Национален Клуб на Слависта

Гърците се представиха слабо в световните квалификации точно защото е трудно за 2 години да се изкарат 2 или 3 големи първенства. (Според всички канони световното първенство се състои от две неразделни части - квалификации и финали, но за удобство хората наричат световно първенство само финалната фаза).
Потвърждение на тези думи е представянето на 90% от полуфиналистите на световни първенства на европейски и обратното. Франция стана световен и после европейски шампион, но те черпят футболен ресурс от целия африкански континент и на практика могат да сглобят и 3 национални отбора.
Предпочитам България да стане шест пъти европейски шампион и никога да не се класира на световно пред това да гледаме континенталните първенства по телевизията и да играем четвъртфинал на мондиал веднъж на 50 години.
Предпочитам в нашето първенство да се задържат много повече футболисти между 27 и 31 години и клубовете ни да бъдат континентална сила.
Предпочитам в Славия да дойдат Амр Заки и Абу Трика пред Дидие Дрогба и Саломон Калу.
Между другото беше оповестен и идеалният състав на първенството:

ОТБОР НА ТУРНИРА
Есам Ал-Хадари (Египет)
Ваел Гомаа (Египет)
Джереми (Камерун)
Хосни Абд-Рабу (Египет)
Майкъл Есиен (Гана)
Съли Мунтари (Гана)
Александър Сонг (Камерун)
Яя Туре (Кот д'Ивора)
Мохамед Абутрика (Египет)
Амр Заки (Египет)
Манучо (Ангола)

Резерви:
Ричард Кингстън (Гана)
Хани Сайед (Египет)
Ахмед Фати (Египет)
Сабер Бен Фрайж (Тунис)
Дидие Дрогба (Кот д'Ивоар)
Абделкадер Кейта (Кот д'Ивоар)

Не можеш да сравняваш европейското първенство с африканското - разликата е като между купата на африканските шампиони и КЕШ. Аз бих бил безкрайно доволен и на една титла от европейското и бих я предпочел пред четвъртфинал на световно, но и двете в момента са в сферата на мечтите. Също както Египет не ги виждам на четвъртфинал на следващото световно, независимо че е в Африка.
Съжалявам, но аргументите ти нямат почти никаква тежест, просто защото Египет все още нищо не са постигали на световно първенство, за да може да кажеш, че съзнателно предпочитат купата на африканските нации пред това да да бъдат сред осемте най-силни отбора в света. Очевидно нещата не опират до някаква много хитра стратегия, а възможности, също както до скоро един любим наш клуб в България се ограничаваше с това да бъде отбор за местна консумация.
Не ме разбирай погрешно - последните две купи на нациите са си съвсем заслужени, щом като са ги спечелили и на фона това че докато в Африка има няколко отбора с цял куп силнии играчи, а Египет от друга страна са силно ограничен отбор по отношение на таланта, постижението им е впечатляващо. Но потенциалът им по моя преценка няма да стигне за нищо повече, което е добре, защото Египет определено не е отбор, който да искам да гледам - извън нашия национален отбор нямам любим и харесвам тези, които излизат с цел да разкрият пълната красота на играта, а не отбори които излизат единствено за резултата. Въпрос на вкус, предполагам.

P.S. Ако трябва да избирам кой да дойде в Славия, пред Дрогба и Абутрика предпочитам Митко Рангелов. Може би съм прекален романтик, може би и леко си падам ксенофоб, но за мен няма нищо по-хубаво от това лидер в отбора и любимец на феновете да е играч, който е излязъл от нашата школа.

Не само, че аргументите ти нямат тежест, но и си противоречиш в мненията. От една страна не харесваш дефанзивната игра, от друга предпочиташ да играем с атакуващ отбор, за да им излизаме на контраатаки. Т.е. искаш България да играе защитно, да увлича противника в собствената си половина и да контраатакува.
Това за таланта си го пускам покрай ушите, защото се вижда, че не следиш африканския футбол и едва ли си гледал повече от 2-3 мача на това африканско първенство. Караш по записките на вестниците, които се прехласват по играчите, които играят в Западна Европа. Там не гъмжи от играчи като Амр Заки и Абу Трика, защото в египетския футбол има доста пари, с които задържат местните футболисти.
Не си доловил една основна разлика между европейското и африканското първенство. Тя е, че второто се провежда веднъж на две години, а не на 4. Може ли който и да е отбор да изиграе успешно две първенства в рамките на 5 месеца? За сведение след първенството на Африка през 2006 г. 11 национали се отказаха или бяха извадени от националния отбор на Египет с цел подмладяване. Малко са страните, които могат да дублират титла с 50% подмладяване на състава.
Иначе си прав има голяма разлика между Купата на африканските шампиони и КЕШ. Същата разлика има и между КЕШ и Копа Либертадорес, но с обратен знак. Резултатите на световните клубни първенства го доказват. Това обаче е друга тема.
С други думи пред българския футбол има само един път, който може да ни доведе до успех - задържане на по - голямата част от футболистите във вътрешното първенство, инвестиции в школите, създаване на силна конкуренция във вътрешното първенство, което ще доведе до пробиви в ЕКТ и до това да се радваме на силен национален отбор и качествен шампионат. Накратко за Славия и България предпочитам египетския път пред това да бъдем суровинен придатък за отбори като Гройтер Фюрт, Шинник, Рандерс, Продефтики, Неа Саламина, Касъмпаша и Кайзериспор.

