Новини

Футбол: След 1-7!

17 August 2004 Трудно е! Много е трудно да се пише в момент, в който “Славия” е на последното място в групата с отчайващ пасив от двата мача, на които ние, “белите привърженици”, най-много държим. Не случайно в страницата не се появиха съобщения след изиграването на срещите. Какво да се напише след тези класически загуби, за които противникът ти няма почти никаква вина, а дори ти е спестил някой и друг гол в повече. Какво да кажем за актива от един гол и една греда за два мача. Първият, дошъл след центриране и безобразно меле в полето на “червените”, каквито са ежедневие при тях с оглед на последните им мачове, а вторият - след грешка пак в тяхната отбрана и самостоятелен удар на Митко Рангелов от малък ъгъл. Не може да се отрече, че футболистите ни имаха желание. И в двата мача го показаха, но не може да се отрече и пълното безсилие, и в атака, и в защита. Отборът не е изглеждал толкова безпомощен от първия престой на Жарко Оларевич насам. А футболистите са същите, че дори и по-добри, по-опитни и по-обиграни.

Защо на практика от януари месец насам посоката е само надолу? Отборът загуби цялата си острота в нападение, защитата става все по-слаба и уязвима, а прословутата “най-добра” средна линия не може да изработи едно голово положение. Сигурно “белите" привърженици сме толкова големи “глупаци”, че не можем да видим плюсовете. Сигурно сме “ослепели” за добрата работа на големия "специалист”, в което ни убеждават? Като се започне от Георги Илиев /Майкъла/, премине се през старши-треньора на “червените” и се стигне до сегашните “сини" водачи. Всички те защитиха безпрекословно сегашния наставник на любимия ни отбор. Бият го на зеления терен и после го хвалят, защо ли? И откъде-накъде те ще се занимават със “Славия”? Отговорът е само един – така им изнася!

От шестте мача през календарната година с отборите, които ни представят в Европа, "Славия" няма спечелена нито една точка! Като се изключи мачът с “Локомотив” /Пд/, в останалите "белите" бяха трагични. А какво да кажем за някои гостувания, като това на изпадналия впоследствие “Ботев”/Пд/. Или новака “Видима”, където славистите играха с 14 човека и “бялата” агитка скандираше накрая името на съдията с благодарност. А домакинството срещу “Родопа” /См/? И като противовес на всичко това стои есента на 2003, когато "Славия" мачкаше с такава сила, че един отбор трябваше да играе волейбол в наказателното поле, за да може да победи, в резултат на което един ненавиждан от нас международен съдия още свири по-долните групи на първенството... Тогава някой от “глупаците” обвини ли своя отбор? Не! Ближехме си раните и продължавахме напред.

А сега какво, чака ни гостуване в Севлиево, което не е ясно как ще бъде спечелено, защото домакините не са никак лош отбор. Ние, “глупаците”, пак ще отидем с надеждата, че ще видим положителното влияние на треньора. За нас няма голямо значение кой е той, важното е “Славия” да играе добре и да побеждава. И дано ние да сме сбъркали, макар че рядко се случва хората от трибуните да бъркат. Като финал трябва да отбележим едно - рядко се срещат истински и доблестни мъже като Миодраг Йешич! Затова такива хора се уважават до живот, колкото и кратък да е бил престоят им в "белия" клуб!