Национален Клуб на Слависта

В последните години в европейските клубни турнири резултатите ни бяха плачевни. Като изключим Лудогорец, нашите отбори трудно отстраняваха първия си съперник, въпреки че бяха в огромен брой от случаите поставени, а и тотално фаворитизирани. Иртиш, Мура, "Спартак" Трнава, та дори и Милсами са в списъка с отбори, които дойдоха, видяха и ни се присмяха.

Неслучайно Велислав Вуцов многократно се подиграваше с нашите евробойци, болезнено иронизирайки ги, а също така и показвайки им, че съперниците им не са нещо чак толкова непреодолимо. Славия победи този казахстански ужас, наречен Иртиш, с 1:0 малко след трагедията, която отново се случи на Герена.

Започваха се чистки, говорене за реформа във футбола ни, нови млади момчета да бъдат включвани, но уви, това не се правеше от повечето отбори в някогашната А група, която вече ще се нарича "Висша Лига". Няколко състава обаче имаха вече обеца на ухото, гледайки великите ни сили в евротурнирите. Сред тези клубове бе Славия – непретенциозен, но последователен.
Още при Иван Колев Славия подсказа, че ще рестартира системата. Започна все по-често в стартовите 11 да личат имената на млади таланти от школата на "белите". Сред първите бе Стефан Велков, който дори на Острова бе харесан.

Започна обиграване на отбора, в който младите бяха мнозинство. Докато всички говореха за нов чужденец, когото ще взимат, славистите лека-полека укрепнаха като отбор. Така дойде и време за голямата радост: класиране за евротурнирите. Най-сетне щяхме да видим класиката в България – Славия, в Европа! Емоциите започнаха да вземат превес. Срещу кого ли ще се изправят младите таланти, които вече бяха водени от Александър Тарханов, наследил г-н Колев?

Да, беше ясно, че вариантите за съперници в първия квалификационен кръг на Лига Европа ще бъдат една идея по-разпознаваеми имена в европейските турнири, но все пак нямаше от какво да се притесняват младите футболисти на отбора от Овча купел. Можеше да се паднат Вадуц (Лихтенщайн), Диферданж (Люксембург) или Калю (Естония), ала жребият не е този, който ни се иска. Много, много труден съперник щяха да срещнат младите момчета на Тарханов – Заглебие Любин.

Определено нямаше по-тежък отбор, срещу който можеха да се изправят нашите в тази начална фаза на турнира. Самият факт, че играят в полската Екстракласа, бе предпоставка за много корав мач, в който Славия почти няма да има възможност да вземе нещо. Още по-притеснително бе, че Полша достигна до най-добрите осем във Франция. Заглебие, като един от евроучастниците на страната, имаше свой представител на шампионата на Стария континент.

Покрай страстите на Европейското първенство сякаш срещата не бе в центъра на обективите. Може би това пък бе изцяло добре за "белите". Все пак огромен брой от състезателите бяха на твърде крехка възраст, за да издържат на напрежението, създавано от медиите.

Дойде време за действие: 30 юни бе датата, а мястото: национален стадион "Васил "Левски"" – София. Излезли с амбиция да защитят цветовете на най-стария столичен клуб, славистите започнаха плахо, но след първоначалния стрес се окопитиха. Въпреки спокойствието в щаба на "белите", надмощието на клуба от Полша бе очевидно.

Дойде време и за второто полувреме, в което нашите отново бяха по-пасивни. Повече гледаха към своята, отколкото към чуждата врата. Важен за отбелязване факт бе, че имаше 12 юноши на Славия сред повиканите за срещата футболисти. Със стабилна и уверена защита българският отбор вървеше убедително към нулево равенство. И тогава една атака на Славия хвана неподготвен Заглебие. До какво се достигна? До гооооооол. Славия поведе на "прехваления" полски тим, който недоумяваше как е възможно отбор с по-малък бюджет и изцяло млади футболисти да ги победи.

Определено оценки да се правят, е твърде рано. За нашите тепърва предстои трудното: гостуване в негостоприемна Полша. Както и да завърши мачът, то момчетата вече постигнаха целта си: накараха някои хора да се замислят защо тази схема за развитие на младите момчета в България да не бъде продължена.

Факторът "Тарханов" също е натежал. Руският наставник е водил състави като ЦСКА Москва, Кубан Краснодар, Криля Советов и Химки – все отбори с история в "Сборная". Настоящият треньор на Славия не оставяше на пейката младите ни таланти, напротив: пускаше ги възможно най-много време на терена по време на изминалия шампионат, а сега вече може да бере плодовете на работата си. Още един факт, с който можем да се гордеем: на върха на атаката за славистите бе 17-годишният Калоян Кръстев, който остави добри впечатления на зеления килим.

Да, уплаха в действията имаше на моменти, но това е неизбежно предвид крехката възраст на футболистите ни. Когато оставиха сърцата си на терена, то не може феновете да не останат доволни. Имаше чужденци в Славия, но те бяха малко, а играеха със същото желание, каквото правеха и българите. Кениецът Абуд Омар в няколко случая минаваше по няколко полски състезатели с изискани изпълнения в близост до тъч линията. Другите двама чужденци също показаха не само качества, но и желание. Защитникът Сергеев направи няколко решаващи шпагата, които оставиха суха мрежата, пазена от Марио Кирев. Сердер Сердеров пък достигна мечтаното – направи разликата между двата клуба в срещата с точно попадение в 86-тата минута.

Поглеждайки безпристрастно, трябва да отбележим, че случилото се не бе чак толкова бомбастично: отбор от България победи такъв от Полша. Ние обаче сме отвикнали от победи срещу средноевропейски клубове, тъй като видяхме твърде много безславни отпадания.

Вече г-н Венцеслав Стефанов има пълното право да се подиграва на Лудогорец, "Левски", ЦСКА, Локомотив Пловдив, "Ботев" Пловдив или който и да било… той натри носовете на ВСИЧКИ! Славия пак е в Европа, оставяйки хубави следи за футбола ни.

Предстои в четвъртък в пъти по-тежък реванш, в който нашите отново ще бъдат аутсайдери, но с по-голямо самочувствие, че могат да се справят. Негостоприемната атмосфера в Полша вероятно ще накара футболистите ни да изпитват тежест в краката. Дано, наистина дано „белите“ да не паднат с огромен резултат! Ако успеят да продължат във втория предварителен кръг, то срещу тях ще излезе Партизан с Валери Божинов. Тази евентуална среща би била един подарък, чакан 20 години от феновете на Славия.

А междувременно в щаба на славистите няма да чуем как ще се опитат да се отърват от поредното "менте", тъй като там чужденци почти няма. Тези, които пък са в отбора, са ако не по-добри от младите ни футболисти, то поне на тяхното ниво. В "Левски" обаче ще се продължи да се коментира кога и как да се махне Менголо, който иска 50 хиляди евро неустойка…

Ето какво направи Славия досега в Европа: пусна млади момчета, показа качества, а накрая си тръгна и с победа.

Това е Славия: Вековен и вече успешен

http://bgfootball.com/new.php?id=66862