Национален Клуб на Слависта

Славия започва с топка назаем
Белите бият 1:0 "Левски" в първия мач между двата отбора


Славия чества 95 години днес. Историята на белия клуб е богата. В нея има славни моменти, но има и мъка. Неслучайно хората казват, че славистите са изстрадали хора, а да си от Славия е философия, начин на живот.



Всичко започва някъде из прашните улици около Руски паметник. Поляна, голяма колкото пет футболни игрища, е разделена на две. Едната част е за гимнастиците от Развитие, а другата - за футболистите от "Ботев". Последните намислили да си купят футболна топка. Имали 70 стотинки, а тя струвала 22 лева. Взели заем от сестрата на Пальо Благоев - Стела, и я поръчали от Германия. Следващият заем бил за футболни екипи, по 2,75 лв. единият. Така заприличали на истински отбор.
Един ден съвсем спонтанно възниква идеята гимнастици и футболисти да се обединят. Събират се на неутрална територия - по средата на поляната. Децата от Развитие обещават - да се откажат от гимнастиката и да бъдат само футболисти. Остава едно - да се избере името. Идеята дава най-добрият играч на "Ботев" Владимир Ерусалимов - Влагера.
- Ние сме славяни, със славянска кръв сме - спомня си един от бащите на първия устав на клуба Димитър Цветков. - В Чехия има един клуб Славия. Защо да не вземем неговото име? Те са отличен клуб.
Предложението е прието. Избран е и първият управителен съвет. Негов председател е Димитър Благоев - Пальо, а датата - 10 април 1913 г. Избрали и цвета на фланелките - бели. И така е до днес. Насрочен е и първият мач - на 11 август 1913 г. срещу смятания за непобедим тогава отбор на Савата. Славистите пристигат за срещата с три файтона и бият 1:0. Тези, които поставят началото на историята, са: Стефан Лалов, Павел Грозданов, Илия Георгиев, Емануил Гешев, Тодор Калканджиев, Фердинанд Михайлов, Георги Григоров, Борис Шаранков, Пальо Благоев, Стефан Чумпалов, Асен Бранджев.
Първият мач Славия - "Левски", игран на 1 април 1915 г., е спечелен с 1:0 от белите.
През 1924 г. славистите отново се изявяват като пионери. Те са първият отбор у нас, воден от чуждестранен треньор - Велиид Щейскъл. По това време Славия имала най-добрата база - с футболно игрище, площадки за баскетбол и волейбол, канцеларии, съблекални и баня с топла вода. През 1927 г. белите са първият български отбор, предприел турне в Западна Европа - в Италия. Изиграни са четири мача, спечелени са три - срещу Наполи (7:0 и 3:2) и Рома (2:1). Единствената загубена среща е от сборния отбор на Рома и Лацио. Тогава, впечатлен от играта на българите в бели екипи, вестник "Имперо" пише: "Българският тим Славия направи сюрприз на римската публика, така както уругвайският Насионал преди три години. С право можем да наречем този тим европейските уругвайци".
Славия е клубът, печелил най-много пъти (4) Царската купа, а в същото време и отборът, в който тя остава завинаги. С Царската купа е свързана и една от най-големите мистерии в историята на клуба. В един момент, някъде между 1991 и 1993 г., купата, спечелена за последно от белите през 1943 г., изчезва от витрината с трофеите. Версии за местонахождението има много. От тази, че бившият президент на Славия Боби
Григоров я продал в Мадрид или Истанбул до тази, че тя е скрита в работилница в дома му. И изведнъж на 18 април 2001 г. по време на следобедната тренировка на Славия на стадиона в Овча купел се появи президентът Венцеслав Стефанов в ръце с Царската купа. Обяснението е, че тя е върната от Божидар Григоров. Известният като Боби Григ бивш футболист на Славия я прибрал, за да я съхрани в трудните години, пазел я в дома на свой близък, лекар в "Пирогов".
Но 1943 г. ще остане в историята на Славия не само със спечелването на Царската купа, но и с дубъла - шампионска титла и Kупа на България. В редовния сезон белите на два пъти бият с по 2:1 "Левски", а на финала се изправят отново срещу сините. И следват две нови победи. Този път с по 1:0.
Доказателства за силния славистки дух има много. На 28 септември 1941 г. славистите печелят с 2:1 реванша на държавното първенство срещу ЖСК. Цяло второ полувреме Манол Николов - Мънето играе със счупена челюст, но отказва да напусне. След години в подобна ситуация се оказва и Мишката (б.р. - Михаил Мишев). Ден преди мач с ЦСКА той е блъснат от кола. В "Пирогов" му правят шест шева на главата, а на следващия ден излиза за Славия. Появява се на терена с мека колоездачна каска, изрязана отстрани, за да не стърчи, и боядисана в черно като косата му. Той не само играе, но вкарва за победата с 1:0 над червените.
