключително мотивиран съм за предстоящите мачове и тренировки и изобщо за всичко, което ме чака оттук нататък“, коментира Карабельов.

„Мисля, че с мачовете натрупах добро самочувствие и трябва така да продължавам. Има доста аспекти, в които трябва да подобря своята игра и работя всеки ден. Треньорът Тарханов изисква някои неща от мен, които все още не правя по най-добрия начин“, каза още футболистът на Славия.

Първи минути за България ще запие и крилото на Пирин Благоевград Тони Тасев. Той е първият футболист на благоевградчани от 22 години насам, който е извикан в националния. Последния бе Петър Михтарски.

http://slavia.gong.bg/bg-football/a-gru ... vam-368141

Нормален ден на "Овча купел" преди тренировка на Славия, футболистите пристигат един по един на стадиона. Обичайните заподозрени пак са тук, но по-голямо внимание се обръща на един от малките - Янис Карабельов. Халфът на "белите" току-що е получил повиквателна за мъжкия национален отбор и вече е в светлините на прожекторите. 20-годишният халф изглежда леко притеснен от големия интерес към него, но усмивката не слиза от лицето му. Тарторът в съблекалнята Гошо Петков е един от първите, които поздравяват момчето за повиквателната и му казва какво трябва да направи, като отиде на лагера в Правец. "Слушай сега, моето момче. Традиция е да направиш скромен подарък на щаба, новобранците винаги се отчитат. Няма да се притесняваш, всички там са пичове", казва вратарят, който буквално може да е баща на Карабельов.
Халфът е гордостта на школата на "белите", след като целият му живот преминава в клуба от "Овча купел". Янис започва да рита в Славия едва на 7 години, след като на стадиона го води неговият дядо.
Моят дядо е фен на Славия и беше логично да почна в този отбор. Оттогава досега не съм си помислял и за миг да изневеря на този отбор. В моето семейство няма други футболни хора. Баща ми е играл като дете, но дядо ми е човекът, който изигра най-важна роля да се насоча към този спорт. Спомням си прекрасно първия път, когато ме повикаха в мъжкия отбор. Треньор беше Велислав Вуцов и имахме занимание на изкуственото игрище. Чувствах се много неуверен, но с времето това отмина и сега съм на мястото си. Тогава в съблекалнята имаше доста опитни футболисти, но най-важна роля за адаптацията ми изиграха Чавдар Янков и Георги Петков", споделя Янис пред "7 дни спорт".
Като по-малък треньорите го пробвали и в защита, но днес най-добре се чувства като халф и това си личи от играта му. А най-голяма заслуга да намери правилната позиция имат специалистите в детско-юношеската школа на Славия Валери Начков и Стефан Колев. В момента "белите" дават шанс на много свои млади футболисти. А в това Янис вижда голям плюс не само за себе си, но и за отбора. В съблекалнята най-близък му е друга рожба на Славия - Стефан Велков.
"С повечето млади футболисти играем заедно от юноши. Това е голям плюс за нас, защото се познаваме и знаем кой как ще реагира в дадена ситуация. Връзката между нас е по-силна. По-лесно се мотивираме, когато знаем, че човекът до нас е някой, с когото се познаваме от деца", казва халфът.
За трите си години в първия състав според статистиката е реализирал 1 попадение, но се оказва, че и то не е неговото, а просто е зачетено на името му. Головете въобще не са голямата му страст, защото, за да вкарваш, трябва да си поне малко егоист, а той не е дори и грам. Стреми се да прави играта, да подава и се кефи повече на уникалните пасове, а не на попаденията. И да оставя сърцето и душата си на терена. А това не остава незабелязано от Ивайло Петев. "Имах някакви очаквания, че ще бъда повикан, но не обичам да се радвам преди нещо да стане реалност. И все още не мога да осъзная какво се е случило, защото това е нещо много специално за мен, уникално е", твърди Янис. И ето че стана реалност. Но сега идва по-трудното - да се докаже и да запази мястото си в състава. И наистина ще е трудно, защото ще играе с момчета, които не е виждал никога на живо. "Футболистите, които са в националния отбор, съм ги гледал само по телевизията и съм им се възхищавал. Така че ще гледам да попия каквото мога от тях и да се уча. Дори с Тони Тасев се знаем само от мачовете. От контролите с Португалия и Македония очаквам да се получат хубави двубои срещу здрави противници. А за мен ще бъде невероятно преживяване, ако успея да поиграя дори малко", споделя талантът.
