Национален Клуб на Слависта

Възможно най- добър жребий. В реванша ще сме домакини. По-добре нямаше как да е. Арда е преодолим отбор дори и в това наше състояние.

Перфектният жребий, оттук насетне всичко е в ръцете на момчетата.

Ивайло Димитров: Тайничко се надяваме да стигнем до финал

Футболистът на Славия - Ивайло Димитров, сподели очакванията си за двубоя с Арда за Купата на България. Жребият отреди "белите" да се изправят срещу кърджалийци в полуфинален сблъсък на турнира.

"Интересен жребий. Няма какво да си пожелаем на този етап, така че ни чакат два много тежки мача. Бих казал, че съм доволен, не сме очаквали слаб отбор в тази фаза. Арда е доста силен отбор с качествен треньор, имат силни единици и са добър колектив", заяви Димитров.

"Не е сезонът, който очаквахме, колебливи сме, но последните кръгове почва да ни се вдига самочувствието. Дано максимално време задържим този добър ритъм."

"Да спечели купа е много хубаво нещо, остава спомен за цял живот. Всеки тайничко се надява да стигнем до финал и евентуално да го спечелим, но имаме много път дотам - два тежки мача с Арда", заяви Ивайло Димитров.

Сигурен съм, че и Арда, и ние сме доволни от жребия. Арда са много добър отбор с отличен треньор, но си имаме своите шансове, можем да ги излъжем в два мача. А ако дай Боже стигнем финал, всичко е възможно

На 10 февруари Славия подписа договор с 25-годишния австралийски халф с гръцки корени Питър Макрилос. Само 3 дни по-късно полузащитникът записа 90 минути в дебюта си срещу ЦСКА. От онзи двубой до момента Питър вкара 4 шампионатни гола и помогна на белите да се отлепят от дъното. Той бе и в основата на елиминирането на "Левски" на четвъртфиналите за купата - откри резултата на "Овча купел". За мача срещу сините, за живота и кариерата си до момента той говори пред "Тема Спорт".

Питър, чувстваш ли се като герой за Славия - вкара и за елиминирането на "Левски" на четвъртфиналите?

- Чак герой - не. Но винаги е хубаво да помагаш на отбора да победи. Може да се каже, че вече се чувствам като важен играч за Славия. Това, което трябва да направя, е да продължа по същия начин. Срещу "Левски" показахме колектив. Отборът спечели този мач, не аз или някой друг.

Кое бе в основата на успеха?

- Характер и сърце - това са двете думи, които бих използвал. Играхме в много трудни условия, но в нито един момент не се огънахме. Нещо повече - опитвахме да играем футбол, въпреки снега пробвахме да доминираме. И най-важното - останахме търпеливи. Защото имахме добри шансове през първото полувреме, но ги пропуснахме. Само аз не успях да вкарам на два пъти. Важно бе да продължим да създаваме положения и да вярваме. Ето, че в края ни се получиха нещата. Играхме срещу отбор, който има качествени футболисти. Прави ми впечатление, че в България всички имат прилично ниво - няма тим, за който да кажеш - ето тези са слаби. Затова и всички срещи са трудни.

Имаше ли нещо специално, което Александър Тарханов или Венци Стефанов ви казаха преди двубоя?

- Треньорът наистина вярва в нас. Много е опитен и ние играем за него. Той си върши страхотно работата. Знаехме, че мачът е важен за президента, както и че желае по-добри резултати. Искахме да го зарадваме.

Можете ли да извървите целия път до трофея?

- Вярвам, разбира се. Защо не? Всичко е възможно, на терена излизат 11 срещу 11. Не бяхме фаворити и срещу "Левски", но казвах, че който иска повече победата, ще я постигне. Така и се случи. Ако победиш в полуфиналите, след това в един двубой всичко е възможно.

Сега ви предстои нов мач с "Левски", можете ли отново да ги изненадате?

- Ще е различно, защото току-що сме играли срещу тях и ще имат друг подход. Със сигурност ще видят какво им се е получило и какво не срещу нас. Но ние също вече сме наясно със силните и слабите им страни. Чака ни много важен мач. При това по-важен от този за купата Предстоящият двубой е задължителен за печелене за Славия.

Правиш страхотна пролет - имаш 5 гола в 6 мача за Славия. Какво да очакваме от теб до края на сезона?

- Ако Бог ме благослови пак, очаквам същото, дори повече. Благодаря на Господ за тази възможност, която се откри пред мен. Имам високи очаквания, защото, когато дойдох в Славия, не бях физически добре и не се чувствах във форма - все пак не бях играл от 3-4 месеца. Ще давам всичко от себе си в предстоящите мачове. Навеждам глава, оставам смирен и продължавам да се трудя. Още не съм показал най-доброто.

Кои са силните страни в играта ти, кое ти дава предимство на терена?

- Аз съм халф, вкарващ голове. Вече показах, че мога да бележа, това помага на всеки отбор. Мисля, че съм добър и много уверен с топката в крака Считам, че съм завършен футболист и мога да правя по малко от всичко.

Какво те доведе в България?

- След престоя си във Финландия исках да играя в по-добро първенство, за да разкрия таланта си. Така да се каже, исках да се покажа. Сторя ли го, ще мога да направя следваща добра стъпка в кариерата си. Дойдох да играя, да помогна на клуба. Надявам се това да се случи и да ми се открие възможност да сбъдна мечтата си - един ден да играя наистина на най-високото ниво. Дано имам късмета, да го постигна. Иска ми се да достигна до Висшата лига на Англия. Фен съм на Арсенал и с удоволствие бих играл там. Но каквото ми е отредил Бог, това ще е.