Участието в КНК през сезона 1966/1967 г. е най-големият успех в историята на Славия. Белите първи в историята на българския футбол стигат полуфинал в евротурнирите. Там те срещат шотландския Глазгоу (Рейнджърс). Падат и в двата мача с по 0:1, но се представят повече от достойно. По пътя към славата те отстраняват последователно уелския Суонси Tаун (1:1, 4:0), френския Расинг (0:1, 2:0) и Сервет (0:1, 3:0). Капитан на отбора по това време е десният бек Александър Шаламанов. Шами е и едно от най-интересните явления в българския спорт. През зимата скиор, а през лятото футболист, той винаги е сред най-добрите.
След шампионска титла през 1943 г., след купите на страната и полуфинала за КНК през 1967 г. Славия отново вади силен отбор. Неговите основи са положени в началото на 70-те години. Самото начало пък е полуфиналът за купата през 1972 г., тогава Купа на Съветската армия, когато белите се изправят срещу "Левски". Редовното време завършва 1:1, като гола за Славия вкарва Андрей Желязков. При дузпите белите са по-точни - 9:8. За герой на мача съотборници и противници единодушно обявяват вратаря Георги Гугалов. Той първо спасява дузпа, а след това вкарва победната. От този ден до средата на 80-те години с модерния си футбол най-старият столичен клуб е истинска заплаха за съперниците. По това време на Овча купел играят Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Ваньо Костов, Иван Илиев, Иван Хайдарлиев, Атанас Александров, Милчо Евтимов, Георги Гугалов, Джери Алдев. Но освен отлични играчи те са може би и най-нещастното поколение на Славия. Навярно нито един от тях не иска да си спомня 1980 г., когато задкулисни игри и комбинации ги лишават от титлата. Тогава два кръга преди края на първенството белите са първи. Феновете и до днес си спомнят странната победа с 2:1 на ЦСКА във Враца, която прави червените шампиони. Утехата - в последния кръг Славия бие армейците с 2:1. Тогава вестниците в Югославия излизат със заглавия "Шампионът в България е втори".
Същите футболисти, на които така и не им се удава да триумфират в България, правят това в Европа - в Интертото през 1977 г. И въпреки че за пръв път играят в тази надпревара, белите се представят повече от успешно. Завършват първи в групата и получават купа и премия от 40 000 марки. Срещу Хамбургер белите записват най-големия си успех. А в тима на германците играят Феликс Магат, Манфред Калтц, Хорст Хрубеш и Кевин Кигън. Преди Хамбургер Славия минава през мачовете с Грасхопърс (2:1 у дома и 4:1 в Швейцария) и Малмьо (1:0 и 0:3). Пътуването до Германия обаче е истинска одисея - самолет, влак, товарни вагони и най-накрая автобус. Най-напред белите летят до Източен Берлин. Държани са на границата цели два часа. После хващат влак, но се оказват не в Хамбург, а в... Бремен. Навечерието на мача е, а следващият влак е чак на другия ден. Всички седят в чакалнята и точно когато започват да минават мисли за служебна загуба, идва товарна композиция. Тя е спасението и сваля славистите в Хамбург часове преди първия съдийски сигнал. Разборът на треньора Атанас Пържелов е направен в автобуса на път за стадиона. Време за загрявка няма, белите излизат и бият 3:2. Два гола за победата отбелязва Андрей Желязков, а един - Чавдар Цветков. На връщане нова изненада чака тима. Автобусът е спрян от немски полицай, той сваля фуражката си и я подава за автограф
Победата в реванша е още по-убедителна - 3:0.
През 1986 г. Славия печели Балканската купа. Отборът стига до финал, без да е изиграл нито един мач, тъй като Фенербахче и Ираклис отказват да се изправят срещу българите. Това праща белите в двата директни мача за титлата срещу Паниониос. Краен победител е Славия, купата е дадена скришом на капитана Иван Хайдарлиев, за да не се сърдят домакините от Гърция. Две години по-късно Балканската купа отново е в София, и пак на Овча купел.
Успехи има немалко, но шампионската титла все не идва. Трябва да минат цели 53 години от 1943 г., за да се зарадват и феновете на Славия. Това става през 1996 г., когато Славия печели златен дубъл под ръководството на треньора Стоян Коцев.

