Национален Клуб на Слависта

В началото на 1915 г. в София се заражда дългоочаквано начинание. Упълномощени представители на спортните клубове подхващат многодневни преговори за организиране на столично футболно първенство.

Дотогава редките на брой мачове са по взаимно договаряне между отделни отбори, в това число и провинциални. За голямо огорчение на инициаторите идеята пропада.

а 14 октомври пламва Първата световна война, която бушува до 29 септември 1918 г.

Третата поредна война за сравнително кратко време, както е известно, завършва с национална катастрофа за България. Разрухата е повсеместна, но общественият живот лека-полека се пробужда. В това число и спортът. Роят се и нови клубове. Футболните мачове зачестяват.
Възражда се старата идея за организационно обединение

Пак след дълги преговори и избистряне на подробностите на 31 юли 1921 г. в Първа софийска девическа гимназия на улица “Алабин” №42 е учредена Софийска спортна лига (ССЛ) с председател Владимир К. Бульов (“Атлетик”).

Ръководството на лигата организира същата есен нещо невиждано дотогава - футболно първенство на София. Включват се отборите на 10 клуба: “Атлетик”, “Борислав”, “България”, “"Левски"”, Офицерски спортен клуб “Слава”, “Победа”, “Славия”, “Сокол”, “Спортклуб” и ФК 13. Турнирът за 1921-1922 г. протича по системата есен - пролет. Победителят в отделен мач грабва 2 точки, при равенство отборите си поделят по една.


Изразът “служебна победа с 3:0” по онова време е непознато чудо

При грубо нарушение на правилата провинилият се отбор не получава нищо, а съперникът му - 2 точки, но без голове.

Най- изявени са два отбора, които единствено са съхранили кръщелните си имена до наши дни - “Славия” и “"Левски"”. Разполагат и с видимо по-силни футболисти. Есенният мач между тях е на 9 октомври. Славистите, натрупали повече опит, играят по-добре и надделяват с 2:0 с голове на сетнешния национал и подир години преподавател в Музикалната академия Григор Стоянов-Гичо.

До зимата “Славия” не допуска грешка и жъне само победи: с ФК 13 (3:2), “Сокол” (2:0), Офицерски спортен клуб “Слава” (1:0), “Победа” (1:0) и “Борислав” (2:0). Отборите на “Атлетик”, “България”, а вероятно и “Спортклуб” отказват мачовете си със “Славия” и публично се признават за победени.

При “"Левски"” нещата не вървят така безоблачно. Отборът пропилява още една точка след равенството 1:1 с ФК 13. Положителни са резултатите му от двубоите с “Атлетик” (3:1), “Спортклуб” (8:0), “Борислав” 4:0 и Офицерски спортен клуб “Слава” 4:0. В актива му


влизат и точките от трите административни победи

срещу “Победа”, “Сокол” и “България”.

Есенно класиране:

1. “Славия” 18 точки

2. “"Левски"” 15

3. “Спортклуб” 13

4. ФК 13 12 5. “Борислав” 10 6. ОСК “Слава” 7

6. “Атлетик” 7

8. “Победа” 5

9. “Сокол” 3

10. “България” 0

Във втория полусезон челните два отбора печелят леко първите си три мача. “Славия” има 3 точки преднина.

До края на първенството “"Левски"” трябва да запише две победи повече от прекия си съперник, за да финишира като столичен шампион.

Двубоят помежду им е на 22 юли 1922 г. Славистите повеждат с 1:0. В 33-ата минута

болезнена контузия сполетява левия инсайд на “"Левски"”

и бъдещ национал Константин Мазников-Дяволето. Смени на играчи не са позволени.

Съотборниците на пострадалия, останали с човек по-малко на терена, настояват виновникът за контузията да бъде отстранен. Съдията Александър В. Дякович (“Борислав”), може би не видял преднамерена умисъл, е на противоположно мнение. Недоволни от неговото категорично решение, левскарите напускат групово игрището.

“"Левски"” изостава вече с 5 точки. Интригата около челното място в таблицата угасва.

Славистите проявяват благородство и изразяват съгласие мачът да бъде преигран. Да, но ръководството на Софийската спортна лига определя това предложение за непозволено от правилата на турнира.

В отговор “"Левски"” казва “сбогом” на първенството. Същото правят след това футболистите на ФК 13, ОСК “Слава” и “Победа”.

По-нататък и на теория “Славия” остава недосегаема на челната позиция. Празник в района на Руски паметник.

Там е и старото клубно игрище. От организационна гледна точка турнирът не преминава и не завършва по изряден начин. Избухват буйни изблици и своеволия. Това не омаловажава заслужения успех на първите столични шампиони, които играят най-убедително и най-плодотворно.

Затруднения по време на турнира изникват с подготовката на съдиите. Някои от тях са все още действащи футболисти.

Двата отбора сами избират кой да ръководи отделните им мачове. Има и обнадеждаващи стъпки. През 1919 г. по инициатива на Павел Грозданов-Пальо и Александър В. Дякович излизат първите у нас “Правила за играта футбол” с упътвания за реферите.

Ръководителите на футболната реферска колегия в София (от ляво на дясно): Константин Крапчански, председателят Павел Грозданов-Пальо и Тодор Владимиров-Сан.
Ръководителите на футболната реферска колегия в София (от ляво на дясно): Константин Крапчански, председателят Павел Грозданов-Пальо и Тодор Владимиров-Сан.
През 1920 г. Павел Грозданов е сред основателите и пръв председател на Реферската колегия в София. Колоритна личност. Юрист по образование и следовател в полицията, главатар на кварталния спортен клуб “Развитие” в района на Руски паметник, един от учредителите на “Славия” и АС 23, повече от десетилетия изпълнява на аматьорски начала възлови задължения в българския футбол.

Другите избрани членове на ръководството са десният бек Константин Крапчански-Кочо и централният нападател Тодор Владимиров-Сан, футболисти на “Славия”. Тримата стъкмяват проект за устав на Реферската колеги.

Най-голям и дълготраен напредък в съдийството постигат славистите, учредители на клуба през 1913 г. (наследник на “"Ботев"” и “Развитие”), Стефан Чумпалов и Георги Григоров-Фурланата, които ръководят и международни срещи.

Отборът на

“Славия” първи от софийските си събратя е и шампион на България

след победа във финала за титлата на 30 септември 1928 г. с 4:0 (2:0) над “Владислав” (Варна).

Доайен сред шампионите на България е Стефан Чумпалов. Дебютантът в отбора - 17-годишният ученик от Втора софийска мъжка гимназия “Георги "Раковски"” Христо Минковски-Мути, споделя: “С бай Стефан играхме заедно в мъжкия отбор три години, нищо че беше два пъти по- възрастен от мене. Той десен, аз - ляв халф. Умееше да

премахва с дружелюбното си отношение всякакви прегради

между хората. Благодарение на него станах футболист. Два пъти бяхме шампиони на България. Бай Стефан имаше вроден похват, с добри разбирания за играта, тренировките и тактическите решения. Беше незаменим съветник, вдъхваше увереност. За него футболът беше “всьо и вся”. И режим! Майка му леля Райна казваше: “Стефан зиме е в осем в леглото, а лете - в десет”.



https://www.24chasa.bg/sport/article/11 ... xjGONlRYjc