Национален Клуб на Слависта

Адвокатска му работа
Кой е казал някъде, че съдията е виновен за загубата, аз такова нещо не виждам никъде да е писано. Пише, че съдиите не санкционират справедливо и с еднакъв критерий двата отбора, това е истината и няма нищо общо със снощиния мач. Не е като някои предишни, където решенията бяха фатални.

Ал Фарса очевидно не са в добра форма и взеха суперкупата с невероятен късмет в първия мач, където трябваше да загубят поне с два гола с оглед на играта и положенията. Като се има предвид че тези два мача се явяват две превъзнасяни контроли, Реал се представи съвсем добре и ако продължи с тази игра, сезонът ще е доста добър.

M.K и компания ако хванат барса ще им скрият топките

Сарагоса-Реал 0:6 на старта на сезона. Само допреди 2 години, това беше едно от най-трудните гостувания за Кралския клуб. Поредица от загуби, някои доста унизителни. Нещата са съвсем различни. Отборът, воден от Жозе, можеше спокойно да бие с 16:0, пропуските бяха фрапиращо много, почти всяка атака, през второто полувреме, завършваше със сериозно положение пред вратата на Сарагоса. Очаквам двата водещи отбора в Испания да продължат да чупят рекорди и тази година.

Все едно гледах Монтана - ЦСКА или Манчестър Ю-Арсенал, толкова неравностойно Барса и Реал отдавна обезмислиха конкуренцията на другите отбори в Примера

Доста неприятна загуба във Валенсия от скромния тим "Леванте". Вярно, че с човек по-малко, спорни положения, но истината е, че подценяването на съперника донесе загуба още в третия кръг.

Реал спечели дербито с 4:1, в мач, в който "дюшекчиите" играха изключително грубо и по чудо се отърваха само с два червени картона.
Мадридската кауза беше защитена достойно и от Хетафе, чиято победа срещу основния конкурент за (хата)титлата, даде на Реал шест точки преднина на върха, преди директния мач през идващия уикенд.

Тайната на успеха на Специалния
Португалецът знае най-добре как да спечели ума и сърцата на играчите си

