Национален Клуб на Слависта

Исуса !

Иначе мощно сасъд за Електричката !

Опитах се да прехвърля набързо тези 10 години и да извадя най-запомнените от мен играчи на Славия за този период. Ясно е че ще се даде предимство на атакуващите футболисти както е било винаги и не само в България. Та следните имена ми изникнаха в съзнанието. Това са Благой Георгиев, Мартин Кушев, Тодор Колев, Велимир Иванович, Димитър Рангелов и Чавдар Янков. Разбира се не може и да не сложим Райс М'Боли в класацията който наистина не е за стандартите на А Група и трансфера му беше повече от нормален. За съжаление статистиката която ще певдложа не е официална ами е събирана къде от Уикипедия, къде от други съмнителни източници така че подлежи на коментар.
Да започнем с най-запомнящото се име в началото на десетилетието - Мартин Кушев. Дойде в Славия през далечната 97-ма година и лека полека започна да трупа както мачове така и голове в актива си. Определено най-силният ни играч през първите 2-3 години след 2000г. Играеше с N4 на гърба си след като беше вкарал 4 гола на Берое до колкото си спомням За последно игра при белите през есента на сезон 2002/2003 и наниза 17 голав 13 мача и за малко да стане голмайстор на първенството само с 13 срещи. В актива си записа 107 мача и 53 гола, с което влезна в топ 10 на голмайсторите на Славия за всички времена (това трябва да се провери все пак).
В един период с Кушев игра и друг запомнящ се играч. Висок едва 175см родом от Крагуйевац бивша Югославия сърбин дойде през зимата на 2002г. с трансфер от Гърция. Бърз, подвижен и техничен, но това което най-много радваше феновете беше сърцатата му игра. Емблематични голове които вкара бяха срещу "Левски" на Овча Купел когато от 35 мерта с мощен удар вкара за 2-1, както и един изчислен до сантиметър "падащ лист" от 40 метра срещу Литекс при победата с 2-0 на старта на шампионата (и двата гола бяха негови). След поредица силни игри попитаха Венци Стефанов къде го е открил този талант и той отговори: "Береше маслини в Гърция". Заедно с Асен Николов, а по-късно Благо и Чавдар според мнозина направиха най-силната халфова линия в първенството, както и най-силната която аз съм гледал в Славия като цяло. При нас има 101 мача и 30 гола, което го прави чужденецът с най-много мачове и най-много голове в историята на Славия. Игра 5 сезона с белия екип и спечели обичта на феновете които го поздравяваха при всяка негова визита на Овча Купел.
Следва представянето на трима юноши на клуба. Първият от тях е Чавдар Янков. В първият отбор го извика Жарко Оларевич, но попадаше рядко в титулярния състав.... дори и като резерва влизаше доста рядко, но с времето се наложи като титуляр и стигна до националния отбор. В един мач срещу Литекс вкара 2 гола за 2-2 като и двата бяха "световна класа". Наричаха го "новият Краси Балъков" и съвсем в реда на нещата и той отпътува зад граница. За Славия има 80м/12г а за Националния отбор - 27/5.
Вторият юноша се казва Димитър Рангелов. Дебютира в Славия през 2000г и играе в отбора 6 години. Вицешампион на страната с юношите на белите където е и капитан. Голмайстор на отбора в няколко сезона като записа 126 участия и 36 гола. В момента играе и за Националния отбор където актива му е 23 срещи и 3 гола.
Третият юноша ще представя най-накрая, а преди него ще видим Тодор Колев. След дълго лутане м/у "Левски" и други отбори той дойде в Славия в средата на десетилетието и играе при нас 3-4 години в които Славия се мъчи да намери своя облик. Години в които беше най-силния състезател в бяло и само едно добре изиграно фиаско в Надежда го лиши от заслужена награда като голмайстор на А група засезон 2006/2007. Записва никак не лош актив от 156 срещи и 56 гола (с което измести Кушев от топ 10 на голмайстотите на Славия за всички времена). Голмайстор на отбора за тези 10 години.
Ето че дойде време и за последният кандидат в тази класация - Благой Георгиев. Роден в София прави дебют за белите през 1999г. В началото на кариерата си мнозина го характеризираха като "зализан лигльо". Мнение което се промени не и без помощта на Венци Стефанов който го накара да гледа на футбола със съвсем друга нагласа. Лека полека усъвършенства качествата си и се превърна в лидер и капитан на Славия. Отбеляза един от двата гола срещу ЦСКА при победата с 2-0 насред Борисовата градина през 2002г. а години по-късно разплака и Надежда с гол извън границите на наказателното поле. Актива му е 179 мача и 49 гола. Благо е един от титулярите и в Националния отбор в който прави дебют през 2004г. срещу Хърватия. Актива за България е 41 мача и 5 гола.
Моето мнение че наградата за играч на десетилетието на Славия трябва да отиде при благой Георгиев. Той отогваря на редица условия като се започне от това че е юноша на клуба, има най-много мачове от изброените по-горе както и в топ 3 измежду тях. Играе важна роля в Националния ни отбор (колкото и слаб да е в момента) и малко или много направи така, че да се заговори за Славия както в медиите така и сред хората.
В топ 10 със сигурност имат място както дългогодишния капитан Йордан Петков така и вратарят Райс М'Боли.

Много добра ретроспекция, браво!

Гласувах за Благой, тъй като той наистина се превърна в пример как един играч може да обича нашия клуб. Иначе, моят глас би отишъл за Веле, който от първия до последния си мач беше абсолютен любимц на всички на стадиона, идваше да подкрепя агитката в по-важните хокейни и баскетболни мачове. Винаги играеше с пълни сили и вкара много и и красиви голове, включително и в дербитата.

Орките са го освободили. Жалко, че няма как да се върне при нас.

Ей..... Веле ! Никога няма да забравя гола му от центъра срещу Литекс, изключително земен човек, добродушен, позитивен..

Пишем разни теми, правим разни неофициални анкети за да запълним очевидно нулевото десетилетие. Празни приказки, малко прашни спомени по някой приличен или дори добър играч и това е.
Истината е една - играч, треньор, личност на това десетилетие за Славия е Ханс - един човек, който вярваше с цялото си сърце в бялата идея, макар никога да не е имал възможност да я види наистина. Един човек, ходещ на стадиона с горящо сърце да подкрепя бледото копие на това, в което вярва. Един от многото, които си отиват вярвайки в това чисто и свято нещо, което ние наричаме с една дума - "Славия".
За Ханс и всички напуснали ни слависти в борбата и идеята за едно светло бъдеще на бялата идея! Защото ние не сме, но тя е вечна.

Не искам да умаловажавам чието и да е мнение, но това, което е написал jjfoxi трябва да се сложи най-горе и да се чете от всеки, който се регистрира в този форум!

Почивай в мир, Ханс! Ние ще продължим борбата и винаги ще ни има! Само Славия!

Благой Георгиев.

Много силни думи!Ханса остава завинаги един от нас.Надявам се тренъора и футболистите да играят този сезон за него .

Призът отиде у Благой Георгиев, който спечели със смазващите 76%.