Национален Клуб на Слависта

Пътят до сърцето на всеки нов фен е дълъг и труден

Тази футболна кампания е от особено важно значение за най-стария столичен клуб Славия. За пръв от 68 години насам те са извън сянката на най-големия си конкурент ЦСКА. Това за мнозина днес може би звучи странно, но в исторически план точно ЦСКА е съперникът, отнел на Славия привилегията да бъде един от двата най-популярни клуба в София. И Славия е най-заинтересованият отбор от случилото се с армейците.
Навремето обаче ЦСКА бързо придобива фенове с победи и титли. За да върне малко от малко някаква публика на стадиона в квартал „Овча купел”, Славия задължително трябва да печели мачове и да играе силен футбол. Видно е, че това няма как да се получи в сегашния вид. И административният подарък няма как да бъде реализиран успешно.

Белите
стартираха
обещаващо

и за пръв път от дълги години насам се озоваха на върха. Двете победи в началото нямаше как да не насочат фокуса към Славия. Дали пък тази година няма да е преломната за белите? Уви, третият мач от кампанията показа категорично, че общо взето съществена промяна не е настъпила. Със сегашния си отбор и треньор Славия няма да се изкачи рязко нагоре и мечтата за попадане в евротурнирите след вече близо 20-годишно отсъствие няма как да се сбъдне.
Две са пречките пред симпатичния бял тим. Първата е, че вече прекалено дълго време тънат в игрова посредственост. До едно време, независимо от класирането си, Славия успяваше да удържа типичния си стил на игра. Типичният мач с провинциален тим, какъвто е Черно море, щеше да се играе в полето на гостите с пълно превъзходство на белите. Резултатът може да е всякакъв, играта обаче щеше да се прави от славистите. Марката на вековния клуб бе комбинативна, бърза, интелигентна игра. Това беше Славия години наред и зрителите винаги знаеха, че ще получат красиво зрелище.
Втората по-съществена причина за липсата на растеж е изключителната оскъдност на футболния потенциал, с който разполагат на „Овча купел”. Максимумът от сегашните футболисти е

да създадат
усещане за
стабилност

Да не губят прекалено често и да държат Славия далеч от местата за изпадане. Така беше в последните години и на този етап това мислене трудно ще бъде променено и през този толкова важен шампионат. Защото сега е моментът Славия да дръпне нагоре и по-важното да върне фенове на стадиона. Защото се видя, че дори отличният като точки старт не се оказа примамлив, повече зрители да отидат на мач. А за Славия най-важно е да спечели феновете, така липсващ елемент от веригата.
Бърза промяна по-скоро е невъзможна заради наслоенията от последните доста години. Славия е извън голямата игра от години, един финал за купата през 2011-а е единственото, с което клубът се отличи през този век. Видно е, че това не е по силите дори на треньора Иван Колев, който през последните 11 месеца демонстрира манталитет, коренно различен от родната среда. Без съмнение му е много трудно да развива тима с наличния потенциал и психологическа обремененост. Но във футбола само резултатите са от значение. А те не могат да се появят от нищото. Те могат да дойдат, когато отборът стане готов да играе добър футбол. Срещу Черно море точно това се видя. Славия е недорасла, отборът е незавършен, стилът е фрагментиран до отделни проблясъци, добрите идеи са оскъдни, грешките са естествени. Един пример избожда очите колко недоправен тим е белият. В момента те имат една звезда и това е Жереми Мансоро. Докопа ли топката, е като копие на Меси. Бърз, техничен, умен. Но всичко това е във фаза атака, на практика той е напълно изключен от фаза защита. А е външен халф и по дефиниция трябва да взаимодейства с крайния бранител в своята зона. Без компактност, без участие на всеки играч в двете фази на играта Славия не може да напредне. И уви, не напредва дори при Иван Колев, който говори изключителни умни неща след мачовете. Но на терена говори отборът му и изказът съвсем не е монолитен.
Има един съществен проблем в българския футбол, когато се говори за млади, наши футболисти. Да, те трябва да играят и да получават доверие. Но трябва да се знае, че на всички тях им липсват не е една или две, а повечето букви от футболната азбука. И треньорите в мъжките отбори трудно могат да оправят нещата. Славия е най-типичният случай. Може би пътят е правилен, но със сигурност не е лесен.
В този ред на мисли е много интересен следващият мач на Славия, който също е на „Овча купел” и може да бъде препоръчан на всеки, който иска да гледа интересен футбол. Първата от четирите поредни победи на Берое на този стадион се оказа знаменателна за настъпилата голяма промяна при клуба от Аязмото. Някога във времето и за Славия трябва да настъпи подобен миг, който да увери феновете, че нещата са тръгнали към истински възход.
http://www.temasport.com/news/view/%D0% ... news:35645