Новини
Жужо: „Белите” не бива да се предават. С вяра се постигат успехи”
24 May 2011"Тема Спорт" потърси легендата на Славия Андрей Желязков преди финала за купата между белите и ЦСКА. Жужо е вдигал два пъти трофея с екипа на най-стария столичен тим. През сезон 1974/75 Славия отстранява армейците на полуфинал, а на финала Желязков вкарва три гола за успеха с 3:2 над Локо Сф. Пет години по-късно той бележи 2 попадения в мрежата на Берое, а белите печелят купата след 3:1.
Г-н Желязков, дошло ли е време след толкова години чакане Славия най-накрая да вземе трофей (б.а. - последният трофей на белите е от сезон 1995/96, когато отборът прави дубъл)?
- Печеленето на купи не се определя по големината на периода (смее се). Има тимове, които взимат по два-три трофея поред. Но наистина си мисля, че е дошло времето на Славия. В крайна сметка е редно след толкова поредни загуби в първенството отборът да направи нещо по-запомнящо се и да спечели финала.
Какви са шансовете на белите да успеят да го сторят?
- Всеки определя ЦСКА като фаворит, но според мен шансовете на отборите са равни. В един мач винаги могат да се получат изненади. А в случая става въпрос и за финал.
А възможно ли е отбор, който е паднал седем пъти и веднъж е завършил наравно в последните си 8 мача в А група, да се изправи в такъв момент?
- Въпросът е не дали може, а на всяка цена да го стори. Футболистите са задължени, не го ли направят, нямат място за извинения
за тази пролет.
Кои играчи очаквате да решат мача? Кой играч би наклонил везните в полза на единия отбор?
- И в двата отбора има много добри изпълнители. Наистина финал може да се реши от индивидуалните качества на някого, но според мен по-важно за печеленето на трофеи е колективът. Затова не желая да отличавам никого. Един футболист може да спечели дадена ситуация, но не и целия финал. Дано белите този път се покажат като истински екип.
Славия се промъкна с дузпи до финала - елиминира така Черноморец на четвъртфинал и Пирин на полуфинал. Емил Велев отново си пожела да се стигне до изпълнение на наказателни удари. Трябва ли белите да се осланят единствено на тях?
- Знам, че в никакъв случай не трябва да започват мача с някакви безразсъдни действия по терена и с амбиции и желание от първата минута да се вкара. Такива мачове се печелят с търпение, изчакване и разум. Естествено тактиката зависи от треньора, но според мен Славия не трябва да тръгва на юруш. Убеден съм, че Емил Велев знае силните и слабите страни на противника. Той трябва да направи така, че
в никакъв случай след първите 15-20 минути двубоят да не е решен, а след това Славия ще удари...
- Предполагам. Ако равенството се запази 30-35 минути и белите устискат, може да спечелят. ЦСКА започва винаги много динамично, търси да си реши мача още в началото. Точно тогава Славия трябва да е изключително концентриран и да играе разумно. Трябва да си изчака момента, а той неизменно ще дойде.
Славия има доста опитни състезатели, но малко от тях са взимали трофеи. Това оказва ли влияние преди финал?
- При всички случаи. Знаете, че има състезатели, които са родени победители, а някои, колкото и да се опитват, никога не стават такива.
Вие като легендарен нападател какъв съвет бихте дали на белите футболисти и по-специално на Николай Божов, който се откроява въпреки възрастта си?
- В една анкета посочих Божов като изненада на първенството. Той наистина прави силен сезон и сега погледите са насочени към него. Съвети обаче избягвам да давам. Много е лесно отстрани да учиш на акъл. На терена е съвсем друго. Обикновено съвети дават хора, които не са се занимавали с футбол и не са изпитвали тръпката от него.
Преди финала всеки говори за ЦСКА. Наистина тимът си повдигна доста самочувствието, в последните двубои се пази и залага на резервите си, но не са ли прекалени нагласите, че червените трябва само да излязат и да вдигнат трофея?
- Много хора живеят с надеждата, че ЦСКА е фаворит и сигурен носител на купата. Като че ли не се знае само крайният резултат в полза на армейците. Аз обаче мисля, че няма да е така.
Вие сте печелили финали, като дори сте отстранявали ЦСКА? Кой никога няма да забравите?
- Няма да забравя двата пъти, когато вдигнах купата със Славия. Първият бе през сезон 1974/75, а след това през 1979/80. В първия случай бихме Локо София с 3:2, а след това Берое с 3:1. И двата мача бяха на "Васил Левски". По-паметен обаче като че ли бе първият път. Тогава ни отписваха много, но на полуфинала бихме именно с ЦСКА с 2:0 след продължение. След това пък бе истинска драма на финала, в който реализирах хеттрик. Локо поведе, но ние изравнихме. След това отново изоставахме в резултата, а на всичкото отгоре бяхме и с човек по-малко. Оставаха десетина души, падахме с 2:1 и железничарите се виждаха победители. Аз обаче им вкарах два гола и спечелихме. Така че футболистите трябва да знаят, че не бива да се предават. С вяра се постигат успехи.
24-05-2011 Янаки ДИМИТРОВ