Новини

+ Пълен размер

Честит юбилей, Жужо!

Той е една от най-големите личности на клуба. Рекордьор по брой мачове и голове за „Славия”. Андрей Желязков бе от типа на поливалентните футболисти. Справяше се умело и като вещ дирегинт на атаката, и като водещ реализатор, а и като последен в защитата, в края на кариерата си. Пример за истински професионалист.

Роден е на 9 юли 1952 година в град Раднево. В „А” група дебютира през лятото на 1971 г. До края на кариерата си в България играе само за „Славия”, където в периода: 1971-81, 1984-85 и 1988-89 година записва рекордните 338 мача и 134 гола. Вицешампион за 1980 г. и бронзов медалист: 1973 и 1975 г. Печели купата на страната за 1975 и 1980 г. Финалист е през 1972 и 1981 г. Четвъртфиналист за КНК през 1980/81 г.

Носител на Балканската клубна купа за 1988 година, финалист през 1977 г.

Победител в надпреварата „Интертото” през 1977 г. Футболист номер една на страната за 1980 г. В националния отбор има 54 мача с 14 гола. Участник на Световното първенство в Мексико през 1986 г. В периода 1981-1984 г играе във „Фейенорд”. В тима от Ротердам има 76 мача и 31 гола за първенство. Шампион и носител на купата на Нидерландия за 1984 г., вицешампион през 1983 г. 

Днес, когато отбелязваме неговата 70-а годишнина ще върнем лентата назад с някои от неговите споделени мисли за любимия ни клуб пред вестник „Славия” през годините, в чиито нов брой очаквайте пълна версия на интервюто:

„Голямо щастие бе за мен, че през лятото на 1971 година, че такъв отбор, като „Славия”, ме бе привлякал. Незабравим е финалът за купата срещу софийския „Локомотив” за 3:2 през 1975 г., когато направих хеттрик. На мен на финали явно ми върви. Срещу „Берое” през 1980 г. отбелязах два гола и пак спечелихме купата”.

Същата година имахме най-добра защита, най-резултатно нападение, станахме Столичен първенец, Гугалов бе обявен за най-добър вратар, аз бях футболист №1, имахме най-много победи, бихме и ЦСКА, но титлата им дадоха на тях. Много е говорено за тази несправедливост, мога да кажа само, че това не е единственият случай. Нямаше как да реагираме, властта беше еднолична. Твърдя,че около пет-шест години бяхме най-грамотният тим у нас. Едно потвърждение са хубавите ни мачове в Европа. Елиминирахме „Спарта” (Прага), ”Легия” (Варшава), ”Хамбургер ШФ”, ”Малмьо”, „Грасхопърс”, победихме “Фейенорд”.

Че съм клубен рекордьор и в двете почетни ранглисти то е и доказателство, че действително си дал нещо на клуба. “Славия” ме изгради, не само като състезател, там израстнах и като човек, създадох семейство. Аз никога не съм съжалявал, че у нас съм играл единствено за "Славия". Че не съм отишал в друг клуб. Наистина, не станах шампион, но това не е най-важното.

Да, сбъднах и тази си мечта с „Фейенорд”. Явно трябваше да отида в чужбина за да стана шампион. В този състав бяхме с легендарния Йохан Кройф, а сред младите е и друга бъдеща „Златна топка” Рууд Гулит. На терена е удоволствие да играеш с тях.

Още като дете съм мечтал и за честта да нося националната фланелка. Много са щастливите моменти в националния, но най-радостен бях, когато се класирахме за световното в Мексико. От Мундиала помня двубоя ми с Марадона.”.

Честит юбилей, Жужо от славистите, които вдъхновяваше!