Наказанието на Моу, което промени Маниш
Моуриньо беше планирал голяма тренировка в онзи ден. Португалският треньор прекара малко време начело на Бенфика в края на 2000 г. Всичко протичало нормално, докато Диого Луис, един млад футболист от "Б" отбора, не отмъкнал топката от Маниш. Полузащитникът с неовладян талант, една от изгряващите звезди на португалския футбол, който бил на 22, си го върнал, изритвайки отзад юношата. Реакцията на Моуриньо, който наблюдавал тренировката от трибуните, не закъсняла. Треньорът се обадил по мобилния си телефон на един от своите помощници, който бил прав до терена - Карлос Мозер, и наредил със заповеднически тон: "Изпрати този да тича, докато свърши срещата!".
Помощникът съобщил заповедта на Маниш, но той отказал да я изпълни. Мозер обяснявал на играча десет минути и го предупреждавал, че новият треньор не е като другите. Накрая Маниш склонил да изпълни заповедта, но по свой начин: направил две обиколки на терена за абсурдното време от 45 минути. Моуриньо взел това под внимание и решил да действа на следващия ден. Треньорът повикал футболиста на следващата тренировка и му казал, че физически е много зле. Маниш го репликирал: "Тренер, не съм никак зле!". Но Моу настоял: "Играч, който прави две обиколки за 45 минути не може да играе, физическото му състояние е много лошо, затова от днес ще тренираш по обед с Мозер и Вилда (фитнес инструктора), докато възвърнеш формата си, за да можеш да се върнеш в групата".
Маниш се оплакал на Мозер, но той му отвърнал: "Предупредих те, че нещата сега не са както преди, сега е по-различно".
Халфът тренирал цяла седмица отделно с такава интензивност, каквато никога не показвал. Следващата седмица Маниш се върнал в отбора, без да се усмихва, но показвал голямо усърдие. Моуриньо не само го включил в групата, но му дал капитанската лента. Футболистът си помислил, че е станала някаква грешка и се обърнал към треньора си. Моуриньо му изнесъл една библейска проповед за важността и значението, което имаш, когато си единственият играч в отбора, формиран в школата на клуба, за отговорността да бъдеш пример за по-младите, за задължението последен да напуснеш потъващия кораб. Това били думи с революционен ефект за Маниш.
- Онова наказание ме накара да се замисля и ме промени. Именно тези детайли изграждат големите хора и играчи.
Според Мозер "онзи, който всички описваха като луд и нестабилен футболист, се превърна в неудържима бойна машина". Тази седмица поставила разделителната линия в живота на един футболист, който винаги блестеше, когато играеше под ръководството на Моуриньо - треньорът, променил живота му.
Денят, в който Дрогба плака за Моуриньо
Джон Тери не можел да стои със скръстени ръце. Било полунощ, но това не го притеснявало ни най-малко. Капитанът на Челси вдигнал телефона и се обадил на две от светилищата на отбора - Дидие Дрогба и Франк Лампард. Наставленията били ясни: "Не можем да допуснем това!"
Новината била за напускането на Жозе Моуриньо - треньорът, който променил завинаги манталитета на лондонския отбор.
- Говорихме с клуба и ясно заявихме, че не искаме той да си тръгва - потвърди капитанът - но Жозе вече се беше споразумял да си тръгне.
На следващия ден се случило това, което никой не искал да се случва. Един от доверените му играчи - сънародникът му Пауло Ферейра, разказва:
- Една раздяла винаги е трудна, но тази беше още по-трудна. Не очаквах, че ще си тръгне толкова лесно. Дойде в съблекалнята, събра ни всички и каза, че си заминава.
Защитникът на Челси разкри детайлите на раздялата:
- Каза, че ще му липсват хубавите моменти, които сме преживели заедно, и ни прегърна един по един. Спомням си, че Дидие Дрогба беше един от тези, които го приеха най-дълбоко - заплака като дете...
Африканският футболист никога не призна, че е изпаднал до такава крайност, но загатна:
- Беше много емоционално онзи ден в съблекалнята, когато той се раздели с нас. Изглеждаше нереално, сякаш не беше истина, сякаш беше филм, защото го виждахме всеки ден и не бяхме подготвени за такава раздяла. Беше шок за нас.
Франк Лампард за нищо на света не е искал Моуриньо да си тръгва. Харизматичният халф на Челси го потвърждава:
- Мислех си, че ще остане 10 години. Всичко работеше перфектно. Обикновено не реагирам емоционално на такива неща. Знам, че треньорите идват и си отиват, във футбола е така. Но той беше повече от треньор, който си тръгва - беше приятел, който ни изоставя.
Човекът, който по думите на собствените му футболисти, е изковал победоносния манталитет на Челси още от първия ден, в който поел скамейката на отбора, си замина... Несъмнено следата на Специалния, както беше кръстен след представянето му в лондонски тим, ще остане незаличима във всеки един ъгъл на "Стамфорд Бридж". Оцелелите от онзи отбор носят спомена за него.
Възкреси кариерата на Снайдер за 24 часа
- Никога не ми се беше случвало и е невъзможно да ми се случи отново. - Уесли Снайдер продължава да бъде изумен всеки път, когато се сеща за първата си нощ в Милано.
Холандският национал беше оставил зад гърба си месеци на несигурност в Реал Мадрид - клубът, от който си тръгна окончателно през лятото на 2009 г. След интензивни преговори Интер и Реал стигнали до споразумение на 28 август. Същия ден Снайдер хванал самолета, за да се запознае с новите си съотборници в базата "Апиано Джентиле". Отборът на Жозе Моуриньо се подготвял старателно за дербито срещу Милан на следващия ден. Португалският треньор отишъл да посрещне Снайдер. Далеч от формалностите и след един бърз поздрав Жозе Моуриньо произнесъл няколко думи, които останали завинаги запечатани в съзнанието на холандеца:
- Ти ще играеш утре. Ще бъдеш титуляр, от първата минута. Вярвам в теб, вярвам, че ще спечелиш дербито.
- Не можех да повярвам. Аз дори не бях тренирал и секунда със съотборниците си - разкри халфът.
Снайдер не крие чувствата си от онази незабравима среща:
- Помислих си: "Мамка му, този е огромен. Огромен!"
Първите думи на Моуриньо вдъхнали тонове кураж на новото му попълнение. На следващия ден Интер разгромил Милан с 4:0 с изключителната заслуга на Уесли Снайдер.
- Мисля, че записах един от най-добрите мачове в кариерата си. Сякаш винаги съм играл в Интер, а Моуриньо ми е бил треньор от много години! - коментира холандецът, преди да признае, че португалецът заема особено място в сърцето му.
Снайдер твърди, че през онзи уикенд е изживял "истински трилър" и че онази проява на доверие изстреляла нагоре спортната му кариера.
- Всичко, което се случи след това, всичко, което спечелихме заедно, е в резултат на онзи ден - заяви футболистът и отново се върна с наслада към онази фраза, която го запрати в олтара на световния футбол: "Ти ще играеш утре, вярвам в теб!".

Подобаващо завръщане на балета след каталунския шамар миналата седмица. Втора поредна победа като гост на Севиля с 6:2 (сашодиковеполудял), а само допреди 2 години Севиля биеше Реал, където го хване. Пети хеттрик на Роналдо за сезона и общо 13-ти, откакто играе за Реал. При това, Реал игра около половин час с човек по-малко. Три точки преднина в класирането, втората част от първенството обещава да бъде крайно интересна.

Поредното унижение от Гуардиола и "Барселона".