Национален Клуб на Слависта

Навръх 31-ия си рожден ден Здравко Лазаров призна:“Това лято може да се върна в България”

“Иванков ме убеждава, че в Кипър националният е бил по-единен от всякога”, казва Електричката


Вчера Здравко Лазаров навърши 31 години. “Меридиан Мач” откри рожденика, който носи екипа на турския Ерчиеспор, на кафе с друг национал – вратаря Димитър Иванков. Двамата бяха със сръбския съотборник на Електричката – Радомир Джалович. За купона снощи Лазаров бе резервирал ресторанта в хотел “Хилтън” в Кайзери. Ето какво сподели крилото на празника си.

- Здравко, честит рожден ден от редакцията на „Меридиан Мач“. Как се чувстваш на 31 години?

- Благодаря ви, добре съм. Лошо е само, че годините растат, а не намаляват, но такъв е животът. Тренирам нормално, контузията ми напълно отшумя. Изиграх без проблеми градското дерби с Кайзериспор на Иванков.

- Спомена Иванков. Обзалагате ли се с него преди мачовете помежду ви и чуваш ли се с другите българи в Турция, преди да се изправите един срещу друг?

- С Иванков сме постоянно заедно, все пак сме в един и същи град. Когато обаче играем един срещу друг, той защитава неговия си отбор, а аз - моя. Все пак сме професионалисти и с това си вадим хляба. Същото важи и за мачовете ми срещу отборите на другите българи. Обзалагаме се преди мачовете на нашите отбори. Разбираме се, това става в кръга на шегата помежду ни. Не правим залози. Радвам се, че почти винаги прогнозите ми се сбъдват (смее се).

- Преди няколко месеца се заговори, че си пред трансфер в Галатасарай. Какво не ти достига най-накрая да преминеш в някой от турските грандове?

- Не зная. И аз не мога да си го обясня. Направих добро име в турското първенство и почти всяка година съм близо до преминаване в голям тим и накрая все нещо не се получава. Имах предложения и от Бешикташ, и от Галатасарай, но пък това не ми е фиксидея. И в Ерчиеспор си се чувствам добре, хората ме обичат, условията са отлични и за това не съжалявам. Макар че е друго в голям отбор като Галатасарай например, всеки иска да играе в такъв тим.

- Не успя да участваш в турнира на националния отбор в Кипър, който нашите спечелиха...

- За съжаление получих травма малко преди лагер-сбора и не успях да помогна на отбора. И без мен обаче момчетата се справиха повече от отлично. Браво! Въпреки контузията пристигнах в София, говорих със селекционера Христо Стоичков и той ме разбра и ме освободи. Има време. Стига Ицо да реши да разчита на мен и за в бъдеще, пак ще мога да играя за националния ни отбор.

- Миналата седмица Александър Александров даде интервю за турския телевизионен канал Ен Ти Ви, в което каза, че Стоичков е разбил националния отбор. Сподели още, че се отказва от националната фланелка. Коментарът ти за реакцията на Кривия?

- Честно казано, не съм гледал това интервю, така че не мога да коментирам изявленията му. Не зная. От това, в което ме убеждава Иванков след турнира в Кипър, разбирам, че атмосферата и настроението в отбора са била повече от приятелски. Отборът е по-единен от всякога. Иначе за отказа на Александров - щом така е преценил, значи така е решил. Мнението и позицията са си на Сашо

- В Турция ли ще приключи кариерата на Здравко Лазаров?

- Да сме живи и здрави. Това лято бих се върнал в България и там да приключа с футбола. Всичко е възможно.

- В кой отбор би играл у нас. Може би в "Левски" или в ЦСКА?

Вече си игла и за двата отбора. - О, не зная. Пак казвам всичко е възможно.

Хем ще е по-близо и до семейството си, което ако не греша не е с него в Турция.