Национален Клуб на Слависта

Ваня Войнова остава №1 завинаги
Днес една от най-големите български спортистки щеше да навърши 70 г.



Обявяването на Мария Гроздева за 47-ия победител в анкетата за cпортист на годината ни напомни за друга изключителна българска спортистка - Ваня Войнова. Нейното име е първо в първата анкета на в. "Народен спорт" (1958) и ще остане там завинаги.
Ваня Войнова днес щеше да навърши 70 години. Щеше да е заобиколена от цветя, приятели и почитатели, каквито имаше безброй. Щеше... Но на злокобния 9 март 1993 г. чувствителното й сърце не издържа на поредната емоционална атака. И тя си отиде така внезапно, както често ни напускат най-големите.
Ваня направи бляскава кариера и десетилетия се радваше на невероятна популярност и огромно уважение в целия баскетболен свят. И нещо много по-рядко - беше обичана!
Честна, открита, мъдра, Ваня Войнова беше повече от четвърт век и перо №1 в баскетболната ни журналистика.






Заповедите, които съдбата раздава, не търпят отмяна. Така една достойна българка, една голяма спортистка - Ваня Войнова, остава завинаги на 59. Сърцето на бялата птица спира да тупти, но духът й остава жив за онези, които са я познавали, които са я обичали и подкрепяли в радостни и тъжни мигове.
Тъжното обаче днес е друго. Освен за своето семейство и за по-старото поколение името на Войнова говори твърде малко на останалите. Тъжно е и че нейни наследнички в играта с оранжевата топка у нас няма. Таланти - да, но не и характера, с който звездата на Славия и националния отбор е заслужила да бъде сред най-големите на Стария континент.
Сигурно не са много тези, които знаят, че тя е единствената баскетболистка, избирана за спортист №1 на България
Когато печели анкетата, приема наградата на в. "Народен спорт" с усмивка и мълчание. Според нея страната има толкова велики спортисти, че всеки един заслужава не по-малко от нея да е на върха. Днес класацията отдавна е изгубила част от чисто човешката си стойност. Сегашните ни спортисти се сърдят с години, ако, не дай Боже, някой ги изпревари в годишния вот сред журналистите. Сърдят се на пресата, сърдят се дори на колегите си. Бойкотират церемонии, затварят телефони...
Чудно е какво ли би казала Ваня на своите наследници? За добро или не, ние никога няма да разберем.
Войнова застава на игрището под двата коша, след като е изкарала няколко години на балетната сцена. Казват, че не е имало начин да бъде объркана с останалите. Сякаш играта й е била винаги в кръвта. Сякаш не се е учила на първи крачки с топка в ръце, а е завършила с отличие Софийския университет, специалност баскетбол. Висока и елегантна, тя винаги се е държала на игрището така, както е очаквала да се отнасят към нея съперниците. С уважение. Играе с фантазия, с много разум и чувства, все едно не става въпрос за спорт, а за изкуство.
За отрицателно време бившата балерина става фактор не само в Европа, но и в света. Славата обаче не я променя. Остава си здраво стъпила на земята до последния си час. Скромността на Войнова е пословична. Никога не си позволява да се опре на името си. Напротив. Тренира наравно с останалите до края на забележителната си кариера. Прави го, без да се оплаква. Без да се скатава, без да търси оправдание, че вече не може да тича, да скача или да се бори, както на 20. Хората, които са имали щастието да гледат как играе Ваня Войнова, не могат да се сетят тя да е сядала на пейката по време на мач.
Когато събува кецовете след последния си двубой, треньорът, с който я свързват най-паметните моменти в Славия - Димитър Митев, признава, че не я е вадил от игра за повече от 20 мин за близо 20-годишна съвместна работа.
Името на талантливата българка обикаля света през 50-те и 60-те години с бързината на експрес, а откъдето мине, оставя ярка следа. След световното първенство през 1959 г. се стига до там, че един сингапурски вестник пише за нея: "Тя е тънка като брюкселска дантела. Фина, атлетична, интелектуална."
Обичта, която Войнова получава от околните, не може да се опише с думи. Тя трябва да се изпита, да се види с очите. Няма как да си представим натовареното с цветя до козирката такси, което едва е изнесло букетите след нейния бенефис в зала "Универсиада" през далечната 1968 г. Говори се, че в тази кола е имало място единствено за шофьора.
Не си мислете, че Ваня Войнова - това е само баскетбол. Тя е тази, която е водила съотборничките си на театър. Тя е тази, която може да седне и с часове да ти разказва за литература и изкуство. Тя е тази, която ще те зарази със смеха си или ще изпее песен, за да стопли душата на компанията.
Много е трудно да се опише коя е Ваня Войнова. Но звучи някак си непростимо, че не се опитваме дори да я опознаем. Защото втора като нея няма да имаме. А пък наследството, което ни е завещала, е прекалено тежко, за да го погубим.
ВЛАДИ ЛАЗАРОВА




Тя е

Ваня Войнова е родена на 27 декември 1934 г. в София. Най-добрата българска баскетболистка за всички времена. Играе за Славия през периода 1949-1968. Европейска шампионка заедно с националния тим от Лодз '58. Има сребърен медал от Евро '64 в Будапеща и 2 бронзови от първенствата на Стария континент през 1954 г. в Белград и 1962 г. в Мюлуз (Фр). Световна вицешампионка от Москва '59. Двукратна носителка на Купата на европейските шампионки с екипа на Славия през 1959 и 1963 г. Световна студентска шампионка през 1961. Обявена за най-добър център и най-добра баскетболистка на световното в Москва през 1959 г. Завършва СУ "Св. Климент Охридски" и работи като журналистка. Отиде си от този свят през 1993 г.

Такива спортисти ни трябват..