Национален Клуб на Слависта

Схемата според мен е проста - Тарханов да мъкне някакви руски клошари и някогашни таланти, които ако покажат зрънце талант, да бъдат продадени в Русия или Казахстан възможно най-бързо. Място в Европа не гоним, цели нямаме, руснакът си е партия с Венци, и да се провали с гръм и трясък, което е най-вероятно, ще си замине за Русия, ще си заминат и колхозниците, докарани от него, ние пак ще сме разочаровани, Дебелия пак ще си дрънка тъпотиите и така. Нищо ново под слънцето

И Оларевич май имаше десетина братя и сестри.

Александър Тарханов има девет братя и сестри

"Славия" и Венци Стефанов решиха да опитат нещо различно през 2016 година. След като в последните сезони "белите" залагаха все на родни спецове, още в неделя в "А" група ще дебютира четвъртия руски треньор водил роден клуб. Става въпрос за Александър Тарханов, който пое официално тима по Коледа и вече проведе подготовката за пролетния дял.
У нас името на Тарханов не говори особено много на футболните запалянковци. Но той е едно много уважавано име в родината си. Няма и как да е след като Саша има медал за заслужил майстор на спорта в СССР (1978 г).

Тарханов е роден на 6 септември 1954 година в град Аксай (казахстанска област по време на Съветския съюз, днес в Русия). Той е най-малкият от 10 деца. Има 4 братя и 5 сестри. По интересното е, че неговите родители имат 33 години разлика. Баща му Фьодър е бил на 53, когато се е жени за майка му. Тя е от заможно селско семейство, тъй като дядо му й имал цяло състояние. Той го оставил като наследство на майката на Тарханов. Тя пък вложила всичко в компанията на любимия си - електрическата станция "Казахстан", която обслужвала и селата наоколо. Когато Александър е на 5 години, обаче,

баща му умира от рак

И тогава всичко вложено в компанията е загубено. Многочленното семейство е принудено да се премести в Красноярск и да живее в мизерия. "Помня баща си като силен мъж. И въпреки това, той не успя да бъде повече време около нас. Съжалявам за това, наистина. Но такъв животът", признава Тарханов.

Животът на Александър хич не е бил лек след това. "Беше отчайващо на моменти. Но майка ми винаги държеше да сме нахранени. Спомням си, че всеки ден ставах в 6 сутринта. Отивах до магазина, който отваряше в 7. За да мога да се наредя на опашка. Защото тогава имаше само няколко яйца, малко мляко и кашкавал. А опашката беше огромна и продуктите бързо свършваха. За радост, повечето пъти успявах да се вредя и в 7,15 на масата ни имаше пресни продукти", разказва още руският спец. Той разкри още, че животът е направил така, че всичките му братя и сестри да са се разделили отдавна. "Всеки пое по своя път. Майка ми искаше да стане така", добавя той.

"Като малки играехме много с братята ми. Помня, че като най-малък те много ме малтретираха. Често ме хвърляха в реката. А аз не можех да плувам. И всъщност така се научих.

Драпах с ръце във водата като куче

за да изляза. Първите пъти щях да се удавя. Но впоследствие разбрах как става плуването", обяснява още той.
Селската работа обаче не е в кръвта на Тарханов. Той е бил наказан цяла седмица да не излиза от вкъщи. С братята му се редували кой да пази кокошките от хищниците, които наобикаляха курника. "Аз не можех да стоя на едно място. Тръгнах да се разхождам, да видя кравите, а като се върнах няколко пилета изядени", признава Саша. Той е обичал и среднощните разходки. За това е получавал и най-големите наказания. "Един път се прибрах след полунощ. Тогава чух как майка ми се събужда и за да не ме види, се скрих в килера. Там спах цяла нощ. На другия ден всички бяха притеснени къде съм. Помня, че когато се събудих всички бяха тръгнали да ме търсят, а майка ми стоеше разплакана. Много ми се накара, а като се прибраха братята ми ме набиха един по един. Тогава може би разбрах колко ме обичат всички. И започнах да се държа по-човешки", признава Тарханов, който чак до 11-годишна възраст не е пипал футболна топка.

