Национален Клуб на Слависта

Владимир Медвед: как футболист без резултати успя да премине през 12 клуба в 7 държави?
Беларуското футболно пространство неведнъж е раждало любопитни кариери, но тази на Владимир Медвед се откроява дори сред най-необичайните. Само на 24 години, полузащитникът вече е преминал през 12 различни клуба в няколко държави – при това без да остави траен отпечатък нито с голове, нито с асистенции.
Въпреки че дебютира в местната Висша лига още през 2017 г., Медвед е изиграл едва 39 официални мача на мъжко ниво – и нито едно резултатно действие. И все пак, продължава да намира нови отбори, а в последната си стъпка премина от „Пирин“ (Благоевград) в пловдивския „Локомотив“, отново във водещото първенство на България.
От минска школа до 12 клуба за 7 години
Медвед започва футболния си път в школата на минското „Динамо“, а по-късно се обучава и в Русия. Въпреки това, първият му мъжки договор идва в Беларус – със „Славия“. След кратки престои в „Нафтан“, „Динамо Брест“ и „Слуцк“, където не се утвърждава, започва неговата одисея в чужбина: Русия, Казахстан, Грузия, България...
На хартия изглежда като търсен талант, но реалността е по-различна – според мнозина, с които журналистите от „Трибуна“ са разговаряли, Медвед страда от липса на мотивация, не се раздава на тренировките и често проявява високомерие, което го изолира от колектива. Някои дори го описват като „мажор“, който отказвал да играе в дублиращи отбори, когато не бил в титулярния състав.
Ключът към многото трансфери? Баща с минало и връзки
И тук се появява фигурата, която може би обяснява целия парадокс – бащата на футболиста, Сергей Медвед. Бивш шофьор и бизнесмен в транспорта, Медвед-старши има спорно минало, което включва присъда за убийство в Полша в началото на 90-те години. Впоследствие той твърди, че е написал книга по време на затвора, която по странен начин прилича на сюжета на култовия сериал „Бригада“. След като продуцентите на сериала отрекли всякаква връзка, авторът дори претендирал за авторство и обмислял съдебни действия.
Независимо от противоречивата му биография, Сергей Медвед изглежда добре свързан човек. Според източници от беларуската футболна среда, именно той уредил сина си във всички местни клубове, ползвайки контакти с влиятелни фигури като треньора Юрий Пунтус. В чужбина пък активирал „свои хора“ в Русия, Грузия и България, за да осигурява нови възможности за кариера на сина си.
Футбол без следа, но с постоянен напредък?
Иронията в случая с Владимир Медвед е, че на фона на почти нулев принос на терена, трансферната му биография изглежда внушителна. При това често преминава от отбори с нисък ранг към по-силни, както се случи и при последния му трансфер към „Локомотив“ Пловдив – клуб с амбиции и позиция в челото на българската лига.
Заключение
Кариерният път на Владимир Медвед повдига въпроси за механизмите, чрез които някои футболисти се задържат в професионалния спорт, въпреки липсата на резултати. Дали става дума за амбиция, умение да се представиш извън терена – или просто връзки и фамилна логистика – не е напълно ясно. Но един факт остава сигурен: кариерата на Владимир Медвед е уникален случай на футболен номадизъм в постсъветското пространство.