Национален Клуб на Слависта

Днес е втори Юни! Надявам се всички знаете какво означава, за всички обичащи България, тази дата?
Искам да ви попитам и вие съвсем искрено да ми отговорите: Станахте ли, спряхте ли и помълчахте ли за две минути в памет на загиналите бойци за свободата на нашата родина?

Който не мисли да е честен, да не отговаря!!!

Днес ходих да си сменя номерата на колата и на излизане от КАТ ми направи много грозно впечатление безразличието и бездушието на по-голямата част от минувачите и шофьорите! От колите спряхме само аз и един камион, за когото не съм сигурен за какво точно спря. Първо бях на светофара и просто излязох от колата. Зад мен започнаха да надуват клаксоните, но аз си останах на мястото. Тогава един полицай, застанал на кръстовището, започна яростно да ми маха да се изтегля от там. Нямах друг избор и отбих встрани. Никой друг не го направи. Видях една възрастна жена, която беше застанала на двадесетина метра от мен. И тя беше спряла. Това бяхме!!!
Направо ме е срам. От година на година става по-зле. Все по-малко хора отдават значение на тези чествания! Губим ценностите си!!!
Губя вече и вяра, че този народ може отново да бъде единен!!!

Ами честно - мен сирените ме събудиха, ама станах вкъщи прав и си постоях така минутка...

Разбира се, както винаги.

Aз си бях вкъщи и застанах прав , да. А даже и кучето ми му беше много интерестно какво е това, повъртя се и седна мирно пред мен

Всяка година се спирам и стоя прав докато не спрат серените !

Обикновено на тази дата сирените ме сварват на работното място - няма човек в офиса, който да не отдава почит. Днес, за разлика от друг път, бях навън. И за две минути видях как животът буквално спря. 99 % от хората застинаха в позата, в която ги завари сигналът на сирената. Очите ми шареха наоколо и попиваха цялата гледка. Беше вълнуващо. И тогава всъщност си дадох реална сметка какво значат две минути от живота ни. Колко много са две минути и как, забързани в натовареното си ежедневие, пропускаме хиляди ценни мигове.

П.П. - ще пропусна "удоволствието" и "честта" да коментирам останалият 1 % граждани - все пак, хората сигурно са си имали спешна и неотложна работа ... може би ... нали установих, че две минути са безкрайно дълъг миг от живота ни ...

Разбира се! Още от малък са ме учили да стоя мирно! Нска обаче беше малко кофти щото точно тогава бях навънка с една приятелка и двамата спряхме под поройния дъжд и под чадъра естествено и зачакаме! И така около 3-4минути стояхме! Честен съм!!!

Аз и брат ми станахме прави и изчакахме да свършат сирените.

Разбира се,че постоях прав. Това е най-малкото нещо което можем да направим