Национален Клуб на Слависта

Знаете че историята на Славия ми е любима тема.Един въпрос ме вълнува твърде много.Защо през 90 те години на 20 век нашата любима Славия не успя да се сдобие с легенди подобни от тези на 60,70 и 80 - те години /хайде да не говорим за по рано/.Легендарни фигури Симеон Симеонов,Шами,Александър Василев,Божидар Григоров,Чавдар Цветков ,Андрей Желязков просто нямаше /може би с изключение на Здравко Здравков но и там нещата са доста условни/-.Талантливи играчи много но нито един от тях не успя да стане легенда.Защо?Каква е причината:малшанс,лошо стечение на обстоятелствата или липса на усащане за клуб?Ето един списък от играчи които има такъв потенциал но по една или друга причина не го реализираха:
- Симеон Чилибонов
- Атанас Киров
- Владко Шаламанов
- Тодор Праматаров
- Мариян Христов
- Емил Кременлиев
- Владимр Йонков
- Анатоли Нанков
- Мартин Кушев
- Георги Бачев

Наско Киров си е легенда,откакто мушна гол за 4-3 с "Левски" накрая.Просто тия хора играха и за други отбори ,не останаха докрай в Славия , но тогава беше див капитализъм и кой дадеше пари при него отиваха.

Основната причина според мен е тази, че напоследък много трудно удържаме звездите си за няколко сезона поред. Не може за сезон и половина един футболист да стане легенда за даден отбор. Шаламанов, Наско Киров, Чилибонов, Нанков и Тошо играха повечко време, но пък идваха и си отиваха по няколко пъти. Цялото това "иди ми, дойди ми" не се харесва на феновете. А от изброените само Киров и Тошо бих нарекъл слависти по душа, останалите са акостирали на други места само за няколко гроша повече отколкото взимаха при нас. Легенда се става с преданост към клубната емблема, постоянство и силна игра. Само с едното от трите не става.
Ето и един пример.
Точно в лятната пауза преди шампионския сезон Мариан Христов отиде в ""Левски"", Чилибонов година преди това подкрепи "Локомотив" (Сф) - и двата отбора ни бяха в една или друга степен конкуренти за титлата. Е, могат ли те да станат легендарни за нас след тази липса на елементарна лоялност?
Да не говорим за Нанков, който пролетта на 1995 подсили ЦСКА, а пък Шаламанов баш на полусезона отиде в турския опашкар "Алтай", а беше капитан на отбора. Моите уважения към тези момчета и стореното от тях с екипа на "Славия", но смятам за неуместно дори слагането им в един списък с Наско Киров, Мариус Уруков, Здравков, Праматаров, Качаманов и пр.

За Владко Шаламанов съм готов да споря.За него Славия беше нещо повече от поредния клуб.Напускането му през декември 1995 г. не се дължаше на нелоялност към бялата идея.Неговите заслуги за титлата често се омаловажават а той имаше 9 гола в 15 мача през есента.
П.П.Към списъка може да се включат и Цветозар Дерменджиев,Диан Ангелов и Зарко Мачев.

Истината за това голямо текучество на толкова класни играч е липсата (тъпа) на трансферна политика на клуба ни Наско Киров, Праматаров, Чилибонов, Шаламанов и Кушев можеха да са ни легнеди, но уви

А може и Ивко Ганчев, Ивелин Пенев, Румен Ненов, Владо Иванов, Наско Сираков.... Списъкът е дълъг, прекалено дълъг, за да може някой да бъде определен за легенда.
За Шаламанов съм съгласен донякъде, но отиването му в Измир нито му донесе кой знае колко повече пари, нито му донесе успехи. Титлата никой не му я оспорва - дори получи златен медал през лятото на 1996, но той беше поредният капитан на "Славия", който напусна безпричинно.

А и P.S. "Здравко можеше да си легенда при нас....."

Владко Шаламанов напусна Славия през 1995 г. защото се скара жестоко с Наско Сираков /поне така съм чувал/ и ръководството прецени че Сираков е по нужен.Докато Сираков беше на Овча купел Шаламанов въобще и не се завърна.

Маджо е легендата на 90-те.

За остър конфликт между Сираков и Шаламанов не може да се говори. Шами искаше да си излезе в чужбина, защото вече беше на възраст, в която мислеше, че ще капитализира уменията си. В "Алтай" някак не се получи.
Иначе за една друга звезда е вярно, че беше в конфликт с Наско Сираков и той го прокуди - Тодор Праматаров. Цялата работа беше заради Ники Илиев, но това е друга тема.