През 1965 година Александър Тарханов получава подарък, който преобръща живота му. Съпругът на най-голямата му сестра му дава топка. Както всички деца той започва да рита в задния двор на къщата. В същото време, обаче, Саша вече е започнал да тренира плуване, а в същото време мечтаеше за хокей, тъй като това е спорт номер 1 в Красноярск. "Тогава всички момчета искаха да станат първо хокеисти, после футболисти. Но тези години нещо се промени. Футболът лека полека започна да измества хокея. Става модерно. А аз с моята топка бях търсен от приятели да играем мачове", разкри Тарханов. "И се пробвах. Отидох до стадиона на "Енисей" и се почувствах у дома си. Харесаха ме, взеха ме, научиха ме", разказва още спецът. "После обаче отидох в "Автомобилист" (Красноярск). И там тръгна моята кариера. Бях на 14, когато отидох. А година по-късно и Олег Романцев, който му е кум на сватбата. "Още оттогава станахме страхотни приятели", добавя Тарханов, който е татко на двама синове. И докато той гради кариера на футболист, всичките му братя са станали шофьори. "Никой от нашето семейство не е бил участник в пътнотранспортно произшествие. За 40 години не съм допускал нито една авария, тъй като отдалеч усещам глупаците на пътя", твърди още Саша. Именно Романцев пък си купил първия "Лексус" в Москва, а след него същата кола подкарал и Тарханов.

Иначе голяма част от кариерата му като футболист минава в ЦСКА (Москва). Тарханов е моторът на отбора от началото на 80-те години. През 1984 г. обаче "армейците" изпадат от висшата дивизия на СССР. И целият отбор е освободен, включително Тарханов. След това играе за още 2 армейски отбора Ч СКА (Одеса) и СКА (Ростов). Има и 6 мача за националния отбор на СССР. От 1994 до 1996 е и треньор на ЦСКА. По-късно е поема "Торпедо", "Криля Советов", ""Спартак"" (Москва), "Сатурн", "Терек", "Кубан" и "Химки".
Копирано от standartnews.com

Старши треньорът на Славия Александър Тарханов заяви, че иска отборът да усвои стила на игра, който той желае.

„Истината е, че следя българския футбол отдавна. Не съм подозирал, че ще дойда да работя като треньор тук, но съм гледал много мачове на ваши тимове. Запознат съм и със системата на първенството. И тук, както във всички шампионати има известни проблеми. Може би няма играчи от екстра класа, както е било преди години затова и нивото не е чак толкова високо. Аз съм запознат с действителността“, сподели Тарханов.

„В Русия играят много добри футболисти. Това се дължи на средствата, които се заделят или циркулират. Не може да става въпрос за сравнение между руските отбори и българските“, добави треньорът на Славия.

„Момчетата играят по начин, по който аз искам. Разбира се това не винаги е възможно. Понякога не могат да отговорят на изискванията ми. Вече покриваме много по-голям периметър, а движението на футболистите е такова, каквото аз искам. Една от моите цели е този стил да се усвои и Славия да изглежда така за в бъдеще. Дори и младите се налагат по-бързо, отколкото аз очаквах“, продължи наставникът на „белите“.

„Важното е младите да усвоят играта правилно. Ние се стремим към подобрение. Аз съм доволен от начина на работа в школата. Славия разполага със солиден резерв“, каза още Александър Тарханов.

Онзи ден гледам Тарханката с такъв страх в очите караше служебния Сеат, че май още не му се вярва къде е попаднал. На този му давам до лятото, макс. Да си ги обира тея чеченци, дагестанци и да пали. За нищо не става. Един голям мишок. И какво му беше на Фугата, поне е мъжкар. За капак и пропадняка Кушев.

Тарханов: "Балджийски е като Лечков".

Тарханов: Обичам да започвам от нулата

Спокоен съм, само слабата игра ме вади от равновесия

Треньорът на Славия Александър Тарханов даде интервю пред предаването Спорт+ по ТВ+. Руският специалист призна защо е приел офертата на "белите" и сподели мнението си за първия руски наставник у нас - Олег Базилевич.

