Национален Клуб на Слависта

Африканското континентално първенство е в разгара си. Правят впечатления по- добрата тактическа подготвеност на отборите и търсенето на зрелищност във всяко отиграване. Все още разликата с европейският футбол е много голяма, отборите не са така класни, но в Африка се затвърждава една самобитност, съчетана с невероятен колорит.
Моите фаворити Египет стартираха подобаващо и този път - с две категорични победи, но Кот д Ивоар, Камерун, Тунис и Нигерия отново не са за подценяване.
Страхотен беше мачът между Ангола и Мали.

За мен поне отборите в Африка се делят на две:Камерун и останалите.Е тръгнаха с фалстарт но съм убеден ще се поправят.

"Насмукачи" от Нигерия.

Камерун бяха на ръба от много груба издънка и безкрайно ранно отпадане.Но поне засега нящата изглеждат закърпени.

КОТ Д АПОСТРОФ ИВОАР

Нигерия ще са №1!

Когато трябваше да се мобилизират, Кот д'Ивоар отнесоха Гана. Очевидно е, че те са най-силни в Африка в момента. Дали ще станат шампиони не знам, но знам че с тях бразилците и португалците ще имат ядове на първенството, което е с много по-голямо значение лятото и на което рекордьорите по купи на африканските нации с техния антифутбол пак няма да ги има.

Прехвалените котдивоарци бяха изхвърлени от набиращия сили отбор на Алжир.Довечера е суперсблъсъка Камерун Египет.Лично аз съм за Камерун но все ми се струва че арабите от Северна Африка приемат турнира доста по сериозно.Дрогба и компания май гледаха на туринра като на досадно задължние и едва ли са били най нещастинет хора на света след отпадането си.

Алжир - Египет
Гана - Нигерия

Имаме една "арабска" и една "черноафриканска" двойка на полуфиналите. Мисля, че "коленичещите" показаха, че са тактически най - грамотният отбор на първенството и до момента защитиха успеха си от миналите две издания. Рекордът им от 6 титли така или иначе няма да падне поне още 6 години, но все пак ще бъда доволен на една трета поредна титла.
А ние трябва да правим като тях - да задържаме футболистите си колкото се може повече в клубните си отбори и начело да застане един авторитетен и можещ треньор, който не се вълнува от клубни пристрастия и не робува на имена. Така ще имаме силен клубен футбол и добър национален тим и без да се налага да произвеждаме стоичковци, балъковци и бербатковци на килограм.

И какво точно му е доброто на националния отбор на Египет, който е силен единствено в турнир, в който ние никога няма да играем и който е с класи под нивото на европейското първенство? Като се има предвид, че населението на Египет е буквално десет пъти по-голямо от нашето, от тях дето имат две участия срещу нашите седем ли да взимаме пример? И като прибавиш и факта, че за да играем на световно се е налагало да преодолеем сериозни европейски отбори, а Египет има зор в Африка, въпреки че обикновено е водач на група, май по-скоро те трябва да взимат пример от нас.

То е ясно, че ние не сме цъфнали и вързали, ама Египет е точно толкова удачен пример за развитие на нашия футбол, колкото Мексико и Япония.