Национален Клуб на Слависта

Половината от отбара с който станахме четвърти в света през 1994 г. не бяха помирасвали терен с месеци.А Трифон Иванов май въобще нямаше отбор.И въпреки това какво първенство направихме......Преди европейсккото от 1988 г. Ван Бастен също не беше титуляр в Милан като за целия сезон имаше цифром и словом четири гола.Ако Ринус Микелс спазваше " принципите " на Мъри Холандия нямаше да стане еврпоейски шампион.Ако Телкийски е такъв старохтен играч защо на 30 години още не е помирисал чужбина?????????

Нещо бъркаш световните първенства. Всички си бяха с отбори през 1994, а същите футболисти се издъниха през 1998, защото половината не бяха играли с месеци. Трифон Иванов играеше в "Ксамакс", Лечков беше феноменален в ХШФ, Бончо беше направил фантастичен сезон с Ипсуич, въобще всички играчи бяха подгрели за световното по невероятен начин в клубните си отбори.
Иначе Ван Бастен се възстановяваше от тежка контузия в глезена през 1987/1988, но влезе във форма точно преди европейското в Германия. И преди това си имаше феноменални сезони в Аякс и 11- те мача за Милан бяха на много високо равнище. Ако не ме лъже паметта, май спечели и Златната топка за 1988. Тъй че неговият случай повече прилича на този на Мартин Петров отколкото на нещата около Благо (защото всички тия обвинения нагоре в темата май са заради нашето момче).

Трифон Иванов въобще не беше играл преди световното като беше с някакъв неизяснен статут - преотстъпен от Бетис на Ксамакс и т.н.Боби Михайлов беше безнадежно твърде резерва в Мюлуз и не беше играл с месеци в официален мач.Най силния сезон на Бончо Генчев беше 1992/93 г. след това постепенно седна на пейка и 1993/94 г. записа едва 9 официални мача повечето като резерва.Михтарски през есента беше твърда резерва в Португалия а през пролетта игра малко в .........Пирин Благоевград.
А Ван Бастен през пролетта на 1988 г. почти не беше играл и приноса му за титлата на Милан беше наистина минимален.Ако не се лъжа / не ми се рови/ тогава Златната топка я спечели Гулит.

макиавели братле всеки си избира кое да му е приоритет, за мен клубната принадлежност е над националната....това не означава, че на васил лефски бих скандирал името на любимия отбор по време на мач на националния, какво да направя като по голямо удоволствие ми носи победа на Славия отколкото на националния. Така ги усещам нещата и не смятам че можеш да ме виниш....Относно мъри неприятно ми е защото познай ако трябва да избира между домофчийски и рангелов кого би предпочел....вобще обясни ми този избор, домофчийски който безпорно е талантлив но за мен не е направил нещо запомнящо се и един Рангелов който бива оценен не къде да е,а в Германия.....

ПС. Изумен съм от коментара на пресаташето на футболния съюз, който по стечение на обстоятелствата разбрах че е и наш медиен кординатор....мисля че се казва Борислав Константинов или нещо подобно, непредубеден слушател би останал с впечатлението че е на работа във ФК Лефски...то бива наколенки бива ама това вече дразни, Мъри това Мъри онова, играчите на Лефски, силна сплав, отбора на Лефски...с такива хора напълно оправдаваме становището сателит на Лефски...

Гулит спечели Златната топка през 1987, а носител на приза за 1988, 1989 и 1992 стана Ван Бастен.
Трифон Иванов си беше със съвсем изяснен статут в Ксамакс. Въпреки че лекуваше контузия, успя да запише доста мачове за швейцарците.
Михтарски направи над 30 мача за Фамаликао през есента и ранната пролет на 1993/1994 и отбеляза 14 гола. Върна се в Пирин, за да го забележи Пената. Вкара и 5 гола за Пирин. Затова и Александров отиде в ""Левски"", нищо че мачкаше в Швейцария - головете му за ""Левски"" го вкараха в националния отбор. Просто при Пената имаше значение не само дали играеш, а и къде играеш. Той не викаше играчи, които не можеше да наблюдава. Както сега и преди се викаха играчи от Китай, Япония, Русия и пр., само защото може би играят добре, но никой не беше сигурен в това.
Боби Михайлов имаше проблеми с треньора Женжини само в месеците преди 17.11.1993 г. След това получи извинение и навъртя 27 мача за Мюлуз. Малко много за "твърда резерва", нали?
Дори един Киряков изигра през пролетта и зимата 18 мача за Лерида.

Трифон Иванов има цифром и словом 7 мача за Ксамакс - част от които като резерва.Головете които Михтарски да отбеляза за Фамаликао са през сезона 1992/93 г. а през пролетта на 1994 г. записа 5 гола за Пирин - е не е много откъдето и да го погледнеш.Боби Михайлов има 25 / а не 27 / официални мача за Мюлуз пред 1993/94 г. но част от тях са за двете купи.Имаше дълги периоди от време през които си беше твърда резерва.Факт е че въпреки силното световно което Боби направи не му беше предложен нов договор от световно неизвестния втородивизионен отбор и той си ойде скоропостижно в "Ботев" Пловдив. Доста странно за титулярен вратар.

Ама, съдейки по данните с които боравиш, ти ползваш уикипедията - място, в което всеки може да бъде редактор, вкл. и 5- годишно дете.

Мача с беларус в сряда от 20:00 ли е, и пуснаха ли билетите вече ?

От 21 часа е .

Президент на ""Ботев""(Пд) тогава беше Хр. Данов, който даваше луди пари за отбора. Там играеха 54 футболиста по това време, включително Йотов, Донков, Гиби и редица други. Заплатата, която получаваше Михайлов в ""Ботев"" беше в пъти по - голяма от тази, срещу която се разписваше във Франция.
мачът в Минск ми хареса. щеше да е супер, ако не бяха няколкото недобри отигравания на защитата в края на първото полувреме. Много неприятно се разкъса връзката между линиите. В Минск това не си пролича, но в Ротердам!?