За последното сме на едно мнение - всеки иска да имаме силно първенство, в което чужденците да са ограничени (и съответно само класни) и в което да задържаме талантите си, при това по тяхно желание. Това е ясно.
За стила на игра не си противореча, напротив, всичко е много логично. Ние напоследък имаме слаба защита (меко казано) и единственият ни шанс е срещу съперници, които се оголват на свой ред срещу нас. Бих предпочел да можем да мачкаме наред и да нямаме проблем срещу отбори, които се затварят отзад, но за съжаление в момента възможностите ни са доста ограничени, няма какво да се лъжем. Противореча си с това че предпочитам Египет пред слоновете, но това е защото слоновете имат играчи, с които ако имат ден, могат не само да отнесат нас, ами и всяка от традиционните футболни сили. Холандците и аржентинците миналото световно го изпитаха, въпреки че победиха, а сърбите с прехвалената им защита допуснаха обрат от африкански отбор, сигурно единствения в историята (обикновено е обратното, наивните негри допускат обратите). Египет никога няма да успее да натика Аржентина в собственото им наказателно, нали? Не това им е стила и не това са им възможностите.
Може би още след по-малко от две години ще бъда опроверган, но докато Египет не постигне нещо на световно, било то и една едничка победа срещу футболна сила от Европа или Южна Америка (както Камерун с Аржентина, тогава световен шампион, с цената на отвратително груб футбол), всички приказки за това как са си направили сметката в Кайро са като репликата на лисицата за гроздето.

Наистина имаме слаба защита, бих добавил, че имаме и слаба и лишена от въображение полузащита. При това положение нямаме шанс срещу отбори, които атакуват непрекъснато и особено по крилата. Резултатите ни в последните двайсетина години го доказват. Големите ни загуби са "постигнати" именно срещу отбори, каквито описваш ти - Нигерия, Швеция, Испания, Чехия. А много от важните победи дойдоха именно срещу отбори, разчитащи на здравата защита и пресирането. Тогава нашите поемат нещата в свои ръце и атакуват постоянно. Все някоя от атаките се оказва успешна.
Малко са отборите в света, които се оголват. Аз поне не видях БСК, Камерун и Гана да се оголват. В напечените ситуации играеха с по 8 души отзад. Друг е въпросът, че защитите им бяха матирани с елементарни заучени положения.
Египет е първата африканска страна на осминафинал на световно първенство. Освен това имат положителен баланс срещу европейски отбори като Австрия, Белгия, България, Чехия, Финландия, Холандия, Русия, Швеция и ред други.Общият баланс на Египет срещу Европа е силно положителен.
Що се отнася до стратегията на Египет, тя няма нищо общо с каквито и да било приказки. Тя се разбира по събитията в националния отбор и ситуацията в техния футбол.

Не прекаляваш ли малко с възхвалите за Египет?Вярно спечелиха първенството но не показаха някакъв изключителен футбол.Финала например го спечелиха след безумна грешка на Сонг а след това съдията си замълча при едно едно много спорно положение в наказателното поле на Египет / имаше игра с ръка на защитник/.
П.П. Египет въобще не са първият африкански отбор играл осминафинал на световно.Всъщност Египет май никога не са печелили победа на такъв форум и никога не са преминавили първия кръг.

Египет е осминафиналист на световното през 1934 година.
Ако за такова "спорно" положение се свири дузпа, тогава мачовете щяха да завършват с хандбални резултати. Такива положения има във всеки мач поне по половин дузина.
Не съм аз този, който възхваляваше прекалено. Думите ми се подплатиха с купата. Ти, saract, си този, чиито фаворити се меняха непрекъснато и изпопадаха като гнили круши по пътя към златото. Футболът е игра, но трябва да се следи поне с малко разбиране. Папагалското цитиране на новини и преповтаряне на това, което пише в медиите не винаги е достатъчно за изграждане на смислена позиция.

През 1934 г. имало ли е групи?Не виждам какъвв успех са постигнали Египет с това че въобще участват на световно първенство8 отиват играят един мач бият ги и си заминават/.Ако не знаеш тогава ФИФА буквално са се молели на федерациите да участват на такива форуми а за квалификации никой не е и помислял.Когато преповторят поне малка част от успехите на Камерун през 1982 г. и 1990 г. тогава би трябвало да имат претенции че са нещо повече от отбор за местна /разбирай континетална/ консумация.
П.П. Претендирам че разбирам поне малко от футбол.Но не смятам да дискутирам моите познания за играта.

Световното през 1934 е първото, за което се провеждат квалификации. Отборите са се молили на ФИФА да участват в тях, но е имало изисквания за финансови гаранции, че ще се явят на финалите в Италия.
Египет преодолява силният тогава отбор на Палестина. Не е имало групи, защото финалната фаза на световното първенство е започвала от осиминафинали. Но тогава предците на Ето`о, Мила, Калу и другите подобни не са и знаели, че има игра футбол.
Да се откажем ли от петото място на първото европейско, само защото регламентът е бил такъв тогава?
Да принизим ли полуфинала на Славия за КНК, само защото този турнир е започвал от 1/16 финали и сме преодолели само 3 съперника до мачовете срещу Рейнджърс?
Най-добре да не си броим и царските купи и въобще успехите преди 1944, защото тогава нещата не са били сериозни.
По твоята логика излиза така.

Силния отбор на Палестина? Имаш чувство за хумор.Египет може и да са първият африкански отбор участвал на СП но не и първият постигнал успехи там.