Днес, на 21.01.2004 почина Йордан Радичков. Нека всички преклоним глава пред големия българин, големия писател и още по-големия славист!
"Моята слабост към "Славия" е още от юношеските години. Харесваше ми, че отборът е облечен в бяло. Харесваше ми особената мекота и интелигентност в играта с топка. Мисля, че футболният отбор на "Славия" взе много от красотата на европейския футбол и на първо място тури рицарството в играта. Радвам се, че и досега, макар и не така често, "Славия" си спомня за рицарството в двубоя. Във футбола, всеки има право на глас и флаг. Но като се бори за своето място в републиканската футболна "А" група, отборът на Славия не прави това със зъби и нокти, не си проправя път с лакти. Не казвам, че ние славистите сме светци, но мисля, че можем да бъдем горди с факта, че името ни остана почти непроменено. Не бива да се забрави това!
Харесва ми моят отбор, защото може да е на второ, трето място, може да е съвсем на опашката и дори да има опасност да отпадне от групата и да иде на резервната скамейка, на въпреки всичко той държи нащрек своите съперници. Всички се боят от лидерите, но лидерите се боят от Славия!
Така е било и вярвам, че така ще бъде и в бъдеще. А дали сме на първо или на последно място в таблицата, за мен не е от особено значение. Както казва апостол Павел - като тичат по игрището, всички тичат! Аз също мислено тичам с играчите, помагам им и те ми помагат. Обичам "Славия" защото ме учи да губя и като губя, да не изпадам в униние.