Не го плаши, че ще застане срещу един от най-добрите футболисти в света в момента - Кристиано Роналдо, който носи екипа на любимия му Реал Мадрид. Португалецът не е сред фаворитите му, а от действащите футболисти се възхищава на Лука Модрич. Иначе идолът му е Зинедин Зидан, когото също е виждал само по телевизията. А гледането на мачове е едно от хобитата му, повечето от които всъщност са свързани с футбола.
"Сутрин ставам и отивам в университета, следвам бизнес. Всичко друго е свързано с футбола - тренировки, възстановяване. Светът ми е футбол и това е основното ми хоби. Разбира се, имам и други. Обичам да излизам с приятели и да играя ФИФА. Най-големият ми противник е Стефан (б.а. - Велков). Аз играя повече и в повечето случаи аз съм в по-добра форма и респективно го бия (смее се)", споделя Янис. Извън терена освен от семейството си среща подкрепа от други двама най-близки хора - приятелката му и треньора в школата на Берое Радостин Александров. "Радостин винаги ми е помагал както във футбола, така ивъобще. Той е много специален човек за мен и той, както и всички мои треньори досега, искам да знаят, че това, което съм постигнал до момента, се дължи на тях.
Най-близкият ми човек е приятелката ми, с която сме от 4 години тя е изключително добро момиче. Много ме разбира и ме познава, знае всяко мое действие. Прави много жертви в името на любовта ни - аз съм по цял ден на стадиона и понякога нямам време за нея, но тя винаги се съобразява с мен. За 8 март не съм й подарил нищо, защото аз приемам този празник като ден на майката, но подаръци за нея има винаги без повод", казва халфът.
Въпреки хвалбите, които получава за играта си, Янис е здраво стъпил на земята и осъзнава, че ще е грешка, ако полети в облаците. "Хубаво е, когато хората говорят за теб, но гледам да се дистанцирам. Чета какво се пише за мен, но предпочитам да чета книги. Наскоро моят приятел Радостин ми препоръча "Проницателят" на Анди Андрюс, която според мен е изключителна творба", разкрива Карабельов.
Изключително самокритичен и дисциплиниран е и точно тези качества само преди 2 седмици, след мача на Славия с Берое, можеха да пресекат възходящия му път. "Чувствах, че съм направил много слаб мач и си казах: "Спирам, не мога повече!" Имал съм много такива моменти и всички те са били, защото съм смятал, че не се представям добре. След това обаче осъзнавам, че няма как да се откажа и че съм стигнал до положение, в което няма как да захвърля всичко, за което съм работил, с лека ръка. Аз съм най-големият си критик, а на второ място е баща ми.
Винаги, независимо как съм играл, има какво да ми каже, но аз се радвам за това, защото ми показва грешките и аз мога да ги поправя", споделя с усмивка Янис. А дисциплината пък му налага да спазва различни режими - хранителни, тренировъчни. Гледа да внимава с какво се храни, въпреки че организмът му позволява и понякога да се глези. В тези моменти прибягва до любимите си чипс и кока-кола.
Янис вече е поел по правилния път, стига някъде да не избере грешна посока. Има всички качества да постигне мечтите си, които засега не са толкова големи - един ден да заиграе в чужбина. Ще даде всичко от себе си да го постигне и сигурно ще го направи, щом вече и големите забелязаха младия талант на Славия.

http://7sport.net/7sport/fb_1footbg/d7794_16.htm

"Малко се притеснявам, но се надявам след 1-2 дни всичко да е нормално. Това е голяма чест и съм изключително горд със себе си. Надявам се да покажа, че заслужено съм тук. Надявам се, ако има възможност, треньорът да ми даде малко шанс, пък ще видим".

Това заяви новоизлюпеният национал Янис Карабельов.

"За мен най-хубавото е повиквателната, не толкова мача с Португалия и предстоящата евентуална среща с Кристиано Роналдо. Божката Митрев ми помага, взе ме първи. Стоях по-встрани, чудех се към кого да се обърна, но той ми помогна. Каза ми 'Защо стоиш така встрани като наказан, ела да си говорим", добави играчът на Славия.

"Идолът ми е Зинедин Зидан, но от състезаващите се в момента играчи любим ми е Лука Модрич", каза още Карабельов.