Надежда Кърликова


Визитка


Шампион на България (7 пъти): 1928, 1930, 1936, 1939, 1941, 1943, 1996
Вицешампион (9 пъти): 1926, 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980
Купа на България (7 пъти): 1952, 1963, 1964, 1966, 1975, 1980, 1996
7 участия в КНК, полуфинал през 1967
Балкански клубен шампион (2 пъти): 1986, 1988
Най-много мачове за Славия - Андрей Желязков (338)
Най-много голове за Славия - Андрей Желязков (134)
Футболист №1 на България - Александър Шаламанов (1963, 1966), Симеон Симеонов (1968), Божидар Григоров (1976), Андрей Желязков (1980)
Голмайстор на България: Крум Милев (1938 г. - 12 гола), Димитър Исаков (1952 г. - 10), Добромир Ташков (1954 г. - 25, 1958 г. - 9), Александър Василев - Чоко (1959 г. - 13), Тодор Праматаров (1997 г. - 26)
Купа за спортcменство: Александър Шаламанов (1967 и 1973), Чавдар Цветков (1979)
Най-добър вратар: Симеон Симеонов (1968), Георги Гугалов (1980), Здравко Здравков (1996)

Копирах го от 7 дни спорт

Мачът от 24-я кръг на А група между Литекс и Славия ще бъде свирен от шуменския съдията Станислав Тодоров.....

ЛИТЕКС - СЛАВИЯ СТ.ТОДОРОВ И.ЖЕЧЕВ МАРТ. ДИМИТРОВ 4-ти В. КОЗНИЧКИ

Нямаме никакъв шанс в Ловеч, това е горчивата истина Дотам ни докараха кликата на Венци- да си знаем че ще паднем в такива важни мачове ...

Наказанията в "А" група след 23-ия кръг:

Мартин Николаев Кавдански (Славия) 1 среща, 250 лв

И Саша проруска също ..........

litex nabraha skorost naposledyk. no pyk toku-vij slaviq napravi nqkoq iznenada..

Аз няма да ходя в Ловеч. Обаче знамената Славия това е България и за 95-годишнината са в мен. Ако може някой и иска да ми звънне на 0899101523 да се срещнем и да ги дам за Ловеч.

Асове на Литекс аут за Славия

Двама от основните футболисти на Литекс - капитанът Небойша Йеленкович и младежкият национал Ивелин Попов, по всяка вероятност ще пропуснат двубоя със Славия в Ловеч утре, твърди "Тема спорт". Халфът и нападателят са получили контузии по време на мача с Локомотив София в "Надежда", спечелен с 2:1. Дори и да успеят да се възстановят, те няма да попаднат в групата за белите, тъй като треньорът Миодраг Йешич иска да ги запази за полуфиналния сблъсък с "Ботев" за Купата на България.

Вчера в лагера на оранжевите цареше еуфория от успеха срещу железничарите. С него тимът записа серия от един равен и две победи при гостувания в столицата - нещо, което не бе постигал никога досега. "Рано е да се правят сметки, но програмата ни не е трудна и предполагам, че ще спечелим следващите си мачове. Спокойно можем да завършим трети в класирането", коментира Йеленкович.

Йешич пък подчерта, че не подхожда със сантименти към мача със Славия - първия му български отбор. "Казах го и преди срещата с ЦСКА, ще го кажа и сега - пожелавам на белите да бият всички наред, но да загубят от нас. Ще направя няколко промени в състава в сравнение с двубоя с Локомотив. Имаме достатъчно равностойни футболисти, така че не се притеснявам", изтъкна сърбинът.

Коефициентите за мача : 1 - 1.30 X - 3.60 2 - 5.50