Архив Новини

януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
Kovas

Новини

In memoriamДимитър Ларгов: „На най-високо място поставям морала”

26 ноември 2020

Отиде си, един от най-знаковите слависти. Каквото и да се напише за него ще е малко. През целия си живот Димитър Ларгов е свързан здраво със „Славия” и неслучайно е определян като една от живите легенди на клуба. Заради огромните си заслуги към каузата на славистите той бе избран и за председател на Обществения комитет „100 години „Славия”, осъществил тържествата за юбилея. За големия си принос към българския спорт е удостоен и с най-високия орден на родината – „Стара планина”.

Димитър Ларгов е роден на 10 септември 1936 г. в София и започва футболната си кариера в „Септември”. Още ненавършил 18 години пристига в „Славия”, където ще остане през целия си живот – първо като футболист, после като ръководител и общественик. С бялата фланелка играе 12 сезона – от 1956 до 1967 г. Записва 220 мача в „А” група и 19 гола, вицешампион е за 1959 и 1967 г., има и три бронзови медала (1964, 1965 и 1966 г.). Печели три пъти Купата (1963, 1964 и 1966 г). 20 пъти играе в националния отбор. Участник на летните олимпийски игри „Рим 1960” и на световното първенство „Англия 1966”. Полуфиналист със „Славия” в турнира за КНК през 1967 г. Заради емблематичния си дух и непримиримост на терена често е наричан Железният войник. Капитан е на националния ни тим в легендарния бараж за световното през 1966 г., когато на 29 декември 1965 г. съставът ни побеждава Белгия с 2:1 във Флоренция.

Димитър Ларгов слага лентата за този изключително важен мач след настояването на тогавашния шеф на българския футбол Недялко Донски. „Решихме, че в отбора за третия мач с Белгия трябва да се завърнат доказани бойци и опитни футболисти – споделя Донски. – А Ларгов бе именно такъв и като славист притежаваше, и характер на лидер, и водач. Затова бе най-подходящият капитан за тази футболна битка. Спомням си по време на мача във Флоренция, как Ларгов и един белгиец излетяха заедно на пистата, където се удариха взаимно и се изтъркаляха здраво. Белгиецът лежа около пет минути, лекари го свестяваха... А Ларгов стана, поизтупа се от сгурията и продължи играта. Той беше наистина железен на терена!”

Самият Ларгов признава, че счита за най-голям свой успех във футбола достигането и участието със „Славия” в европейски полуфинал за КНК: „През 1967-а станахме първият български отбор, който се класира и игра на такъв етап. Спечелих три пъти купата, два пъти съм втори в първенството. Но не станахме шампиони. И днес нямам точен отговор защо, след като наистина бяхме страхотен отбор и големи приятели извън терена. Дали в определени моменти ни липсваше мотивация срещу по-слаби отбори? Може би да. Струва ми се обаче, че и много пъти просто не достигнаха силите на ръководството на „Славия” да се пребори с шефовете на „Левски” и на ЦСКА. Защото тях често ги побеждавахме, а пък те биеха леко други провинциални отбори, с които ние понякога срещахме трудности. Съжалявам много, че не станах шампион. Но не съжалявам, че не изневерихме на себе си, защото според мен успехът на един футболист или клуб се дължи на няколко неща: всеотдайността, хъсът и себераздаването от първата до последната минута, но аз на първо място бих поставил моралът.

След като приключва състезателната си кариера, Ларгов завърша право в Софийския университет, където следва още като играч и започва работа като юрисконсулт в МВР. С течение на години се издига до шеф на правния отдел на ведомството. През януари 1985 г. става председател на ДФС „Славия”, а малко по-късно оглавява футболния клуб на „белите”. От 1987 до 1990 г. е вицепрезидент на Българския футболен съюз. През 1991 г. става председател на съюза, който ръководи до 1993 г. След това е в Юридическата комисия на БФС, а след това е начело на Сдружението за подпомагане на футболистите ветерани.

„Ръководих футболния съюз в години, когато цялата държава се променяше – спомня си Ларгов. – Същото важеше и за футбола. Дадохме самостоятелност на клубовете, което преди това бе немислимо. Поставихме основите на професионализма в истинския смисъл на думата. Изготвиха се доста нормативни документи, които пренастроиха живота и организацията на целия ни футбол.”

„Да си славист и преди сто години, и днес е нещо велико – обърна се Димитър Ларгов към хилядите в Зала 1 на НДК в началото на юбилейния концерт-спектакъл по случай стогодишнината на клуба на 10 април 2013 г. -  Това е неповторимо и дори неописуемо чувство. И със сигурност е много, много повече от това да си само привърженик на един спортен отбор, пък бил той дори толкова успял, толкова славен и толкова голям като „Славия”. Защото да си славист е съдба и призвание, които се предават от поколение на поколение, от баща на син, от треньор на състезател. Да си славист е начин на мислене, начин на живот. „Славия” винаги е обединявала добрите хора и е била знаме на тези, за които спортът е основно радост и извор на положителни емоции. Същите тези българи, които спортът е извисявал и така ги е превръщал в истински, в чистокръвни слависти!”

Няма какво повече да се добави към думите на председателя на Обществения комитет „100 години „Славия”, чийто живот и кариера в спорта са свързани вовек с „белите”!

Почивай в мир, приятелю! Славистите няма да те забравим!

Назад>

Уеб Дизайн Xtreme Sutdio © Всички права запазени НКС 2014