Новини
Димитър Ларгов на 70 !
12 September 2006 Димитър Ларгов навърши 70 г. на 10 септември. Един от най-силните дефанзивни халфове в историята на българския футбол е останал в аналите с невероятна за времето си работоспособност на терена, с фанатична всеотдайност в играта. И с клубната си вярност - 12 години Ларгов облича само екипа на любимата “Славия”. Вестник "Дневен труд" публикува интервю с него в неделния си брой.- Ставате на 70, а поне 60 години от живота ви са свързани по един или друг начин с футбола. Кой е най-яркият ви спомен от играта? - Много хубави и не толкова хубави неща си спомням. Но върхът безспорно е мачът във Флоренция срещу Белгия на 29 декември 1965 година. Тогава имах щастието и честта да съм капитан на националния отбор. Победихме с 2:1 тима, смятан за най-силен в Европа в този момент, и се класирахме за световното първенство в Англия.
- Припаднахте ли наистина в съблекалнята от преумора след мача, каквито се носят легенди? - В банята ми причерня пред очите от задуха и много топлия душ. Приклекнах за малко и бързо се изправих. Вън на чист въздух веднага се оправих... Това е. А преумора имаше у целия отбор, който се раздаде без остатък.
- Но случаят се е раздухвал от белгийски и италиански вестници... - Опитаха се да оправдаят загубата на белгийците с този факт, като казаха - българите са взимали допинг. Какъв допинг, за нас шоколадът беше най-големият допинг. И още по-точно - допинг ни беше огромното желание за победа, защото всички до един излязохме да защитим България и спортната си чест. Направихме го по най-добрия начин. Горд съм, че бях капитан на такъв прекрасен отбор, с такива велики футболисти в него като Георги Найденов, Александър Шаламанов, Георги Аспарухов, Иван Колев и въобще всички останали. А за сплетните на западните издания по онова време не си заслужава да се говори повече, защото те бяха фойерверки, които не успяха да хвърлят сянка върху една от най-големите ни футболни победи.
- А най-голямата ви радост като футболист на “Славия”? - През 1967-а станахме първият отбор у нас, който се класира и игра на полуфинал в европейски клубен турнир - за КНК. Тогава за КЕШ същото стори и ЦСКА, но по програма нашите мачове бяха по-рано, затова сме първите. Три пъти спечелихме и Купата на съветската армия, бяхме втори в първенството...
- Но тогавашният отбор на "Славия" не успя да стане шампион. Защо? - И днес нямам точен отговор, защото наистина бяхме страхотен отбор и големи приятели извън терена. Дали в определени моменти ни липсваше мотивация срещу по-слаби отбори? Може би да. Струва ми се, че и много пъти просто не достигнаха силите на ръководството на “Славия” да се пребори с шефовете на "Левски" и на ЦСКА. Защото тях често ги побеждавахме, а те пък биеха леко други провинциални отбори, с които ние понякога имахме трудности. Съжалявам много, че не станах шампион.
- Но не напуснахте "Славия", където бяхте 12 години... - Велико е да носиш бялата фланелка. Иска ми се днес и младите играчи в клуба поне донякъде да усещат така нещата. "Славия" е голямо име, нещо много повече от спортно дружество или футболен клуб. "Славия" е духовност. И неповтоним дух в смисъл на характер, на приятелство, на добронамереност. Публиката е възпитана. Такива са традициите, дано продължат...
- С кои футболисти ви бе най-приятно да играете? - В "Славия" са толкова много, че не мога да ги изброя всички. И все пак ще кажа - уникалният Петър Величков, Александър Шаламанов, Милчо Горанов... В националния отбор - Жоро Найденов и Гунди.
- В средата на 80-те години бяхте начело на дружество “Славия”, а после и на футболния клуб... - За мен това бе възможно най-голямото предизвикателство и чест, дори по-голяма от оглавяването на футболния съюз след това. През 1984-а застанах начело на ДФС "Славия" и изведнъж трябваше да отговарям за всичките 30-ина спорта, които се развиваха. После, когато футболните клубове се обособиха като самостоятелни, преминах само във футбола.
- И като шеф на футбола в "Славия" бяхте близо до титлата, но пак я изпуснахте... - Да, бе точно преди 20 години. Тогава "Берое” взе титлата, а “Славия” имаше отбор, достоен да стане шампион. Също както и по-рано, през 1980-а, когато поколението на Андрей Желязков и Чавдар Цветков също стигна само до второто място. Но през 1986-а накрая се случиха неща, за които и днес не искам да говоря. Имам предвид и във футболния съюз, и вътре в "Славия". Година по-рано след скандалния мач за купата между ЦСКА и "Левски", след който те станаха ”Средец" и "Витоша", бе времето и "Славия" да изплува с титла. Лобито на “Ботев” (Пловдив) беше много силно, лишиха ни от домакинство за доста мачове заради инцидент в София точно в мач срещу тях. И то в края на шампионата. Но от ситуацията накрая се възползва “Берое”, който също имаше отличен отбор.
- Най-голямата ви гордост като шеф на Българския футболен съюз? - Бях начело на съюза в години, когато цялата държава се променяше. Същото важеше и за футбола. Дадохме самостоятелност на клубовете, което преди това бе немислимо у нас. Поставихме основите на професионализма в истинския смисъл на думата, стремях се и комисиите на БФС, които решават спорните въпроси, да са предпазени от външни влияния. Изготвиха се доста нормативни документи, които пренастроиха живота и организацията на целия ни футбол.
- Сега сте начело на сдружението, което подпомага футболните ветерани... - Да, трета година раздаваме на нуждаещи се футболисти парични помощи. Средствата се събират на станалите популярни търгове за продажба на най-различни вещи, свързани с футбола. Много помагат Валентин Михов и шефът на “Булстрад” Румен Янчев. Досега сме разпределили над 53 хиляди лева.
- Оценката ви за старта на националния отбор в евроквалификациите? - Успешен. За мен началото е обнадеждаващо - аз съм оптимист и вярвам в доброто у хората. Смятам, че в тази изравнена като възможности група имаме сили да се класираме за европейското.
Николай КРЪСТЕВ