Национален Клуб на Слависта

На 92-годишна възраст почина легендата на Славия и българския футбол Добромир Ташков.

Погребението е в неделя, 28 май, от 14.00 часа на Боянските гробища.

ПФК Славия изразява своите най-искрени съболезнования на близките на Добромир Ташков. Той си отиде от този свят точно половин век след класирането на "белите" за полуфиналите в европейския турнир за КНК. Тогава Ташков беше старши треньор на отбора.

Славистките редици се разделиха с едно от най-големите имена в клубната си история - Добромир Ташков. Наричаният от запалянковците с прозвището си Мирко състезател остави трайна диря в „белите” редици и като футболист, и като треньор.

Добромир Ташков е роден на 21 април 1925 г. във Варна, където започва и неговият спортен път в редиците на „Шипченски сокол”.

През 1951 г. дебютира с бялата фланелка и играе за "Славия" освен този сезон и в периода 1953-1961. С екипа на „белите” записва 163 шампионатни мача и отбелязва 97 гола. На три пъти е Вицешампион (1954, 1955 и 1959 г.). Финалист е и за купата на страната със „Славия” през 1954 г. Като водач на „бялото” нападение става носител на купата за голмайстор №1 в А група за 1954 и 1958 г.

В националните гарнитури има следния актив: 7 срещи и един отбелязан гол за „А” отбора и 3 мача в „Б” състава.

След приключване на ссътазателната сикариера, Ташковсе утвърждаваи като голям треньор при „белите”. Завършва две висши образования – Икономическия институт във Варна и ВИФ (днес НСА). На поста старши старши треньор на "Славия" застава през есента на 1963 г. и извежда отбора на два пъти до купата на страната (1964 и 1966 г.). Под негово ръководство „белите” са вицешампиони (1967 г.), а четири пъти печелят и бронзовите медали (1964, 1965, 1966 и 1973 г.). Воденият от него отбор на "Славия" се класира на полуфинал в европейските клубни турнири през сезона 1966/67 г. в надпреварата за КНК като с това става първият български тим с подобно постижение.

Рекордьор е по брой мачове начело на „белия” тим за всички времена. Активът му само в елитната група е от 228 срещи, в които постига 102 победи, 71 равни и 55 загуби, при голова разлика 342-245.

В 6 мача е старши треньор на националния отбор на България.

Работи с успех и в чужбина. В Мароко печели два пъти купата с „Раджа” (Казабланка) през 1977 и 1982 г. Извежда до пет отличия и „Омония” (Никозия). През 1972 и 1983 г. печели титлата и купата на Кипър, а през 1983 г. и суперкупата.

Със загубата му пантеонът на „Славия” приема още един свой достоен член. А спомените на привържениците на „белия” тим пък ще съхранят за поколенията неговия значим принос за клубната история.

Поклон пред светлата му памет!

http://www.pfcslavia.com/pages.aspx?id=1730

Поклон и светла му памет!

Дълбок поклон пред тази светла личност за нашият клуб и бг футбол. Делото му няма да бъде забравено !

Сякаш частица от нас си отиде, а най ме боли, че клубните ръководители не хаят за живите ни легенди, какво остава за почитане и на тези, които напуснаха нашия свят. Голяма болка...