- Щом сте избрал България, значи сте запознат с нашия футбол, защо избрахте точно България и Славия, а не някоя по-добра футболна страна?
- Вижте, аз по принцип обичам да работя с отбори, с които да започна да работя от нулата както се казва. В Русия беше същото. Работил съм в много отбори и в общи линии поемам отбори, които не са в челото на класирането, даже отбори които са позакъсали и обичам с моята работа да ги подобря, да се забележи моята работа, а това се вижда бързо и си проличава. Дали ще спасиш изпадащ отбор както се получава най-често при мен или ще класираш друг в Европа и ще оставиш следа – това е нещото което обичам, така работя аз.
Такова е и предизвикателството със Славия тук в България и за това повярвах на президента Г-н Стефанов и моят приятел мениджър Мирчо Димитров и най-после се случи да дойда тук, нещо което реално можеше да се случи и по-рано, но просто сега дойде този момент. Знаете, че съм бил и в ролята на вицепрезидент на клуб в Русия, но като цяло повече ме привлича треньорската работа.

- Попитах Ви, защото както и да си говорим, тук преобладават скандалите, съдийски грешки и ако трябва да сме честни футболът ни е слаб и нивото на отборите също – с малки изключения?
- Вижте, аз съм треньор и като цяло не е моя работа тези неща които се случват и за които говорите. Вероятно има проблеми както навсякъде, но ето например аз мога да споделя мнението си за съдийството в мача с Черно море и смятам, че не можем да кажем нещо лошо за това как се справиха реферите. Свириха това, което си беше, пък и да са пропуснали нещо не бих ги укорявал.

- А позволявате ли си да коментирате по принцип съдийството, това често се случва тук в България?
- Хм, през деведесетте години — онези бандитските както им казваме, си позволявах жестоко да критикувам съдиите, даже имаше един случай, в който заради моите позиции и много-силно изразеното ми недоволство един съдя го дисквалифицираха и той повече не свири големи мачове, но си го беше заслужил. По-късно обаче вече малко като поулегнах с годините и гледам по-спокойно на нещата, не не ми е приоритет да обвинявам някого извън нашите и моите си слабости.

- Вас какво може да ви извади от равновесие в един мач?
- Ами, вероятно само слабата игра на отборът ми — това най-вече.

- Това, че сте едва 2-ият руски треньор, който ще води Славия е плюс, минус или няма особено значение...тогава Славия завърши 4-та в първенството?
- Ами, Базилевич е отличен треньор, аз съм работил с него...какво да ви кажа, всеки си е за себе си, ето сега също сме в 4-ката и се надявам да подобрим това класиране, нищо още не е решено. Ние ще се постараем, защото имаме млад отбор, много и новопривлечени момчета.
Да, предстоят ни мачове вероятно с по-обиграни вече от нас отбори, мощни, стабилни, но не се съмнявайте, че ще се опитаме да сме най-малкото равностойни.

- Това дали един треньор прави крачка в кариерата си е доста относително нещо, за вас това предизвикателство или просто работа е?
- Вижте, като се позапозная още малко, по-детайлно с българския шампионат и футбол бих могъл да кажа по-точно, но ето например преди години приех оферта да работя в Литва с тима на Ветра. Тогава отбора имаше само 16 точици и беше на 8-то място, а накрая макар никой да не вярваше, завършихме 3-ти в шампионата с много спечелени точки.
Аз не се притеснявам да поема отбори на по-средно ниви или в моментно не най-добро състояние. Предизвикателство си е, това показва, че за мен такъв тип развитие е любопитно и да, в този смисъл това си крачка напред и предизвикателство. Обичам да решавам такъв тип задачи.

- От това, което се разбира за вас, изглеждате позитивен човек – тук в България това е трудно в която и да е сфера на живота?
- Да позитивен съм, разбира се най-вече гледам за футбола, а това което се случва извън играта, в живота си е друга работа, просто не ми е приоритет, скандали, спорове, все неща от които стоя настрани. Така процедирах и в Русия. Даже много са ме канели и за коментар на мачове и за експертно мнение и в толкова студия съм участвал, че даже малко може да се каже, че съм ви колега. Наясно съм с този тип работа, но а си гледам футбола - това е моята сфера.

