Сега като видях темата за бирата се сетих и за последствията от алкохола. Принципно никога не съм имал тежък махмурлук. В повечето случаи се е ограничавал с това да ми е малко тягаво в първите минути след ставането и евентуално някоя и друга болка в главата при по неподходящо ставане. Но... дойде и заветния ден, който, след като успях да преживея, се чувствам безсмъртен
Ето я и самата история с озаглавени глави с песни 
Фактор - Главната улица
Съвсем невеинно излизане в центъра с малка група бивши съученици. От приказка на приказка и чаша след чаша, часът стана 12 и кусур, а ракиите 4. Идва дилемата "а сега накъде". На никой не му се ходеше по дискотеки и подобни мероприятия и се изнесохме към нас.
Подуене Блус Бенд - Няма бира
Изпитана вече тактика от мен за сутрешното оцеляване беше след ракия и какъвто и да е твърд алкохол да се пие умерено количество бира. В повечето случаи помага при стипцавия вкус в устата и ужасната жажда на сутринта. С момчетата седнахме да пием бира, а мацките продължиха да лижат някаква водка. Е да ама не... бира свърши и като алтернатива остана женската водка. И нали знаете... като няма риба и ракът е риба
Бам - бум - бам - бум. Отиде и тя. Стана към 5 и нещо и народа се разотива. Трудничко се надигнах да ги изпратя, но все пак успешно. Процеса на раздигането беше дълъг, напоителен и пълен със залитания и на моментни падения. Слава богу след известно време всичко завърши благоприлично и някак се озовах в леглото. О, миг поспри, тъй сладък си ти...
Nada Topchagich - Dobroi utro, pijanice
Към 11 ч се будя от това че до такава степен ми се е обезводнило тялото и устата, че имах чувството че всичко в устата ми се е сбръчкало. Станах, пих вода, и отцепих наново. Събудих се окончателно към 1... станах и... легнах. Е няма такава болка. Помислих че е обичайното и след 3-4 минути лежане във възстановяване на спомени и търсене на причините за сегашното ми състояни, станах отново очаквайки както винаги всичко да е отминало. Куркапан! Болката става все по силна и по трайна, а ударите на пулса в главата ми стават все по-силни и по-силни. Отивам в хола, гледам бащатко ми ми се смее отсреща, а майка само чакаше да ми подаде един айрян почернял от черен пипер и да почне да ме подиграва.
Nada Topchagich - Psujem te, zivote
Файда от айряна нямаше освен че ми стана още по-кофти. Пробвам да запаля цигара, барем се оправя... взимам едно бяло виктори, виждам некролога отгоре на новите кутии и ми се отпуши. Запалих... куркапан на квадрат. Викам си, сигурно съм препушил снощи и са ми тежки. Пробвам с ултра-та на майка ми... куркапан на кубик! Не мога и не мога. Пробвах малко да се осъфера като си взема душ... няма оправия... шума от водата в банята се оказа непосилен за чувствителната ми глава, а изведнъж се появи и зверски световъртеж, който не изчезна до вечерта. Легнах отново и позяпах малко телевизия. Това беше добър ход, защото главата ми си намери упорта в лицето на възглавницата и не ми тежеше толкова. 2-3 часа лежах ама ме хванаха бесните и не знам с кой акъл реших да стана и да се пробвам да почета малко по микроиконимика за тъй бързо наближаващия изпит като парен локомотив. Е да ама не... само като отворих учебника и лекциите ме тресна главата тройно по-силно и инстикта за самосъхранение в мен проговори и затворих с гръм и трясък всички видове учебни помагала (апропо, наистина затварянето на иначе меките и приятни листа на тетрадките и учебника ми се сториха като с гръм и трясък
). Тъпанара му с тъпанар, реших, че редовния неделен преглед съботната ТЕМА може да ми помогне. Отварям, прелиствам леко и внимателно, преглеждам заглавията написани с ГОЛЕМИ И ЧЕРНИ БУКВИ и всичко ми се вижда нормално. Нормално, но до момента, в който не реших да се зачета и в съдържанието на на статиите под тези големи и черни букви, с които е написано заглавието им. Първи опит - неуспешен. Втори опит - също неуспешен. Трети опит, с кански мъки успявам да фокусирам разни символи наподобяващи букви, които в крайна сметка с още доста зор успях да свържа в думи, но само до тук... гледам, гледам... виждам думи, много думи, но не мога да ги свържа 
Съвсем се отчаях. Включих компютъра... той принципно си шумничък, но в неделя го усещах като ниско прелитащ изстребител. Музика не посмях да си пусна. mIRC се оказа доста приемлив и безболезнен алтернативен вариант за водене на разговори без те да ти донесат болки в главата, с изключение на тракането на клавиатурата, но с нея някак успях да свикна. Е, разбира се успях да си излея всичките негативни емоции събрали се в мен през този ден върху момиче, което и грам не го заслужаваше, държеики се безпричино отвратително с него, за което разбира безкрайно крайно съжалявам сега. След известно време прекарано в неуспешни опити да се заям и сдъвча с въпросното момиче легнах и заспах.
Manowar - Army of Immortals
Събудих се на сутринта, нямах главоболие, нямах световъртеж, пробва да чета - успях, пробвах да пуша - успях, пробвам да ям - успях. Осъзнах колко хубав е живота в действителност, когато не си махмурлия и колко прекрасно е, че съм успял да преживея предния кошмарен ден
Това е от мен. Надявам се не съм ви докарал главоболие и на вас докато го четете
Айде, ваш ред е сега. Аз съм чист
