Национален Клуб на Слависта

още половин час, нямам търпение вече

Славия изпрати
Най-тъжната 100-годишнина
/7 дни спорт/

Белите донесоха радост на другите отбори, но не и на себе си


Симеон Кичуков

Едва ли има човек, който може категорично да даде някаква оценка за сезона на Славия. Просто годината за белите беше изпълнена с върхове и падения. Истината обаче е, че тимът завърши кампанията по същия начин, по който я и започна.
Още преди началото на сезона Венци Стефанов и всички около него обявиха как Славия ще гони нещо голямо по случай 100-годишния си юбилей. Основната цел беше Купата на България, но според мнозина и място в тройката не беше за подценяване. В крайна сметка нищо от това не стана както си го мислеха на Овча купел. Наистина Славия беше в тройката, но само до 6-ия кръг. После получи такъв шамар, че на всички свят им се зави. Даже шамарите бяха 5 на брой, след като Литекс отнесе белите с 5:0 край Покрития мост. Някъде в Ловеч започнаха проблемите на Славия и на треньора Мартин Кушев. Белите влязоха в серия от 10 поредни шампионатни мача, в които бяха без победа, а в първите 6 дори не успяха да вкарат гол. Така големите амбиции на Славия се сгромолясаха, а всички на Овча купел слязоха на земята.
След огромните неуспехи беше редно да се направи и рокада и тя стана факт, даже закъсня. Венци Стефанов се помири с Велислав Вуцов и треньорът дойде точно преди последния мач за полусезона. Вили влезе ударно, след като отстрани "Ботев" Пд за купата и го премаза с 3:0 в София. До голяма степен това вдъхна кураж на белите и вяра, че все пак не всичко е загубено. В крайна сметка в "А" група се видя събуждане, но огромното изоставане от есента остави отбора без шансове за нещо голямо. Така на дневен ред остана Купата на България. Там, къде с късмет, къде с малко повече опит, белите стигнаха чак до 1/2-финалите, но отпаднаха от Берое заради идиотски грешки.
Все пак не може да се отрече, че отборът записа много добър актив през втория полусезон. Белите завоюваха 26 точки, като загубиха само 5 пъти. В началото на 2013 г. Велислав Вуцов обяви, че максималният брой допустими загуби през пролетта е 4. Славия обаче допусна с една повече. Точно заради това оценката не може толкова категорично да се отчете като положителна или отрицателна.
Истината е, че Славия не изневери на себе си. И този път белите донесоха повече радост на другите отбори, отколкото на себе си. Точно по този начин в последния кръг от сезона белите излязоха да чистят името си. Може да се каже, че играха за себе си, но в крайна сметка накрая най-доволен остана Лудогорец. Но дори и хиксът на Герена, който направи разградчани шампиони, не можа да разсее сенките от Овча купел. Не и докато през сезона имаше мачове като тези с Локомотив Сф (1:2) и "Ботев" Вр (1:2). Защото точно такива срещи направиха така, че Славия да отбележи най-тъжната си годишнина.

Надявам се всички да дойдете на представянето на книгата посветена на 100 г. футбол в Славия.
18.02.2015 г., 19.00 ч. Културния дом на Красно село

Началото на представянето на книгата е от 18:00 или 19:00 часа? Кое е вярно?

18!
Грешката е моя

Представянето на книгата мина при огромен интерес и залата щеше да се спука по шевовете (отново подценена бройката на славистката общественост...). Книгата "Един век футбол в бяло" е изключително ценна и гениална - истинска реликва за всички слависти! Докато имаме такива всеотдайни исторически изследователи и писатели, като Камен Огнянов и Николай Кръстев, Славия ще я има, Славия ще пребъде!

109 години СЛАВИЯ! Честито и за много години, слависти!