Новини
В. „Славия” в аванс: Владимир Иванов (Фугата): „Славия” е моят дом!
12 April 2010Уважаеми читатели, в миналия брой на в. „Славия” стартирахме една нова поредица, в която ще ви представим героите на златния дубъл през 1996 година. Сега продължаваме темата и този път наш гост е десният защитник на шампионския отбор Владимир Иванов (Фугата). Той е единственият юноша на „Славия” в тогавашния тим и логично започваме нашия разговор с първите му стъпки във футболната школа на „белия” клуб:
- На стадион „Славия” съм още от 1979 година. Първо започнах да тренирам ски. Треньор ни беше Каранов и няколко години това спортувах. Но веднъж се развали рейсът и нямаше как да се качим на Витоша. Останах на стадиона и видях съучениците си от 66 СОУ, които тренираха футбол при Петър Миладинов. Присъединих се към тях, да не си губя времето, просто малко да поритам. Хареса ме треньорът и така останах във футбола.
- С кои треньори си работил при подрастващите в „белия” клуб и какво си спомняш за тях? - Освен с Миладинов, работих още с Кръстю Чолаков, Лазар Станев, Малдованов, Жоро Нанков, доста наставници смених в школата на „Славия” и от всеки съм взел по нещо. Играех като дефанзивен халф при юношите. В последствие чак заиграх като десен бек, просто нямаше подходящ изпълнител за този пост и си останах на фланга. Един от най-милите ми спомени от юношеските ми години е свързан с изпращането на Чавдар Цветков. На специално тържество преди срещата с „Ботев” (Враца) нашият отбор от набор-73 излезе пред хилядите зрители и застанахме редом с големия футболист, и от тогава датира приятелството ми с него.
- Как попадна в мъжкия тим на „Славия”? - През 1989 година ме взе в мъжкия отбор Иван Вуцов. Тренирах с първия състав, а играех в дублиращата група. В „А” група дебютирах на 21 март 1992 в Благоевград с „Пирин”, уви загубихме с 0:1. Но особено щастлив бях от първия си гол с бялата фланелка в мача с „Локомотив” (София), когато ги победихме същия сезон с 4:1.
- Как те приеха момчетата в отбора? - Много добре ме приеха по-опитните играчи в клуба. Винаги са ми помагали. И аз в последствие, като идваха млади футболисти съм се опитвал да се държа с тях, така както тогава са се държали с мен. Трябва да се държиш с хората, така както искаш и те с теб да се отнасят.
- Постепенно се утвърждаваш в тима на „Славия” и идва златния сезон. Но през есенна на 1995 сте на цели пет точки от върха. Мислихте ли тогава, че е възможна атака на титлата? - В интерес на истината, изобщо не се поставяше това като цел пред нас. Играехме мач за мач. Даже дори стартирахме сезона трудно, с две загуби в първите три срещи. Но в последствие започнахме да играем все по-добре и да набираме все по-голямо самочувствие.
Пълното интервю може да намерите само в хартиения вариант на в. „Славия”