Успешен сезон, който обаче не бива да заблуждава за цялостното положение

Като положителни неща - класирането в Лига Европа и масовото налагане на наши момчета. Победата над ""Левски"" също винаги е приятна

Отрицателни - обичайните простотии на Венци, ранното отпадане за Купата, позорната загуба от Лудогорец вкъщи

Николай Кръстев
в. „Труд”

През август 1996-а Славия загуби с 1:4 гостуването в Инсбрук на Тирол в реванша от втория кръг на турнира за Купата на УЕФА, след като преди това българите бяха отстранили естонския Инкарас Грифас. А двубоите бяха в тази надпревара, защото ниският коефициент на България и регламентът в онзи момент не допуснаха шампиона на България дори до квалификациите в младата Шампионска лига.
Ако тогава някой бе казал, че за следващите 20 години двубоят в Инсбрук ще се окаже последният мач в европейските турнири за Славия, отговорът щеше да е, че шансът това да се случи е много по-малък от възможността „белите” да спечелят европейска купа – все пак са първият български отбор, класирал се и играл на полуфинал в Европа през 1967 г. (същия сезон това постига и ЦСКА, но по-късно във времето).
Сега, чак две десетилетия по-късно, Славия успя да се пребори за участие в Лига Европа, което ще е първо след 1996-а и през новия век за третия по успехи роден клуб. И тук въобще не важат верните, но изтъркани обяснения за слабото българско първенство от 9 отбора, защото в спорта има желязно правило – състезанието е за тези, които участват
Другите да пият една студена вода и да се стягат за предстоящите надпревари. За Славия постигнатото е сериозен успех и трябва да бъде адмириран по достойнство.
През въпросните 20 години „белите” все оставаха далеч от Европа. Не е съвсем ясно дали в този период клубът и съответно отборът понякога просто не можеше да се класира или не знаеше как да го направи, не успяваше да се пребори със съперниците или не искаше да играе в турнирите, не съумяваше да стигне до евроквота или не се стремеше с достатъчно хъс към промоция в турнирите, нямаше достатъчно пари да сглоби боеспособен състав за европейското предизвикателство или просто сборът от всичко казано дотук правеше участието в Лига Европа мираж.
Сега Славия се класира за Европа. Постигна го със сензационно млад състав и руски треньор начело. Стана в сезон, в чието начало феновете с основание се страхуваха тимът да не изпадне от елита. Безспорно процесът на налагане на играчи от собствената школа стартира успешно при предишния наставник Иван Колев и бе продължен с още по-твърда ръка от Александър Тарханов. Клубният шеф Венцеслав Стефанов наскоро без притеснения призна, че налагането на младите е клубна политика, но донякъде е и принудително защото Славия с бюджета си от 1,3 млн. лв. със сигурност щяла да бъде най-скромният във финансово отношение участник в тазгодишните европейски турнири.
Задаващият се европейски път на Славия, без значение дали ще е много къс този сезон, или ще продължи по-дълго, веднага обаче стига до важен кръстопът. И по-големият въпрос е накъде ще поеме клубът.
От едната страна е вдъхновяващото участие в Европа, не само едно, което само по себе си ще освежи клуба и феновете, тях най-вече в емоционално отношение. И най-добре е то да бъде направено със състав, в който личи и добра лятна селекция. Защото според новата финансова схема на турнирите около половин милион евро не са никак, никак недостъпни с участие в два предварителни кръга. А осигуряването на необходимите средства сега, през лятото, ще означава и тотално забравяне на тръгналите от половин година слухове за проскърцване на отношенията по чисто футболната ос между Младен Михалев и Венцеслав Стефанов, довело и до сериозните рестрикции на бюджета. Едно добро участие в Европа по българските стандарти може да изиграе много важна роля за „събуждането” на клуба, каквато със сигурност щеше да има проваленият или замразен към момента проект за нов стадион в „Овча купел”.
Другата посока на кръстопътя сочи формално участие в Европа – само с наличните сили, което ще бъде равносилно на признание, че „не сме за там”. Въпреки славната история на Славия, с която привържениците й законно се гордеят.
Клубното ръководство трябва спешно да реши по кой от двата пътя да поеме
Символично на мача в неделя с Монтана (3:1), който подпечата „белите” визи за Европа, бе, че на почивката му юношите до 19 г. на Славия получиха шампионската купа в елитната дивизия на подрастващите. Така празникът на ст. "Славия" този ден наистина стана пълен. Факт е, че бъдещето на Славия няма как да не минава през жизнена и работеща школа, с каквато клубът разполага в момента. Но европейският път на „белите” няма как да не мине през модернизация и реорганизация на клуба, привличането най-после на спортен директор, превръщането на школата във възможно най-доброто лице на клуба с всички произтичащи дивиденти от това. Защото всеки ден 600 деца в бели екипи да тренират и играят футбол от гледна точка на обществото е нещо повече само от търсене на футболни таланти и в клуба трябва да се възползват от тези възможности, а не да ги оставят да преминават покрай тях.
И накрая – предстоящият европейски път на Славия е възможно най-добрият повод между феновете и президента
Венцеслав Стефанов да се възцари мир и спокойствие. Защото няма как да има славист на трибуните, който да не иска отборът му да побеждава. И размяната на обидни реплики, в която Стефанов е абсолютен шампион с явно превъзходство, трябва да престане. За да може на задаващия се кръстопът отборът и клубът да поемат по правилния европейски път. Тогава няма как всички да не са доволни, а стадионът – по-пълен.