Новини

в. "Славия" в аванс: Стефан Колев: „Винаги излизахме за победа”

25 July 2010
Уважаеми читатели, продължаваме да ви срещаме с „белите” шампиони от 1996. Днес наш гост е капитанът на отбора Стефан Колев.

- През есента на 1995 година „белият” отбор играе в турнира на УЕФА с „Олимпиакос”. Твоите спомени от тези двубои?

- Двата състава бяхме равностойни. Получиха се оспорвани мачове, но това, което не ни достигна е международният опит. Когато се ходи на подготовка в чужбина и срещаш отбори от други страни се вижда какво е нивото ти. Трупа се опит, а и самочувствие. Защото играеш повече мачове с по-класни съперници. В началото на подготвителния период е по-добре да срещаш по-слаби отбори, дори български, но с приближаването на мачовете в Евротурнирите трябва да се премерват сили с далеч по-стойностни тимове. На нас това ни липсваше, което се отрази и на терена бяхме малко притеснени.

- За разлика от следващата година, когато играете като равен с прочутия „Реал” (Мадрид)...

- Тогава се получи един много здрав мач. Усещането да си на терена и срещу теб да е „Белият балет” е невероятно. То не може да се опише с думи. Това остава като спомен за цял живот и си щастлив, че си играл с „Реал” (Мадрид), защото мнозина други не могат да имат този шанс. Както и турнето ни в Бразилия. Хората са светлинни години пред нас. Жалкото е, че ние не искаме да се поучим от това, което те правят, а правим всичко на парче. Опитът, който натрупахме в тези мачове бе безценен.

- Същата тази 1996 година донася дългоочакваната радост за поколения слависти. Как би маркирал пътя към титлата?

- В началото тръгнахме колебливо, отдавам го може би на сработването. Но след всеки един мач синхронът между отделните линии бе все по-добър. Стара максима е, че футболист се става с мачове. Много добре се разбирахме и партнирахме на терена с Мариус Уруков, с Кирчо Качаманов, с Тони Димитров, който бе в зоната пред мен. Наско Сираков също много помогна за титлата. Бяхме страхотен колектив. Имахме си доверие. Знаехме кой къде е на терена, кой ще те подсигури. От всичко това добиваш и самочувствие. Винаги излизахме за победа. Никой не искаше да губи в този тим. На тренировка сме стигали едва ли не до бой за да спечели твоя отбор в даден спаринг.
- Как се почувства като първият славист вдигнал шампионския трофей след 53 годишно чакане?

- Какво е значението на това разбрах, когато след мача стотици непознати за мен фенове на „Славия” ме поздравяваха. А лично за мен усещането бе невероятно, защото за първи път в кариерата си вдигнах титлата като капитан.
Пълният текст на разговора може да намерите само в хартиения вариант на в. „Славия”