- Във футбола скромността и особено в България май не е най-доброто качество?
- Да, футболът като цяло е спорт с много единоборства, футболни сблъсъци, емоции и разбира се различни характери, искри — не може да очакваш това да е качеството което да изпъква на преден план.
Тук в България ми направи впечатление, че наистина има доста спортна злоба, хъс, здрави единоборства и естествено доста нарушения, това води до много честа намеса на съдиите и накъсване на играта. Това не е добре. Аз като анализирах средно виждам тук в България има средно между 45 и 50 нарушения в мач, е това какво е?...В Европа те са 15- 20 — виждате разликата. Това прави футболът — европейския футбол много по-бърз от този тук. Тук обаче има и забележими неща — например доста технични играчи, други имат бърза футболна мисъл, бързи отигравания, но както е при нас трудно вкарват голове...ето вижте в нашия мач с Варна, какви положения се изпуснаха.

- Може ли треньор на един отбор / по-класен чужд треньор / да повлияе положително на цял един шампионат в една държава?
- Сложен въпрос е това. Бих могъл да отговоря, но нека малко да се позапозная още с футболната действителност тук, още почти никого не познавам, но ми е интересно да разучавам как играят отборите.

- Дефинирайте големия проблем на нашия футбол, без да ви карам да правите някаква генерална оценка?
- Финансовата част — проблемите в това разбира се си остават най-голямата спирачка за развиване на голям футбол. Не е както в Русия, особено топ клубовете които могат да си позволят сериозни финанси и бюджет и да си купят добри и скъпи футболисти. Това тук все пак почти липсва и играчите които идват тук не са от много-високо ниво. Идват на сравнително малко пари и получават по-ниски заплати, а в последствие и не осъществяват кой знае какви сериозни трансфери. Така, че без да се обижда някой, в България се играе средно добър футбол, нивото е средно така да се каже.

- Славия има ли проблеми в своята игра, кой е най-големия, който трябва да решавате?
- Ами много са ни млади играчите, това може да окаже влияние, но е за добро. Все пак ще им трябва време. Има солидни играчи, но ще трябва време да станем отбор. Имам играчи, които обаче ще помогнат този процес да се ускори. А отборът ми играе доста бърз футбол, такъв какъвто искам...проблемът за България и за нас разбира се в частност е отбелязването на гол, завършващата фаза на успешната отборна игра. В мача с Черно море възможности имахме доста, онова важно последно - успешно решение като в случая с пропуска на Дуде Ндунгала и виждате резултатът остана 0:0.
Ето вижте обаче, че и в отбор — мощен като Зенит, като го няма Хълк и няма кой друг да вкара, като е на линия вкарва като машина. Това го има и в по-големи отбори. Трябва да признаем, когато липсва онова истинското майсторство, но ще работим да го постигнем.

- Какво мислите за идеята за създаване на българска Висша лига, как да се направи това с низкоразредни отбори и играчи в тях обаче?
- Аз приветствам такова решение, но смятам, че едно 16-ет отбора трябва да има в нея. Но там да са и ЦСКА, Локомотив Сф, Литекс и други с добри условия за футбол. Въобще смятам, че е необходимо едно възраждане на футбола тук. Тези клубове да са си на мястото и нивото така ще се повиши и би било добре за българския футбол.

- Успехът е лично постижение за всеки, за вас какво ще бъде успех тук в България?
- Както казах аз винаги съм създавал или участвал в създаването на млади играчи, които стават футболисти на много-добро ниво, това ще е успех и тук ако успея да го направя. Разбира се резултатите на тима ми искам да са максимално добри, да опитаме да влезем в турнира Лига Европа, да опитаме да се смесим с добрите отбори, ако не още тази година, то задължително поне следващата. Славия е един от отборите с най-сериозни традиции тук. Не може отбор на 100 години да не е стойностен, а искам дори да го изкачим на още по-високо ниво - това ще е моята задача, това ще е моето добро постижение.

