Отново бяла тишина
Казват, че традициите са затова, за да бъдат нарушавани. Това обаче изобщо не важи за Славия. И в току-що отминалия сезон белите не направиха нищо запомнящо се, загубиха леко мачовете от ЦСКА и "Левски", а в турнира за Купата на България за пореден път отпаднаха от непретенциозно отборче от Б група. За съжаление и през 2010-а думата, която най-лесно и точно може да опише първенството на столичани, е безвремие. То се настани на "Овча купел" още в края на миналия век и по нищо не личи, че скоро ще напусне.
Именно за да извади тима от него, босът Венцеслав Стефанов реши да назначи Велислав Вуцов на треньорския пост. Задачата на Джуниър бе да изгради у футболистите на белите манталитет на победители, да промени игровия им облик и да класира Славия в евротурнирите. Аргументите на Стефанов - Вуцов е добър мотиватор, а и няма да се остави играчите да му се качат на главата.
Още по време на подготовката се видя, че това е вярно и че ако някой ще се качва на чужди глави, това ще е именно Вуцов.
Мотивацията, концентрацията, себераздаването, агресията, непримиримостта, биткаджийството и всички останали качества, които Джуниър възпитава у футболистите, обаче се оказаха крайно недостатъчни, за да бъде победен Спортист Своге. В първия кръг на първенството представянето на белите бе отвъд понятието "трагедия".
Във втория друг аутсайдер - Локо Мездра, бе надвит с дузпа в последната минута, а в третия Пирин изпусна да разгроми жалката команда от София и спечели само с 1:0. Дойде обичайното поражение от "Левски", а когато и натиреният заради Вуцов от "Овча купел" Стевица Кузмановски и неговият Монтана набиха славистите с 2:0, вместо да си подаде оставката, специалистът прозря, че отборът му набирал скорост. Грозният футбол на Славия все пак донесе и победи - срещу Сливен, "Ботев" и Миньор, но в срещите с Литекс и ЦСКА се видя истината - с този стил тимът няма как да се бори с фаворитите.
Поводи за оптимизъм имаше в края на есенния полусезон, когато белите демонстрираха, че могат и да играят красиво, а по три точки бяха спечелени срещу силните Черноморец и Берое. За купата пък бе отстранен Локо София, което накара мнозина да заговорят за възраждане на добрата стара Славия.
През зимата бяха направени и няколко трансферни удара - на "Овча купел" акостираха Даниел Пеев, Петър Димитров, Илия Илиев и голямата надежда - преминалият през Барселона и Интер бразилец Франсиско Алберони.
Снегът обаче се стопи,настъпи пролетта и всичко си дойде на мястото.
Раболепният към Йордан Лечков БФС не позволи Илиев да бъде картотекиран, от представянето на Димитров в Берое нямаше и помен, а Алберони вкара един гол за победата с 1:0 над Спортист, контузи се тежко и не записа и минута повече в официален мач.
Да, за целия втори дял на първенството Славия загуби само три мача - от претендентите за медали "Левски" и ЦСКА и... от кандидата за Б група Локо Пловдив. Шансовете за евротурнири обаче се бяха изпарили още преди тях заради канските мъки при ремита със съперници като Локо Мездра и Пирин. Междувременно пък клуб, наречен Чавдар Етрополе, елиминира белите за купата и записа най-големия успех в историята си, а феновете на столичани се чудеха къде да се покрият от срам.
Затова в края на сезона картинката бе същата, каквато е винаги - празен стадион, тишина, шесто място. И витаещо във въздуха чувство на дълбока обида.
Въпреки че взе 50 точки - толкова, колкото Славия не бе печелила от шест години насам, треньорът Велислав Вуцов си замина. За да отстъпи място на Емил Велев. Ако не друго, поне при загуба вече няма да е виновен само съдията. Кокала обяви и целта си - място в призовата тройка. Ние пък ще прогнозираме, че белите ще финишират извън нея. Кратък поглед към традициите е достатъчен, за да сме убедени в това.
НАГОРЕ
Раис М'Боли
Фактът, че наскоро изкара пробен период в Манчестър Юнайтед, а в момента е на път да си спечели място в състава на Алжир за световното, говори достатъчно за сезона на вратаря. През цялото първенство бе на високо ниво, а някои от спасяванията му бяха наистина изумителни. Не случайно бе избран и за номер едно на поста си у нас за миналата година.
Голям прогрес в играта си в този шампионат показа и младият Атанас Дреновички.
НАДОЛУ
Александър Томаш
Трансферът му в Славия спокойно може да се окачестви като една от големите грешки за сезона. Томаш явно е много далеч от някогашната си класа, правеше много грешки, а мудността му често ставаше причина за бързи и опасни атаки през зоната му. Срещу Чавдар Етрополе бе безспорно най-слабият на терена. Ще е истинско чудо, ако остане в тима и за следващия шампионат.
Колегата му в защита Роберт Петров също бележи сериозен регрес, а с оглед на представянето на Дреновички мястото му в състава също изстива.
Иван Жиков, "Тема Спорт"
Съвършено вярна и точна статия
