Горе- долу по това време (не помня точната дата) се навършват 10 години откакто Младен Михалев, Венцислав Стефанов и другите от кръга около СИК и Интергруп поеха собствеността и мениджмънта на любимия ни футболен клуб...
Малко предистория... Легендарният футболист на Славия и националния отбор Божидар Григоров се оказа много некадърен ръководител. След неуспешен поход към титлата през 1991 година и завоюване на бронзовите медали, в два поредни сезона Славия се бори почти до последно за мястото си в А група. Стигнахме дъното не само в класирането, но и като селекция, като игра, като клубни финанси и политика. На негово място дойде Пламен Дончев, който започна да изкарва клуба от батака, стабилизира го финансово, привлече някои добри футболисти, класира ни на 9-то място, като завоювахме някои гръмки победи срещу силни съперници с аспирации за титлата- "Ботев", Локомотив Пловдив.... Той изчерпа ресурсите си, сметна че вече няма да е полезен на Славия и предаде поста на Валентин Моллов. Въпреки, че не е славист, въпреки съмнителната му репутация той изигра много позитивна роля за Славия като постави основите на шампионския тим с привличането на много основни футболисти от шампионския сезон и Стоян Коцев на треньорския пост.
И така се стигна до идването на Михалев и Стефанов през 1995 година, които управляват клуба и до днес - вече 10 години. Е, с едно малко прекъсване през 1998, когато за кратко президент бе Стоян Николов, който стана първият президент, управляващ клуба си от затвора....
Няма да се спирам на плюсовете и минусите на това 10- годишно управление, всичките си ги знаем.... Само ще изброя успехите на клуба и позитивните тенденциите през това време.
Успехи:
Шампион на България - 1 път, 1996 - след 53 годишно прекъсване
Купа на страната - 1 път, 1996 -след 16 годишно прекъсване
Евротурнири - 2 пъти за купата на УЕФА - 1995 (като четвърти), 1996 (като шампион- тогава имаше особен регламент за участие в КЕШ)
Бронзов медалист- 1 път, 1997 година
4-то място - 2 пъти
Най- слабо класиране - 7-мо място, 1 път 1999 година
Най- изразителна победа - 7-0 срещу "Раковски" като гост през 1997 година.
Най- изразителна загуба - 0-6 като гост на "Ботев" и Локомотив София.
Най- добър играч в първенството- Наско Сираков, 1996 година
Голмайстор на А група- Тодор Праматаров, 1997 година
Изравнен рекорд за най- много голове в 1 мач - 6, Тодор Праматаров - 1997 година.
Национални играчи:
Наско Сираков, Здравко Здравков(участници на ЕП1996), Борислав Михайлов, Георги Бачев(участници на СП1998), Йордан Петков, Илиян илиев, Станимир Стоилов, Асен Николов, Благой Георгиев, Чавдар Янков, Асен Караславов, Димитър Рангелов, Янко Вълканов.
Множество младежки, юношески и детски национали.
Позитивна тенденция- за пръв път правим 12 години без да се борим за оставане в групата.
Негативни тенденции- за пръв път правим 8 години без медал ( тази ще е девета).
За пръв път правим 9 години НЕучастие на полуфинал за купата на страната.
За пръв път правим такъв отрицателен баланс срещу "Левски" и ЦСКА.
И така... Има много още какво да се каже, но предлагам да го направим в рамките на дискусия по тази тема.
|