- А как приемате личните неуспехи и изобщо неуспехите?
- Ооо, много бързо ги забравям и излизам от тези ситуации. Във футбола и изобщо в спорта, не можеш дълго да оставаш с мислите за неуспеха, трябва много бързо да забравяш и да продължиш. Загубата или изпуснатите точки са миг, изживяваш и бързо продължаваш напред, няма време да се съжалява. Трябва да си готов веднага да продължиш.

Няколко блиц въпроса:

- Имате ли любим отбор в света и в Русия?
- Когато беше Съветския Съюз бях за Киевския Динамо, ето сега ги гледах пак в Шампионската лига...Сега в Русия съм си за ЦСКА Москва, тях поддържам, защото там съм играл, после съм работил и като треньор и е нормално. После работих в Урал и тях също следя как се развиват - въобщи отборите с които съм бил в последствие следя какво се случва, интересувам се, преживявам събитията около тях - това е нормално нали.
Що се отнася до Европа сега, то харесвам Барселона, Байерн Мюнхен — отборите, които играят умен футбол — такива отбори харесвам.

- Любим цвят?
- Моят цвят е черният, малко нетрадиционно, но черното!

- Имате ли идол в треньорската професия?
- Има много треньори, които харесвам. Разбира се на първо място с тези, с които и аз съм работил. В Русия с Валери Лобановски, Базилевич — отличен треньор, даже си спомням под негово ръководство имаше един прецедент. Аз бях футболист и макар да съм полузащитник, а не нападател бях вкарал под негово оръководство за три шампионата цели 35 гола — толкова добре ми беше при него. Сега в съвременния футбол харесвам Гуардиола, харесвам такива треньори, които надграждат, създават съвременния вид на сегашния голям футбол. Фактът, че отива от Испания в Германия и забележимо преустройва един отбор и той пак печели е забележително.

- А господин Специалния - Жозе Моуриньо?
- Не не, аз не съм поддръжник на неговия стил — прекалено дефанзивен е, аз обичам атрактивния, нападателен футбол, тези отбори са ми симпатични. Жозе не ми е сред фаворитите определено.

- Най-добрият футболист за всички времена, със всички условности разбира се?
- О, определено за всички времена това е Пеле.

- Най-добрият футболист сега, по света?
- Е разбира се, Меси... Да отбележа обаче, че да - имало Е и има много отлични футболисти, но от българските естествено трябва да се отбележи Христо Стоичков, това е името което мога да отлича. Всъщност цяла Европа и света го е признал...това е!

- Най-голямата ви мечта?
- На този етап от моето пребиваване тук — да изведа Славия до водещите позиции!

Росен Станчев за предаването “Спорт+”, по “ТВ+”

Доста интересно интервю.Отново едно нещо стана ясно ,че няма никакви цели и тези млади момчета ще ги обиграваме . Имам чувството ,че Моуриньо да дойде отново ще обиграваме отбора за другия сезон.

Е, то това за целите е ясно. Сигурно Дебелият стиска палци Ловеч да вземе Купата, за да не играем в Европа. Иначе интервюто на Тарханов е нормално, казва верни неща, честно казано изглежда ми добродушен чичко, което не знам дали е добре или не. В крайна сметка, резултатите ще покажат дали ще направи нещо, рано е да даваме категорични оценки.

Аз си направих труда да изгледам подробни репортажи от мачовете на Урал по времето на Тарханов, както и пряко Урал - Динамо преди 2-3 дни. Ами, супер некачествени мачове, някои доста по-слаби от тези в А група. Ако Урал играе тук, ще дели мегдан с Пирин и Монтана. Много грешни пасове, играта се гради около един бразилец мисля - Асеведо. Освен него, всичко останало не може да даде пас без да обработва топката 2 минути. Силно впечатление ми направи и че доста често се прибягва до похвата бърза размяна на голове.Доста ясен белег за уредени мачове е когато в рамките на 3-4 минути и двата отбора отбележат и така по 1-2, че и 3 пъти на мач.