Архив Новини

January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
January February March April May June July August September October November December
Kovas

Новини

Димитър Ларгов на 70 !

12 September 2006 Димитър Ларгов навърши 70 г. на 10 септември. Един от най-силните дефанзивни халфове в историята на българския футбол е останал в аналите с невероятна за времето си работоспособност на терена, с фанатична всеотдайност в играта. И с клубната си вярност - 12 години Ларгов облича само екипа на любимата “Славия”. Вестник "Дневен труд" публикува интервю с него в неделния си брой.
- Ставате на 70, а поне 60 години от живота ви са свързани по един или друг начин с футбола. Кой е най-яркият ви спомен от играта?

- Много хубави и не толкова хубави неща си спомням. Но върхът безспорно е мачът във Флоренция срещу Белгия на 29 декември 1965 година. Тогава имах щастието и честта да съм капитан на националния отбор. Победихме с 2:1 тима, смятан за най-силен в Европа в този момент, и се класирахме за световното първенство в Англия.
- Припаднахте ли наистина в съблекалнята от преумора след мача, каквито се носят легенди?

- В банята ми причерня пред очите от задуха и много топлия душ. Приклекнах за малко и бързо се изправих. Вън на чист въздух веднага се оправих... Това е. А преумора имаше у целия отбор, който се раздаде без остатък.
- Но случаят се е раздухвал от белгийски и италиански вестници...

- Опитаха се да оправдаят загубата на белгийците с този факт, като казаха - българите са взимали допинг. Какъв допинг, за нас шоколадът беше най-големият допинг. И още по-точно - допинг ни беше огромното желание за победа, защото всички до един излязохме да защитим България и спортната си чест. Направихме го по най-добрия начин. Горд съм, че бях капитан на такъв прекрасен отбор, с такива велики футболисти в него като Георги Найденов, Александър Шаламанов, Георги Аспарухов, Иван Колев и въобще всички останали. А за сплетните на западните издания по онова време не си заслужава да се говори повече, защото те бяха фойерверки, които не успяха да хвърлят сянка върху една от най-големите ни футболни победи.
- А най-голямата ви радост като футболист на “Славия”?

- През 1967-а станахме първият отбор у нас, който се класира и игра на полуфинал в европейски клубен турнир - за КНК. Тогава за КЕШ същото стори и ЦСКА, но по програма нашите мачове бяха по-рано, затова сме първите. Три пъти спечелихме и Купата на съветската армия, бяхме втори в първенството...
- Но тогавашният отбор на "Славия" не успя да стане шампион. Защо?

- И днес нямам точен отговор, защото наистина бяхме страхотен отбор и големи приятели извън терена. Дали в определени моменти ни липсваше мотивация срещу по-слаби отбори? Може би да. Струва ми се, че и много пъти просто не достигнаха силите на ръководството на “Славия” да се пребори с шефовете на "Левски" и на ЦСКА. Защото тях често ги побеждавахме, а те пък биеха леко други провинциални отбори, с които ние понякога имахме трудности. Съжалявам много, че не станах шампион.
- Но не напуснахте "Славия", където бяхте 12 години...

- Велико е да носиш бялата фланелка. Иска ми се днес и младите играчи в клуба поне донякъде да усещат така нещата. "Славия" е голямо име, нещо много повече от спортно дружество или футболен клуб. "Славия" е духовност. И неповтоним дух в смисъл на характер, на приятелство, на добронамереност. Публиката е възпитана. Такива са традициите, дано продължат...
- С кои футболисти ви бе най-приятно да играете?

- В "Славия" са толкова много, че не мога да ги изброя всички. И все пак ще кажа - уникалният Петър Величков, Александър Шаламанов, Милчо Горанов... В националния отбор - Жоро Найденов и Гунди.
- В средата на 80-те години бяхте начело на дружество “Славия”, а после и на футболния клуб...

- За мен това бе възможно най-голямото предизвикателство и чест, дори по-голяма от оглавяването на футболния съюз след това. През 1984-а застанах начело на ДФС "Славия" и изведнъж трябваше да отговарям за всичките 30-ина спорта, които се развиваха. После, когато футболните клубове се обособиха като самостоятелни, преминах само във футбола.
- И като шеф на футбола в "Славия" бяхте близо до титлата, но пак я изпуснахте...

- Да, бе точно преди 20 години. Тогава "Берое” взе титлата, а “Славия” имаше отбор, достоен да стане шампион. Също както и по-рано, през 1980-а, когато поколението на Андрей Желязков и Чавдар Цветков също стигна само до второто място. Но през 1986-а накрая се случиха неща, за които и днес не искам да говоря. Имам предвид и във футболния съюз, и вътре в "Славия". Година по-рано след скандалния мач за купата между ЦСКА и "Левски", след който те станаха ”Средец" и "Витоша", бе времето и "Славия" да изплува с титла. Лобито на “Ботев” (Пловдив) беше много силно, лишиха ни от домакинство за доста мачове заради инцидент в София точно в мач срещу тях. И то в края на шампионата. Но от ситуацията накрая се възползва “Берое”, който също имаше отличен отбор.
- Най-голямата ви гордост като шеф на Българския футболен съюз?

- Бях начело на съюза в години, когато цялата държава се променяше. Същото важеше и за футбола. Дадохме самостоятелност на клубовете, което преди това бе немислимо у нас. Поставихме основите на професионализма в истинския смисъл на думата, стремях се и комисиите на БФС, които решават спорните въпроси, да са предпазени от външни влияния. Изготвиха се доста нормативни документи, които пренастроиха живота и организацията на целия ни футбол.
- Сега сте начело на сдружението, което подпомага футболните ветерани...

- Да, трета година раздаваме на нуждаещи се футболисти парични помощи. Средствата се събират на станалите популярни търгове за продажба на най-различни вещи, свързани с футбола. Много помагат Валентин Михов и шефът на “Булстрад” Румен Янчев. Досега сме разпределили над 53 хиляди лева.
- Оценката ви за старта на националния отбор в евроквалификациите?

- Успешен. За мен началото е обнадеждаващо - аз съм оптимист и вярвам в доброто у хората. Смятам, че в тази изравнена като възможности група имаме сили да се класираме за европейското.
Николай КРЪСТЕВ

Назад>

Уеб Дизайн Xtreme Sutdio © Всички права запазени НКС 2014