Разкажи ни малко повече за кариерата си...

- Когато бях на 12, ме поканиха в Барселона и останах една година там. След това отидох директно в Стоук Сити, където прекарах 6. Стигнах до втория отбор. Така че юношеските ми години преминаха в чужбина, постарах се да науча всичко за играта в Испания и Англия. Престоят ми там ме е формирал като играч. Точно затова обичам да задържам топката и да атакувам - това са навици, които съм придобил, защото са ме учили като дете. Истински късметлия съм да съм преживял всичко това Сбъдната мечта! И всичкото това време далеч от семейството не само ми помогна да стана футболист, но и човек - безценен опит. След Стоук съм играл в австралийските Рокдейл Сити и Сидни Олимпик, в Гърция за Паниониос, а във Финландия за Мариехамн.

На какво най-много държат в школата на Барселона - Ла Масия?

- Учат те на поведение и как се става професионалист. Да си смирен, да приемаш с достойнство както победите, така и загубите. На първо място е поведението. Защото в света има много талантливи деца, но ако те нямат правилното отношение към каквото и да било, те няма да постигнат нещо. В този живот най-важно е да бъдеш добър - не само във футбола, но и в живата. Ако си такъв човек, можеш да постигнеш всичко. Това е и съветът ми към младите - бъдете хора, а след това каквото и да било. Ако сте такива, то несъмнено ще привлечете погледите към себе си.

Срещу кои футболисти си се изправял?

- В Англия съм се изправял срещу Сеск Фабрегас, Джак Уилшър - делил съм един терен с тях, което си е безценен опит.

Как ти се струва България?

- Много хубаво. Знаете, че имам гръцки корени. Мисля, че животът е сходен. Хората са топли и учтиви. В Славия ме накараха да се почувствам добре дошъл, мога само да им благодаря.

Би ли сравнил първенството ни с гръцкото?

- В Гърция има много големи отбори, но и тук първенството не е лошо. Мисля, че като ниво е много близо до гръцкото. Знам, че Славия и "Левски" са големи и традиционни клубове. Сега на върха са Лудогорец и ЦСКА - те се представят добре и в евротурнирите. Удоволствие е да играеш срещу такива отбори. Целта пред нас е да останем в елита. Мисля, че ще я постигнем Стига само да се борим всички заедно и да продължим да играем както напоследък.

Ако те поиска някой от по-големите клубове у нас, би ли приел?

- Вече казах, че искам да направя и следваща стъпка в кариерата си. Но сега мисля само за това да помогна на Славия. Не съм човек, който гледа далеч в бъдещето. Защото никога не знаеш какво ще ти поднесе. Затова сега съм съсредоточен единствено върху изявите си за тима.

С кой си най-близък в отбора?

- Разбирам се с всички. Но ще кажа, че съм най-близък с играчите, с които носим еднакво име - Петър Патев и Петър Вуцов. Те ми казват "адаш", знам, че така е, когато има съвпадение на имената (смее се). С Михаил (б.а. - Александров) също се разбирам много добре, той е много опитен. Но всички са добри момчета, шегуваме се. Поставили са ми и прякор - понякога ми казват "кенгуру".

ФК Арда - ПФК Славия 1913

ГС: Станислав Георгиев Тодоров АС1: Александър Ангелов Атанасов АС2: Станимир Илков Илков
4-ТИ: Димо Стоянов Димов
СН: Ичко Лозев Лозев

Групата на Славия за първия полуфинален мач от турнира за купата на България срещу Арда в Кърджали на 6 април (вторник) от 19.30 часа:

Георги Петков, Светослав Вуцов, Филип Антовски, Емил Виячки, Костадин Велков, Андреа Христов, Петър Патев, Михаил Александров, Надер Гандри, Питър Макрилос, Георги Вълчев, Ерол Дост, Дарко Тасевски, Александър Златков, Петър Вуцов, Мартин Сораков, Владислав Узунов, Радослав Кирилов, Ивайло Димитров, Димитър Рангелов, Калоян Кръстев

Мишо Александров: Целта пред Славия е спасението, а не Купата

Полузащитникът на Славия Михаил Александров заяви, че основната цел пред тима му този сезон е оставането в efbet Лига, a не спечелването на турнира за Купата на България.

Днес „белите” гостуват на Арда в първи полуфинален сблъсък от надпреварата. В първенството обаче, Славия се намира на незавидното 12-то място във временното класиране.

„Престижно е да се спечели Купата, но каква ще бъде печалбата от всичкото това, ако вземеш Купата и не останеш в efbet Лига. Смятам, че доста по-важно е да останем в първенството, да наберем нужния брой точки, за да си осигурим една сигурност за оставането, а вече за Купата – каквото сабя покаже”, сподели Александров в интервю за NOVA.

„Купата на България е турнир, в който всяка грешка се наказва и нямаш право на поправителен. Не е като в първенството, като загубиш един мач, да спечелиш следващия и всичко да бъде наред”, допълни той.

Надеждата е жива и след този мач. Стабилно играха нашите, но и много брак в действията. Косъма трябва да почва мачовете, а не да влиза за две минути.

Трябва да се отбележи че срещу депесе проекта , 11те момчета в бяло седяха организирано,с цел и идея, просто липсваше концентрация при завършващия удар,похвално е че имаше борба и положения....реванша е отворен но при всички положения отбора не е посмешище или боксова круша,заслугата за което в не малка степен е на хората седящи на пейката