Петър Александров: Полковник трудовак ме спря за ПСВ Айндховен
В Германия разбрах, че парите не са всичко, твърди бившият национал, който навърши 48
- Г-н Александров, тук, в България, футболен рожден ден се празнува с ядене, пиене и якa чалга. Как е в Швейцария?
- По-кротко и без чалгата. Събрахме се около 20-30 приятели. Една част от компанията беше футболна - треньорът ни Ролф Фрингер, както и 5-6 бивши съотборници от Аарау, с които сега играем за ветераните на клуба.
- Сигурно сте си пожелали - когато сме най-зле, така да сме. Кога ви е било най-зле във футбола?
- Когато играех в Енерги Котбус. Това беше последният сезон на Оберлигата на ГДР преди обединението на Германия. Там разбрах, че парите не са всичко. Просто не се чувствах комфортно, макар че получавах по-висока заплата, отколкото в Белгия и Швейцария.
- Все съм се чудил - вие левскар ли сте, или славист?
- Всички от Карлово сме от "Левски".
Славия обаче е отборът на сърцето ми. Но не крия, че винаги съм мечтал да играя в "Левски". Още след третия ми сезон в Славия "Левски" искаше да ме вземе, ходихме на срещи във вилата на тогавашния председател на Левски-Спартак Лазаров, но нищо не стана. След това, през 1994 г., най-сетне облякох синия екип. Бяхме много силен отбор, станахме шампиони, спечелихме и купата. Но времената вече бяха други. Аз съм се чувствал най-добре в Славия, там бяхме като семейство. По-късно Андрей Желязков ми помогна за трансфера в Белгия, беше още по комунистическо време. Жужо е голям човек.
- За колко пари ви купи Кортрайк от Славия?
- 250 000 долара. Но две години преди това имаше оферта за мен от ПСВ Айндховен. Бяхме на подготовка в Холандия, за 3-4 мача вкарах 13 гола срещу силни съперници.
От "Филипс" освен много пари предложиха да сложат осветление на стадион "Славия" , да дадат и екипировка. Само че един полковник от Строителни войски каза - не може Александров да взима толкова голяма заплата. А точно в този сезон, когато щях да играя там, ПСВ стана европейски шампион. Офертата още си я пазя за спомен вкъщи.
- Кой е най-интересният треньор, с когото сте работили?
- Работил съм с много силни треньори, но най-интересно ми беше с кондиционния на Славия Трендафил Терзийски. Непрекъснато ме юркаше, за което сега съм му благодарен. Често се случваше Терзийски временно да стане и старши треньор. Помня един мач с Димитровград, прибрахме се на почивката при 0:0, играта не върви. Имаше някакви железарии в съблекалнята. Терзийски грабна едно желязо и го размаха срещу нас от яд, че играем слабо. Второто полувреме ги пометохме 4:1. Терзийски е голям треньор, от мен да го знаете!
- Кои са мачовете с ваше участие, които няма да забравите?
- Разбира се, на първо място е този на Парк де пренс, когато бихме Франция 2:1. Влязох в последните 10 минути. Точно аз извърших нарушението, от което Жинола направи онова лошо изпълнение на пряк свободен удар и дойде головата атака на Емо Костадинов.
Със Славия се сещам първо как бихме Паниониос 3:0 във финала за Балканската купа, вкарах два гола. Победихме веднъж ЦСКА 3:1 на "Васил "Левски"", също отбелязах два пъти. Пет гола в един мач за белите имам при победата ни с 9:0 срещу Локо (Пд), това ми е рекордът.
- С Трифон Иванов навремето бяхте интересен тандем в Ксамакс?
- С Трифката отидохме там след световното в САЩ. Взеха ни буквално три дни преди първия мач за сезона, не познавахме никого в отбора. Гостувахме на Сервет в Женева, онези ни поведоха 1:0. Трифон обаче изравни с глава, а аз вкарах втория гол. Същия ден Трифката беше рожденик и още в съблекалнята гръмнахме шампанското. Треньорът ни Жилбер Грес се хвана за главата. Казахме му: "Мосю Грес, ние с шампанското стигнахме до полуфинал на световно, а вие тук правите проблем..."
- Какви са плановете ви занапред?
- Досега не съм бил старши треньор на професионален клуб, но се надявам това да стане.
Станил Йотов
http://7sport.net/7sport/h_hora/d5954_5.htm