Новини

в. "Славия" в аванс: Кирил Качаманов: “Бялото си ми е на сърцето”

21 June 2010
Уважаеми читатели и в този брой на вестник „Славия” ви срещаме с футболист от „белия” отбор направил златен дубъл от 1996 година. Сега това е един от железните бранители на шампионския тим Кирил Качаманов:

През есента на 1995 година започва сезонът донесъл най-голяма радост на феновете на „Славия”?

Първият ни мач бе срещу „Добруджа” там. Уви, стартът ни бе лош, паднахме с 0:1. Но в следващите двубои се усещаше вече едно сработване между нас, една сигурност и към края на есента, усетихме, че може да се мисли и за нещо голямо. Другите отбори, изпускаха точки, а и пък ние все по-трудно губихме. Тогава разбрахме, че е напълно реализируемо това да се случи. Голяма роля изигра и привличането на Наско Сираков. В съблекалнята той беше неоспорим лидер. Вдъхваше увереност на по-младите и неопитни състезатели от своя характер на победител. Това помогна много за самочувствието ни.

Кое смяташ, че бе най-важното условие за спечелването на титлата?

Няколко са, добрата организация в клуба, треньорският щаб, но бих отличил и това, че отборът ни бе истински колектив. Излизахме заедно и след мачове. Без значение дали титуляри или резерви, не сме се делили. Бяхме приятели. Ние например в защитата бяхме готови „да си счупим главите на гредите”, както се казва, за Здравко Здравков. Имаше много голямо настроение в тима. Един отбор, който както е заедно, когото се весели, така е като един и на терена. Както има една приказка: „Който умее да се весели, умее и да работи”. Безспорно, първо трябва да си свършиш работата на терена, сетне да се отдадеш на празнуване.

През сезон 95/96 имате доста поводи да празнувате, печелите и купата на страната...

Напълно заслужен успех. В самия финал, най-трудно ни беше в минутите преди Лафчис да извади отбора на „Левски” от терена. Цял мач имахме превъзходство, изпуснахме положения – Ристич сам срещу вратаря излезе, но изтърва. Самата среща тръгна по-добре за нас, поведохме в резултата и единствено малко преди да ги извади ни бяха притиснали, и взехме да се поогъваме. Когато ги изкараха от терена, за нас беше по-добре. Само ме е яд, че не ни връчиха купата още тогава на терена, а чак след десетина дни.

Какво беше личното ти усещане при награждаването?

И сега настръхвам като си спомня за този миг! Да донесеш тази радост на толкова много хора, която са я чакали десетки години е невероятно. Бил съм два пъти шампион с ЦСКА преди това, но с доста по-малко мачове. Тук си я изстрадах титлата със „Славия”. Изживях успехът ни от първата до последната минута. И ме е яд, като си спомням, как някои хора се опитаха да омаловажат успеха ни тогава, но това си е за тяхна сметка.
Пълното интервю може да намерите само в хартиеното издание на в. „Славия”